Subscribe
С влизането в сила на Пакта за миграция и убежище европейският миграционен пейзаж претърпява значителна промяна.
Тази сложна законодателна рамка има за цел да координира по-добре управлението на миграцията и молбите за убежище между държавите членки на Европейския съюз (ЕС).
От днес Европейската комисия ще предложи индивидуална техническа подкрепа и експертни съвети на девет държави членки, включително Италия, за да улесни прилагането на този нов план.
Пактът за миграция и убежище официално влезе в сила на 11 юни след законодателен процес, продължил цял мандат.
Въпреки това ефективното прилагане на новите правила ще отнеме още две години.
Общият план за изпълнение, определен от Европейската комисия, включва десет взаимозависими градивни елемента, необходими за функционирането на сложното законодателство.
Сред тях Италия ще получи помощ в осем от десетте тематични блока, с изключение на Евродак и функционирането на солидарността.
Пактът представлява стъпка напред в хармонизирането на политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището, като се стреми да балансира солидарността и отговорността между държавите-членки.
Тъй като крайният срок за представяне на националните планове за изпълнение е 12 декември 2024 г., държавите членки ще трябва бързо да разработят своите стратегии и координационни структури.
През юни Европейската комисия обяви покана за представяне на предложения за подпомагане на държавите членки при изготвянето на техните национални планове за изпълнение.
Девет държави отговориха на предложението: Белгия, Естония, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, Чешката република и Румъния.
Тези държави ще получават целеви експертни съвети в продължение на четири месеца (до края на ноември) с цел актуализиране на националното законодателство и преглед на административните и съдебните процеси.
За Италия подкрепата на Европейската комисия ще бъде насочена към осем тематични блока, с изключение на Евродак и солидарността.
Областите на интервенция ще включват законодателни реформи в областта на отговорностите, анализ на настоящата структура на дъблинското звено, организация и персонал.
Освен това ще бъде поставен акцент върху хоризонтални въпроси като гарантиране на безплатни правни консултации, алтернативи на задържането, представителство и защита на непридружени непълнолетни лица и създаване на независим механизъм за наблюдение на основните права.
Новата система на Пакта за миграция и убежище се основава на деликатен баланс между солидарност и отговорност.
Управлението на мигрантите ще бъде регламентирано от Регламента за управление на убежището и миграцията (RAMM), в който се запазва принципът на Дъблинския регламент от 2013 г.: първата държава членка на влизане е отговорна за разглеждането на молбите за убежище.
Този принцип оказва значителен натиск върху държавите, които първи влизат в страната, като Италия, Гърция, Малта, Кипър и Испания.
Една от основните новости е въвеждането на задължителен механизъм за солидарност за всички двадесет и седем държави, който ще влезе в сила 24 месеца след публикуването на регламента в Официален вестник на ЕС.
Солидарността ще се изразява чрез три форми: преместване на мигранти, финансови вноски или подкрепа за трети държави.
Целта на тази система е тежестта на управлението на миграцията да се разпредели равномерно между всички държави членки въз основа на критерии като БВП и население.
Италия ще трябва да се справи с няколко предизвикателства при изготвянето на националния план за изпълнение. Те включват адаптиране на инфраструктурата, актуализиране на информационните технологии, управление на разходите и обществените поръчки и обучение на персонала.
Друг важен аспект ще бъде прилагането на граничните процедури, които предвиждат фактическо задържане на мигрантите, без изключения за семейства с деца под 12 години.
Регламентът за процедурите за предоставяне на убежище (APR) налага строги задължения на страните на първо влизане, като увеличава периода на отговорност за управление на молбите за убежище и поддържане на строги гранични процедури.
Италия ще трябва да гарантира, че молбите за убежище се обработват в рамките на шест месеца, и да управлява задържането на мигранти в съответствие с новите разпоредби.
Помощта на Европейската комисия представлява решаваща подкрепа за Италия и другите държави-членки във фазата на прилагане на Пакта за миграция и убежище.
Предизвикателството пред Рим ще бъде бързото адаптиране на законодателството и оперативните структури, за да спази определените срокове, като същевременно гарантира зачитането на основните права на мигрантите и търсещите убежище.
Общата цел е да се създаде по-справедлива и по-устойчива европейска миграционна система, която ефективно да съчетава солидарност и отговорност.
Сътрудничеството между държавите членки и подкрепата на Европейската комисия ще бъдат от съществено значение за постигането на тази амбициозна и необходима цел.
Алесандро Фиорентино