Контролните органи са отхвърлили филе от дива свиня, чийто износ за ЕС е един от основните в Испания, тъй като е било значително замърсено с олово от ловните куршуми.
Въпросът за отхвърлянето от страна на Италия на месо от диви свине от Испания поради значителното му замърсяване с олово е отражение на сложната динамика, включваща общественото здраве, хранителната промишленост и ловната практика в Европейския съюз. Този епизод породи напрежение в търговията и повдигна важни въпроси относно безопасността на храните и въздействието на ловните практики върху околната среда.
Италианските власти наскоро отхвърлиха пратки с месо от дива свиня от Испания, която е основен износител на продукта за ЕС. Причината за този отпор бяха високите нива на олово, открити в месото, които са резултат от куршумите, използвани от ловците. Оловото е тежък метал, вреден за човешкото здраве, особено за децата и бременните жени. Поглъщането му може да причини редица здравословни проблеми, включително неврологични и сърдечносъдови увреждания. Разследванията, проведени от Испанската агенция за безопасност на храните, потвърдиха замърсяването и подчертаха трудностите при отстраняването на всички оловни частици от месото. Въпреки това испанските ловци не са склонни да сменят използваните при лов боеприпаси, като се позовават на високата цена на оловните алтернативи.
Съгласно разпоредбите на ЕС сигналът за тревога се очаква, когато нивата на олово надхвърлят повече от 100 пъти максимално допустимите стойности в боеприпасите, използвани за лов. Замърсяването с олово обаче може да представлява риск дори при по-ниски нива, особено като се има предвид натрупването с течение на времето и излагането на източници на олово в околната среда. Този проблем не засяга само Испания, но и целия Европейски съюз, тъй като иберийската страна е основният производител и износител на месо от дивеч. Този отпор подчерта необходимостта от решаване на проблема на общностно равнище с мерки, които могат да гарантират безопасността на храните и опазването на общественото здраве.
Не всички обаче са съгласни с предложените решения. Въпреки че испанските здравни власти предлагат да се ограничи употребата на оловни боеприпаси в полза на по-малко вредни алтернативи, като стомана, мед или други сплави, ловците се противопоставят на тази промяна, като се позовават на икономически причини. Въпросът повдига и въпроси за произхода и проследимостта на дивечовото месо, продавано в Италия. Макар че част от месото идва от източноевропейски страни, само ограничено количество може да се счита за италианско производство – то идва от контролиран и сертифициран дивеч в регионите на Северна Италия. Тези продукти, обозначени със специфични знаци за качество, представляват малцинство в сравнение с вноса от чужбина.
Проблемът с оловото в дивечовото месо подчертава необходимостта от по-голяма информираност и регулиране на ловните практики и източниците на замърсяване на околната среда. Важно е да се намери баланс между запазването на ловните традиции и опазването на общественото здраве и околната среда. Отказът на Италия от месо от диви свине от Испания е само един от симптомите на по-голям проблем, който изисква координиран отговор на европейско равнище. Безопасността на храните и опазването на общественото здраве трябва да бъдат приоритети, като същевременно се стремим да гарантираме, че ловните практики са устойчиви и щадящи околната среда. Той повдига и въпроси относно настоящите политики и разпоредби за използването на олово в ловните боеприпаси. Възможно е да се наложи преоценка и актуализация на тези разпоредби, за да се гарантира безопасността на храните и да се защити общественото здраве. Това би могло да включва преразглеждане на максимално допустимите прагове за олово в ловните боеприпаси и въвеждане на по-строги ограничения за използването на олово в някои чувствителни от екологична гледна точка райони.
Освен това замърсяването с олово на месото от дивеч подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество и обмен на информация между държавите – членки на ЕС. Важно е здравните и хранителните органи в различните страни да работят заедно за ефективен мониторинг и справяне с рисковете за общественото здраве, произтичащи от замърсяване с олово и други източници. Въпросът за отхвърлянето на месото от дива свиня от Испания повдига по-широки въпроси относно устойчивостта на ловните практики и въздействието на хранителната промишленост върху биологичното разнообразие и околната среда.Важно е да се възприемат подходи и практики за управление на дивата природа, които са екологично устойчиви и отчитат въздействието върху човешкото здраве и популациите на животните.
Алесандро Фиорентино