fbpx

Италия е предоставила най-много гражданства на чужденци

политика - април 7, 2024

През 2022 г. италиански граждани са станали предимно хора с произход от Албания (38 хил.), Мароко (31 хил.) и Румъния (16 хил.). Тези три държави представляват 40% от общия брой придобивания

Според последните данни, публикувани от Евростат, през 2022 г. броят на чуждестранните граждани, които са получили италианско гражданство, е нараснал значително, достигайки общо 213 716 души. Тази цифра представлява увеличение от 76% в сравнение с предходната година, когато само 121 457 души са придобили италианско гражданство. Тази нарастваща тенденция беше подчертана в доклад на фондация „ИсмуЕтс“, в който се изтъква как през 2022 г. 4,3 % от чуждестранните граждани, пребиваващи в Италия, са получили италианско гражданство, което е в рязък контраст със средната стойност за целия Европейски съюз , която е 2,6 %.

На европейско равнище през 2022 г. почти един милион души са получили гражданство от държави от Европейския съюз, което представлява увеличение от 20% в сравнение с предходната година, което се равнява на приблизително 163 100 души повече. Италия потвърди, че е страната, която е предоставила най-голям брой нови гражданства, представляващи 22 % от общия брой на гражданите на ЕС, следвана от Испания (181 581 гражданства, равняващи се на 18 % от общия брой на гражданите на ЕС) и Германия (166 640 гражданства , 17 % от общия брой на гражданите на ЕС). За отбелязване е, че през 2022 г. Италия е отбелязала и най-голямото увеличение на броя на гражданствата, предоставени на неиталиански граждани, в сравнение с предходната година – с 92 200 души, следвана от Испания с +37 600 и Германия с +36 600. За разлика от тях, значителен спад се наблюдава във Франция (-15 900), Нидерландия (-9 300) и Португалия (-3 700).

Що се отнася до произхода на новите италиански граждани през 2022 г., става ясно, че по-голямата част от тях идват от Албания (38 хил.), следвани от Мароко (31 хил.) и Румъния (16 хил.), които заедно представляват 40% от новите придобивки. Освен това се наблюдава значително увеличение на броя на натурализациите на граждани от Аржентина, Бразилия, Молдова и Украйна, като увеличението е повече от два пъти в сравнение с предходната година. При анализа на европейския контекст основните страни на произход на новите граждани на ЕС са Мароко (112 700 предоставени гражданства), Сирия (90 400) и Албания (50 300).

От демографска гледна точка през 2022 г. средната възраст на хората, които получават гражданство в държавите от ЕС, е 31 години, като най-ниската средна възраст е регистрирана в Гърция, където половината от новите граждани са на възраст под 21 години. За разлика от тях в Кипър средната възраст е най-висока – 42 години. От тези нови граждани 39% са на възраст под 25 години, 41% са на възраст от 25 до 44 години, а останалите 20% са на възраст 45 и повече години. По-специално, 26% от новите граждани на ЕС са деца на възраст под 15 години. По-голям е делът им във Франция (34%), Латвия (33%), Испания (32%) и Белгия (31%).

Ако се спрем на младежката част от новите италиански граждани, през 2022 г. 26% от тях ще попаднат във възрастовата група между 0 и 14 години. Ако вземем предвид и възрастовата група между 15 и 19 години, процентът нараства до 37% от всички натурализации. Що се отнася до произхода на италианските деца, се отбелязва, че по-голямата част от тях са предимно от Пакистан (44%), Бангладеш (42%), Египет (41%) и Мароко (39%), а най-нисък е процентът на бразилците (5%), аржентинците (7%) и украинците (10%).

Данните за натурализациите в Италия през 2022 г. показват значително нарастване на броя на новите граждани, като сред придобилите италианско гражданство има голямо разнообразие на произхода и силно присъствие на млади хора и деца, което отразява нарастващото разнообразие и приобщаване в италианското общество.Ситуацията в Италия помага да се разбере дълбоката промяна, която настъпва в европейското и международното общество, с нарастваща и трудна за спиране глобализация, която обаче трябва да бъде контролирана, за да се гарантира социалната сигурност и запазването на националните култури.