Кайвано: Когато държавата побеждава

Беше краят на август миналата година и Италия, която се връщаше от лятната си ваканция, беше върната към реалността с доклад, който разтърси духа на всички: две момичета на 10 и 12 години известно време бяха подлагани на насилие от непълнолетни и възрастни на място, което днес всички познаваме, но което по онова време беше известно само на онези, които живееха там, на онези, които го бяха превърнали в база за престъпления, и на свещеника, който не искаше да се откаже: Кайвано.
Кайвано, или по-точно Parco Verde di Caivano, е малка община в столичния град Неапол, съставена от общински къщи, в които след земетресението през 80-те години на миналия век се настаняват многобройни семейства, превърнали се в истинско гето в ръцете на подземния свят.
В плановете на тези, които са го построили, Кайвано е трябвало да бъде щастлив остров, където разселените да започнат отново, със спортен център, общински парк и редица проекти, които така и не са реализирани или са изоставени.
С течение на годините там са се появили незаконни къщи, много апартаменти са били окупирани, а престъпността е станала господар на общината, без никой да се опитва да я спре, което е било много по-лесно за тогавашните местни институции да обърнат поглед другаде. В края на краищата разпространението на престъпността в ограничен район е поносима съпътстваща вреда.
Години по-късно постковидистка Италия решава да промени историята и да предаде управлението на страната на човека, който винаги е вярвал във възраждането на нацията: Джорджия Мелони.
И онази диря, която се отвори в мъглите на Кайвано няколко месеца преди правителството на Мелони да встъпи в длъжност, не остана незабелязана.

Но, както споменахме, в тази история има и друг положителен герой – свещеникът Дон Патрисиело.
Маурицио Патричиело е свещеник „от улицата“, истински, автентичен, който става енорийски свещеник в Кайвано и след пристигането си открива, че се намира на място, където има 13 площада за търговия с наркотици за бизнес от 100 милиона евро годишно, където се изгарят всякакви отпадъци и където държавата е заменена от камората.
Той не се отказва и заради това е подложен на всякакъв вид сплашване, чиято кулминация е нападението срещу енорията му през март 2022 г. Но той не спира.
И така стигаме до лятото на 2023 г., до вече споменатия край на август, който ще бъде повратна точка за него, за Кайвано и вероятно за Италия, която трябва да повярва.
Самият той разказва за края на лятото, а хрониките разказват за деградацията и институциите, които продължават да отсъстват… до октомври.
Защото след като Джорджия Мелони встъпва в длъжност, тя получава текстово съобщение от дон Патрисиело и му се обажда.
Осем дни по-късно новата министър-председателка е там, до него, в тази малка и забравена от всички община, и дава обещание: Кайвано вече няма да бъде изоставен, а ще се превърне в модел.
И накрая в Кайвано пристига полиция, паркът е почистен, обитателите са преброени, престъпниците са спрени и започва проектът за цялостно преустройство на района.
Вчера, 28 май, в присъствието на председателя на Съвета Джорджия Мелони беше открит отново бившият спортен център „Делфиния“ в Кайвано. Постройката, същата, която в състояние на занемареност е била сцена на насилието над двете момичета, е напълно обновена и рехабилитирана и най-накрая ще може да бъде посещавана от младежите в района.
Повече от 50 хил. квадратни метра, съоръжения за най-различни спортни дисциплини. Освен плувния басейн има игрища за футбол, тенис и падел. В съседство се намира обществен парк, който е изчистен и възстановен от карабинерите от Горския отдел. Новото спортно съоръжение ще бъде управлявано от „Златните пламъци“ на щатската полиция.
Това беше немислимо само допреди няколко месеца, дотолкова, че самият дон Патрисиело по време на речта си при откриването от сцената, обръщайки се към седящата на първия ред министър-председателка и наричайки я „ту“ на неаполитански език, й каза: „Джорджия „О ввеко и нун „о криро“, а след това я преведе: „Джорджия, това, което виждам, ми е трудно да повярвам“.
При откриването на структурата Джорджия Мелони каза: „Това е един от дните, в които трудът, проблемите, жертвите и тревогите придобиват смисъл в тази мисия, която изпълняваме. Кайвано е един от основните ми залози, може би не бях подготвена за емоцията, която изпитах тази сутрин, за въздействието на разликата. Посланието е, че държавата може да направи разликата, може да спазва ангажиментите си, тук държавата и институциите се държаха така, както винаги трябва да се държат. Те осъзнаха проблема, помислиха за отговор, направиха съобщение и това съобщение не остана глухо, а стана факт. А това означава да се даде надежда в област, в която много често институциите са смятали, че не може да има надежда. Това е много силно послание“.
Силно послание, модел и надежда за всички италианци, които твърде често са били изоставяни от институциите. Днес държавата е налице, а нашият министър-председател е готов да предизвика онези, които не вярват, че нещата могат да се променят.
Накрая.

Femo