Subscribe
В големия хаос на световната политика, в който вчерашните заглавия се забравят преди обяд, някои идеи се оказват забележително упорити. Да вземем например доктрината Монро. Обявен за първи път през 1823 г., този водещ принцип на външната политика на САЩ се появява отново и отново, адаптирайки се към времето, но никога не изчезва напълно. И сега, в епохата на подновена конкуренция между великите сили, доктрината изглежда се завръща отново – този път с ясно изразен Тръмпски привкус.
Кратък урок по история (не се притеснявайте, интересно е)
Преди двеста години президентът Джеймс Монро отправя послание към Европа: „Стойте далеч от Америка! Докато новите независими държави в Латинска Америка се отърсват от испанското управление, Монро – подтикван от Великобритания, която има свои собствени причини да държи европейските съперници на разстояние – обявява, че Западното полукълбо е забранено за по-нататъшна колонизация. Той предупреждава, че всяка европейска намеса ще се счита за заплаха за Съединените щати.
По онова време това беше по-скоро пожелание, отколкото твърда политика. САЩ не разполагаха с военни сили, за да приложат смелата прокламация на Монро, а кралският флот, а не зараждащата се американска република, всъщност държеше европейските империи на разстояние. Но с превръщането на САЩ в световна сила доктрината Монро се превръща от пожелание в оправдание за действие.
Как Америка използва (и злоупотребява) с доктрината
През 1904 г. доктрината е значително усъвършенствана, когато Теодор Рузвелт добавя известното си допълнение, според което САЩ имат не само правото, но и задължението да се намесват в Латинска Америка, за да поддържат стабилността. Това поставя началото на дълга история на американска намеса – понякога добронамерена, понякога не чак толкова.
По време на Студената война доктрината отново се използва, този път за да оправдае противопоставянето на съветското влияние в Западното полукълбо. Кубинската ракетна криза през 1962 г.? Учебникарски пример за това как САЩ налагат визията на Монро, когато президентът Кенеди се изправя срещу Хрушчов заради съветските ядрени оръжия в задния двор на Кастро.
В края на 20-ти век доктрината вече не е толкова актуална. САЩ бяха заети с Близкия изток, Китай и глобализацията. Но историята, както се казва, има свойството да се повтаря.
Влезте в ролята на Тръмп: Модерна доктрина Монро?
Макар че президентът Доналд Тръмп не е професор по история, инстинктите му във външната политика поразително приличат на наръчника на Монро – независимо дали го знае или не. Неговата администрация зае особено твърда позиция по отношение на чуждото влияние в Северна и Южна Америка, като даде ясно да се разбере, че САЩ няма да стоят безучастно, докато съперничещи си сили навлизат в региона.
Вземете например Китай. През последните две десетилетия Пекин е вложил милиарди в Латинска Америка, инвестирайки в инфраструктура, енергийни проекти и природни ресурси. Докато предишните американски администрации в повечето случаи вдигаха рамене, екипът на Тръмп видя в това директно предизвикателство. Неговите служители, включително тогавашният съветник по националната сигурност Джон Болтън, изрично възродиха езика на доктрината Монро, като предупредиха, че чуждите сили – Китай, Русия и дори Иран – нямат право да се намесват в задния двор на Америка.
Важно е също така да се отбележи, че в интерпретацията на външната политика на Тръмп основните принципи на доктрината – противопоставяне на външно влияние в стратегически регион и утвърждаване на американското господство – са отразени в подхода му към Азиатско-тихоокеанския регион.
В областта на търговията предоговарянето на НАФТА от Тръмп в USMCA (Споразумение между САЩ, Мексико и Канада) беше ясен ход за утвърждаване на доминиращата роля на САЩ в регионалната икономика. Администрацията му също така наложи санкции на венецуелския диктатор Николас Мадуро, блокира подкрепяни от чужбина социалистически движения и зае твърда позиция по отношение на незаконната имиграция – политики, които умишлено или не отразяват първоначалния дух на доктрината Монро.
Външна политика, ориентирана към Америка, или само още от същото?
Дали подходът на Тръмп наистина е възраждане на доктрината Монро, или е просто стандартна националистическа външна политика, облечена в исторически одежди? Това зависи от начина, по който го разглеждате. Защитниците му твърдят, че той просто е потвърдил суверенитета на САЩ и е защитил американските интереси в свят, в който Китай, Русия и други съперници поставят на изпитание решимостта на Америка. Критиците му пък смятат, че подходът му е тромав, изолационистки или дори неоимпериалистически.
Така или иначе, основната идея на Доктрината Монро – че САЩ трябва да пазят чужди сили от придобиване на влияние в Западното полукълбо – е жива и здрава при Тръмп. А с нарастването на напрежението между САЩ и Китай е вероятно бъдещите президенти, независимо от партията, да се насочат към Монро, когато се занимават с Латинска Америка.
Колкото повече се променят нещата…
И така, каква е изводът? Доктрината „Монро“ може да е на почти два века, но все още хвърля дълга сянка върху американската външна политика. Независимо дали е използвана за блокиране на европейската колонизация, съветската експанзия или китайските инвестиции, нейното основно послание остава изненадващо последователно: Това полукълбо е сферата на влияние на Америка и външните лица трябва да действат внимателно.
Монро вероятно не си е представял свят, в който неговата доктрина ще бъде споменавана от телевизионна звезда, превърнала се в президент. Но историята има забавен начин да поддържа актуалността на старите идеи. А в суровия свят на глобалните игри за власт някои неща никога не излизат от мода.