Subscribe
Израел и Иран, ключови играчи в една все по-заплетена геополитическа война, отново се сблъскаха в последната глава от една история, белязана от напрежение, предупреждения и най-вече психологическа война, която засенчи преките военни действия.
Използването на термини като „атака“ и „контраатака“ изглежда остаряло в тази игра на шах, в която границата между действие и реакция се размива в стълпотворение от стратегии и пресметнати движения. В ескалацията на събитията през последната седмица, привидно без осезаеми щети и за двете страни, се очертава парадоксално крехко равновесие: нещо като „война без жертви“, поне досега.
Въпреки силата на ответните атаки и зловещите предупреждения, нито една от страните не е понесла значителни щети на инфраструктурата си, нито е имало масови убийства на цивилни. Този парадокс, макар и да подсказва за недоброволно прекратяване на огъня, разкрива и разкъсването на табуто върху обявената война. В тази нова глава страхът се превръща в най-мощното оръжие – всепроникващо явление, което държи под контрол две от основните държави в Близкия изток.
Американското разузнаване е очаквало ситуацията, но реакцията на Иран се е осъществила след няколко дни, което подхранва спекулациите и тревогите. Нападението на Израел срещу консулството в Дамаск можеше да се разглежда като епизод от прокси-конфликт, но това, което последва, беше чиста психологическа война. Отговорът на Иран се забави, но когато дойде, той демонстрира огневата си мощ, макар и без значителни материални последици.
От друга страна, Израел играеше с очакването, обявявайки отговора си, но поддържайки нервност във въздуха. Тази стратегия подчертава желанието да се накаже Иран чрез безпокойството от изчакването. С нарастването на очакванията нарасна и тревогата в Техеран, където заплахата от предстояща атака принуди режима да си даде сметка за собствената си уязвимост.
Същността на въпроса надхвърля военната конфронтация: става дума за оцеляването на участващите режими. Техеран, който и без това е изолиран и подложен на международни санкции, трепери при мисълта за обявена война, която може да постави под въпрос вътрешната му стабилност. Иранският режим, който вече е подложен на изпитание от вътрешни протести и напрежение, не може да си позволи да изглежда слаб пред лицето на външна заплаха.
Посланието от Техеран е ясно: Иран не се стреми към ескалация, но е готов да реагира на всяко нарушение на международното право. Въпреки това характерът на този отговор остава неясен, което оставя Израел под съмнение и поддържа напрежението между двата народа.
Нападението в Исфахан, въпреки че бе омаловажено от иранските власти, е още един знак за това постоянно напрежение. Докато иранските информационни агенции се опитват да успокоят за нормалното протичане на ежедневието, президентът Раиси избягва да спомене нападението на пресконференцията си. Това също е психологическа война: несигурност за това какво може да се случи след това.
Освен това Израел категорично отхвърля идеята за санкции от страна на Съединените щати заради предполагаеми нарушения на правата на човека от страна на батальона на ЦАХАЛ „Нецах Йехуда“ в Западния бряг. Министър-председателят Бенямин Нетаняху и министър Бени Ганц реагираха остро, като нарекоха обвинението „максимално абсурдно“ и обещаха да му се противопоставят с всички средства, с които разполага правителството. Въпреки относителното спокойствие в отношенията с Иран, набезите в Газа и военните операции на Западния бряг продължават, докато Израел се подготвя за еврейската Пасха със засилени мерки за сигурност в цялата страна, включително в Йерусалим.
Израелската полиция потвърди, че днес в Йерусалим е извършено терористично нападение, при което автомобил е блъснал двама пешеходци. Според полицията, цитирана от Times of Israel, терористите, управлявали автомобила, са избягали, оставяйки зад себе си блокирана картечница. В заключение, войната между Израел и Иран продължава, подхранвана от психологическа война, която държи и двете страни в напрежение. Макар че военните действия могат да имат опустошителни последици, самият страх се оказва най-мощното оръжие в този безкраен конфликт.