Историческа стъпка за ЕС – присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство

След дълго чакане от 13 години Европейският съюз включва Румъния и България в Шенгенското пространство за свободно движение.

Тази стъпка, с която общият брой на членовете стана 29, беше посрещната с радост и задоволство, макар и с едно съществено изключение по отношение на сухопътните граници. Докато при пътуванията по въздух и море няма да се налага граничен контрол, при пътуванията по суша ще останат ограниченията, наложени главно от Австрия, която наложи вето, опасявайки се от увеличаване на потока от лица, търсещи убежище, от въпросните две държави. Решението за включване на Румъния и България в Шенгенското пространство беше взето от Европейския съвет през декември миналата година и представлява важна стъпка за двете страни и за Съюза като цяло. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта историческото значение на това събитие, определяйки го като основен етап за Шенгенското пространство и за една по-силна и по-сплотена Европа.

Това вписване не беше внезапно събитие, а кулминация на дълъг и сложен процес. От 2011 г. насам Европейската комисия оценява, че България и Румъния са изпълнили всички изисквания за присъединяване към Шенгенското пространство – едно от постиженията, които се оценяват най-високо от европейските граждани. Започнало през 1985 г. като междуправителствен проект между някои държави членки, Шенгенското пространство постепенно се разширява и включва почти всички държави от Европейския съюз. Въпреки това някои държави – членки и нечленки на ЕС, остават извън това споразумение, включително Кипър и Ирландия, докато други, като Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, участват активно.

Включването на Румъния и България в Шенгенското пространство е осезаем знак за придържането на тези страни към общите ценности и цели на Европейския съюз. Съпротивата на Австрия срещу свободното движение на хора през сухопътните граници обаче повдига важни въпроси относно солидарността и сближаването в рамките на ЕС. Страхът от увеличаване на миграционните потоци е разбираем, но той трябва да бъде преодолян чрез сътрудничество и взаимна подкрепа между държавите членки, а не чрез едностранни ограничения. Важно е да се подчертае, че включването на Румъния и България в Шенгенското пространство не само улеснява свободното движение на хора, но и допринася за укрепването на икономическите и културните връзки в рамките на Европейския съюз. Въпреки това ограниченията по сухопътните граници, наложени от Австрия, биха могли да имат отрицателни последици за сектори като автомобилния транспорт, с възможни забавяния и неудобства за превозвачите.

Въпреки тези предизвикателства и София, и Букурещ изразиха решимост да продължат процеса на европейска интеграция и да гарантират, че отварянето на границите ще стане пълна и необратима реалност. Румънският министър на вътрешните работи Каталин Предойу заяви, че това е процес, от който няма връщане назад, и изрази надежда, че той ще приключи до края на настоящата година. Решението за включване на Румъния и България в Шенгенското пространство предизвика смесени реакции в Европейския съюз. Докато някои държави-членки подкрепят политиката на прием и солидарност към бежанците и търсещите убежище, други предпочитат да приемат по-рестриктивни мерки, за да защитят границите си и да гарантират националната си сигурност.

Остава важно да се помни, че Шенгенското пространство не е само за свободното движение на хора, но и за трансграничното сътрудничество в областта на сигурността и правосъдието. Участващите държави членки се ангажират да работят в тясно сътрудничество в борбата с транснационалната престъпност, трафика на наркотици и тероризма, като същевременно гарантират зачитането на основните права и индивидуалните свободи. Присъединяването към Шенгенското пространство носи значителни икономически ползи, като улеснява търговията и насърчава туризма и инвестициите. Румъния и България, две страни с растящи икономики и голям потенциал за развитие, със сигурност ще се възползват от тази по-голяма регионална интеграция. Що се отнася до ограниченията по сухопътните граници, наложени от Австрия, важно е да се намерят решения, които да съчетават сигурността със свободното движение на хора и стоки. Диалогът и сътрудничеството между държавите членки са от съществено значение за справяне с общите предизвикателства и за изграждането на по-обединена и солидарна Европа.