Subscribe
Европа преминава през много чувствителен период в културно отношение. Нейните юдео-християнски корени се оспорват от силната намеса на най-екстремистките фракции на ислямската култура. Всъщност през последните месеци се наблюдава все по-голям натиск от страна на имигранти, включително второ и трето поколение, които искат да наложат шариата – свещения закон, произтичащ от Корана и прилаган в религиозните държави в Близкия изток и Азия – върху демократичния ред на нашите демокрации. Исканията на ислямистите се изразяват под формата на демонстрации, много често насилствени: демонстрантите излизат по улиците и площадите, окупират университети и учебни заведения, възхваляват халифата, изискват шериатско право, солидаризират се с Палестина и Хамас, с напълно антисемитски възгледи, които искат да лишат Израел от правото му на съществуване.
Европа под атака
На 27 април в Хамбург, Германия, хиляди екстремисти излязоха по улиците на града, за да демонстрират в подкрепа на шериата. Всъщност ситуацията в Германия е много сложна: според местните власти има около 500 личности, свързани с радикалния ислям. Нещо повече, инициативата е организирана от Muslim Interaktiv – много „готина“ организация с хиляди последователи в социалните медии: целта ѝ е да разпространява учението на Корана чрез света на комуникациите, насочвайки се към най-лесно манипулируемите слоеве от населението: младите и много младите. През последните няколко дни беше атакувана синагога във Варшава, Полша. Ситуацията в Италия не е по-добра. В много университети пропалестински демонстранти решиха да окупират сгради и да блокират учебни занятия, за да поискат отмяна на споразуменията за академично сътрудничество между италиански и израелски университети. В много случаи малцинството от ученици намира подкрепа от леви екстремисти и дори бивши ислямски терористи, което води до физически сблъсъци с полицията. Подобна е ситуацията и във Франция, където в много училища и университети се наблюдава насилие. Ситуацията е нетърпима както за мнозинството от учениците, които твърде често са заложници на екстремистки малцинства, така и за обществения ред, дотолкова, че дори френският министър-председател Габриел Аттал, който принадлежи към Ренесанс – същата социалдемократическа партия като президента Еманюел Макрон, беше принуден да се изкаже срещу нарастващата ескалация на насилието, извършвано в името на Аллах. Разбира се, въпреки че е социалист, Атал е обвиняван и в расизъм и използване на ислямофобски език.
Опитът за ислямизиране на Европа
С други думи, Европа, и особено страните, които от години се управляват от леви партии, страдат от всички отрицателни последици от политиките на „липса на граници“ и ултраимиграционните политики, които винаги са подкрепяли безконтролното и безусловно влизане на мигранти от Африка и Азия, с твърде слаби планове за тяхното приемане и интегриране в нашата култура. Това доведе до появата на истински движения, които не са интегрирани в нашата култура и които искат да наложат дори в нашите демокрации същите условия на живот като в страните на техния произход, където политиката е подчинена на религиозното, понякога екстремистко мислене. Всичко това застрашава нашата култура и традиции, нашето общество, което се основава на съвсем различни правила и учения. Въпросът е, че най-екстремистките фракции на ислямската религия видяха в теориите за „липса на граници“ на европейските държави отлична възможност да навлязат свободно на нашия континент и да се опитат да завършат процеса на ислямизация на Европа, за който фундаменталистите мечтаят от векове. Най-големият риск е да се стигне до необратима точка, от която няма връщане назад: продължаването на този път всъщност ще предизвика все по-силен натиск на ислямската култура върху нашите институции, който само победата на десницата на следващите европейски избори може да предотврати.