Subscribe
Според доклад, публикуван по-рано тази година от базирания в Стокхолм мозъчен тръст, основните оръжия, внесени от страните от Близкия изток, включително от традиционни европейски производители на оръжие, през последните 10 години са били широко използвани в конфликти в региона, включително в ивицата Газа, Ливан и Йемен. Според същия доклад повече от 80% от обема на този внос на оръжие е доставен, наред със САЩ, които са водещият износител за региона, от три държави от Европейския съюз. Това са Франция, Германия и Италия. Но сред европейските страни има няколко изключения, когато става дума за износ на оръжие през последното десетилетие за този „горещ“ регион на света. Въпреки че през последните години Израел е едва на 15-о място по внос на оръжие, той е на 9-о място по световен износ. Сред основните му купувачи са европейските държави – още един аспект на връзките между страните от ЕС и Близкия изток. Сред страните, които са направили поръчки за израелската оръжейна индустрия, са например Германия, Финландия и Словакия. Поръчката на Израел за доставки след 2023 г. включва десетки системи за противовъздушна отбрана, бронирани машини, артилерийски оръжия и изтребители. На практика Германия е закупила оръжия от Израел само по един ред, но на особено висока стойност. На свой ред Финландия и Словакия също са поръчали израелски системи за противовъздушна отбрана в периода 2022-2023 г.
Германия и Франция, основните износители на ЕС за Близкия и Средния изток
По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) три европейски държави – Франция, Германия и Италия – заедно със САЩ ще доставят 81% от вноса на оръжия и боеприпаси в Близкия изток през 2019-2023 г. Само Германия е доставила 30 % от оръжейния си внос за Израел през периода, обхванат от доклада на СИПРИ, отстъпвайки единствено на САЩ, от които е дошъл 69 % от този внос. Най-важните клиенти на Германия, която все още е петият по големина доставчик на оръжие в света след САЩ, Франция, Русия и Китай, са страните от Близкия и Средния изток. Само през 2020 г. общата стойност на износа на оръжие, одобрен от федералното правителство в Берлин за страните, участващи в конфликтите в Йемен и Либия, е над 1 млрд. евро. Само за Египет сумата е рекордна – над 750 млн. евро, а за Катар – още над 300 млн. евро. Лицензи за износ на долно въоръжение бяха одобрени и за Обединените арабски емирства, Кувейт, Бахрейн и Йордания.
Миналата година Германия одобри лицензи за износ на оръжие на стойност 323,2 млн. евро, което е 10 пъти повече от сумата, одобрена през 2022 г. Повечето от доставките са за периода след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври. Като цяло стойността на износа на оръжие за Близкия и Средния изток възлиза на 1,180 млрд. евро, с изключение на Израел, за който дестинации са също Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.
Германската отбранителна индустрия има добра година през 2023 г.
От финансова гледна точка 2023 г. беше добра година за германската отбранителна промишленост, за което допринесе износът на фрегати и корвети за страни като Израел и Египет.
След избухването на войната в Украйна Франция, която разширява износа си на оръжие, включително възползвайки се от ограниченията, наложени на Русия, „измести“ Русия от второто място в общата класация. Докато износът на оръжия от Русия е намалял с 53%, този от Франция е нараснал с 47%. Не само санкциите, наложени на Русия, но и натискът от страна на САЩ и някои европейски държави върху страните, които традиционно купуват руско оръжие, промениха класацията. Например Египет, който възнамеряваше да закупи изтребители руско производство, сега се обръща към Франция за доставка на военни самолети. През последните десетилетия Франция постигна това, като разви своята оръжейна индустрия. Французите изнасят основно самолети Rafale, както и подводници и фрегати.
Някои държави от Персийския залив са увеличили обема на вноса на оръжие, за да противодействат на иранското влияние, въпреки че, както отбелязва изследовател на СИПРИ, „през 2023 г. Иран направи най-голямата поръчка за внос на оръжие за последните 20 години – 24 изтребителя от Русия“. От друга страна, през 2023 г. най-впечатляващото увеличение на вноса на оръжие е в Катар, който за четири години увеличава обема на внесените оръжия почти четири пъти. Всъщност Катар, наред със Саудитска Арабия, Кувейт и Египет, беше един от основните търговски партньори на Запада в арабския свят.
