Има ферми и стопанства, такива, които спазват законите, и такива, които с цел печалба решават да минат в нелегалност.
Сатнам Сингх, 31-годишният мъж, който почина в района на Понтине, след като му беше ампутиран крайник, докато работеше на полето, беше жертва на един от тези случаи. Жестока смърт, която подчертава, ако е необходимо доказателство, безскрупулността на работодателите, които експлоатират тези нещастници срещу няколко евро.
Експлоатацията на работниците е добре познато и печално известно явление, известно под името „капоралато“.
Caporalato е социален и трудов бич, който поразява Италия, особено, но не само, в южните региони. Това явление се състои в незаконна експлоатация на работна ръка, често в условия на полуробство, от незаконни посредници, наречени „капорали“. Тези лица набират работници, предимно мигранти, които често са нелегални, за работа в сектори като селското стопанство, в нарушение на трудовото законодателство и основните права на човека.
Caporalato има дълбоки корени в историята на италианското земеделие, но през последните десетилетия придобива застрашителни размери. Причините са многобройни и сложни. От една страна, има нужда от евтина работна ръка, за да се поддържат цените на италианските селскостопански продукти конкурентни на международните пазари. От друга страна, налице е уязвимо население от мигранти, често без разрешение за пребиваване, което лесно се поддава на експлоатация.
Работниците се набират неофициално и се транспортират до работните места при нечовешки условия. Работните дни са изтощителни, като смените надхвърлят 12 часа, без почивки и често при екстремни метеорологични условия. Заплатите са мизерни, а в много случаи работниците трябва да плащат на шефовете и за транспорт и настаняване, които често се оказват порутени и пренаселени.
Последиците от „caporalato“ са опустошителни както в човешки, така и в икономически план. Всъщност тази експлоатация поражда порочен кръг от незаконни действия, които нанасят щети и на честните предприятия, принудени да се конкурират с тези, които прибягват до незаконна работа и „капоралато“, за да намалят разходите си.
През последните години италианското правителство предприе няколко инициативи за борба с caporalato. През 2016 г. е приет Закон 199, с който се въвеждат по-строги мерки срещу трудовата експлоатация, увеличават се наказанията за юридически лица и работодатели, които спазват изискванията. Законът предвижда също така конфискация на активи и участващи дружества, както и програми за подпомагане и защита на жертвите.
През 2022 г. министърът на земеделието, хранителния суверенитет и горите Франческо Лолобриджида подписва междуведомственото постановление за „социалната условност“.Мярката има за цел да гарантира подходящи условия на труд, да защитава стандартите за здраве и безопасност в земеделските стопанства и да се бори срещу „капоралато“ и явлението експлоатация на работниците в сектора.
В допълнение към законодателството обаче е необходимо да се промени културната парадигма. Повишаването на обществената осведоменост и насърчаването на етични земеделски практики са важни стъпки. Дружествата трябва да бъдат насърчавани да сертифицират производствената си верига и да гарантират достойни условия на труд.
Caporalato представлява сериозно нарушение на правата на човека и пречка за икономическото и социалното развитие на Италия. Изкореняването му изисква съвместен ангажимент на правителството, бизнеса, потребителите и гражданското общество. Само чрез координирани действия и по-добра информираност можем да сложим край на тази съвременна форма на робство и да изградим по-справедлив и равноправен пазар на труда за всички.
Именно в тази перспектива се движи италианското правителство в наши дни.
Министър Лолобриджида и министър Калдероне, отговарящи съответно за земеделието и труда, обявиха нова стъпка в борбата с „капоралато“ по време на среща, проведена в Министерството на труда. „Общата цел е да обявим война на „капоралато“ и да засилим действията си за противодействие на система, която умъртвява труда – обясни министър Калдероне в края на срещата, – застрашавайки човешкия живот и възпрепятствайки растежа на стратегически сектор като селското стопанство“.
Министър Лолобриджида коментира: „Трябва да ускорим регулаторните инструменти за борба с явлението „caporalato“, също и чрез декрета за селското стопанство“, като добави: „Едно от нещата, които станаха ясни на срещата, е, че в тези ситуации се наблюдава един феномен: криминализиране на едно от звената във веригата. Тези смъртни случаи зависят от престъпниците, а не от системата на земеделието“.
Затова войната срещу тази експлоататорска практика продължава и се стреми да се снабди с нови инструменти, на първо място контрол. Това е трудна война, особено защото се бори, от една страна, с нечестността на безскрупулните предприемачи, а от друга – с безпаричието на експлоатираните, които се страхуват да не загубят онези няколко евро, които често са необходими за издръжката на цели семейства.
В тази връзка се надяваме, че италианското правителство най-накрая ще успее да предприеме съществени действия, но със сигурност ще се нуждае от помощта на добродетелни компании, както и на потребителите, които могат да дадат своя принос, като избират продукти, гарантиращи спазването на правата на работниците.
FeMo