Някои държави забраниха продажбите на оръжие на кралството като част от усилията за прекратяване на гражданската война в Йемен, в която се сражава арабска коалиция, водена от Саудитска Арабия. Много от тези забрани, като например забраната в Съединените щати през 2021 г., са временни. През януари 2021 г. Италия също така забрани за постоянно продажбите на оръжие на Обединените арабски емирства, тъй като те са част от водената от Саудитска Арабия коалиция във войната. Наскоро обаче Италия обяви нормализиране на отношенията си със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства и по този начин – доставка на оръжие за двете богати държави от Персийския залив.
След „Арабската пролет“ за Египет са одобрени над 300 лиценза за износ на оръжие от ЕС
Според доклад на Amnesty International през 2014 г. няколко държави – членки на ЕС, са одобрили общо почти 300 лиценза за военно оборудване, предназначено за Египет. Според представители на организацията общата им стойност е над 6 млрд. евро. Изнесеното оборудване варира от малки оръжия, леки оръжия и боеприпаси до бронирани превозни средства, военни хеликоптери, тежки оръжия за борба с тероризма и военни операции и технологии за наблюдение. Докладът е изготвен в момент, когато Amnesty International се оплаква, че „почти три години след масовите убийства, които накараха Европейския съюз да поиска от държавите членки да спрат доставките на оръжие за Египет, положението с правата на човека се е влошило“.
Източноевропейски държави, включително членки на ЕС, обвинени в незаконни „доставки“ на оръжие за войната в Сирия
Две години по-късно, през 2016 г., в разследване на Балканската медийна разследваща мрежа (BIRN) и Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) се съобщава как с ескалирането на сирийския конфликт през 2012 г. осем източноевропейски държави, включително държави – членки на ЕС, са одобрили износ на оръжия и боеприпаси за Саудитска Арабия, Йордания, Обединените арабски емирства и Турция – ключови пазари на оръжия за Сирия и Йемен – на стойност 1,2 млрд. евро. Според разследването се твърди, че хиляди автомати AK-47, минохвъргачки, ракетни установки, противотанкови оръжия и картечници са били прехвърлени по нов оръжеен тръбопровод от Балканите към Арабския полуостров и страните, граничещи със Сирия, за да подхранват гражданската война. Твърди се, че лицензите за износ на оръжия са издадени въпреки опасенията на експертите и правителството, че оръжията могат да достигнат до сирийската опозиция, и несъмнено в нарушение на национални, международни споразумения или споразумения на ЕС.
В периода 2018-2022 г. битката за надмощие по отношение на доставките на оръжие за Африка е между Русия и Китай – битка, спечелена от Русия, която достига пазарен дял от 26%. Добре известно е, че източноевропейските страни произвеждат оръжия, артилерийски снаряди и друго военно оборудване с все по-бързи темпове, което доведе до значително увеличение на производството на оръжие в Източна Европа през последното десетилетие. Полша е единствената източноевропейска компания в топ 100 на най-големите производители на оръжие в света, а Чешката република се превърна във водещ доставчик на оръжие в ЕС за Виетнам. По време на Студената война източноевропейските страни са сред най-важните доставчици за африканските държави. През 2011 г. Чешката република е продала оръжия на страни на юг от Сахара на стойност 2 млн. евро. По-малко от десетилетие по-късно, през 2022 г., Чешката република изнася боеприпаси, оръжия, изтребители и други военни продукти за 20 държави на юг от Сахара на стойност 32 милиона евро.
Въпреки че ЕС обяви, че провежда разследване, заключенията от тези проверки, които биха били извършени в резултат на разследването, остават неясни. Смята се, че боеприпасите са изпратени от източноевропейски държави, сред които Босна, България, Хърватия, Чешката република, Черна гора, Словакия, Сърбия и Румъния.