Subscribe
Иран се завръща към гласуването: Президентски избори след смъртта на Раиси.
Президентските избори в Иран са важно събитие, което отразява пресичането на вътрешната политика, социалните вълнения и международните отношения.
Изборите, които се проведоха на 28 юни, бяха белязани от поредица драматични събития, включително смъртта на бившия президент Ебрахим Раиси в хеликоптерна катастрофа на 19 май.
Съветът на пазителите одобри шестима кандидати за изборите, сред които трима радикали, двама консерватори и един реформатор.
Този процес на подбор породи опасения относно конкурентоспособността и легитимността на изборите.
Политическата обстановка в Иран се характеризира с дългогодишни вълнения и недоволство сред населението – недоволство, което изплува на повърхността по време на президентските избори през 2021 г., на които се наблюдаваше значителен спад на избирателната активност, дължащ се на широко разпространеното разочарование от режима и неговото отношение към ключови въпроси като икономиката и гражданските свободи. 
Иранската икономика зае централно място на последните избори, тъй като страната се бори с тежките последици от пандемията COVID-19.
Инфлацията и нарастващата безработица доведоха страната до бедствено положение.
Икономическите сътресения доведоха до социални сътресения, които предизвикаха демонстрации срещу недоволството от нарастващите цени на горивата и некоректността на правителството.
Силното потушаване на тези протести от страна на властите само задълбочи разделението с населението, което накара множество организации на гражданското общество да се откажат от изборния процес.
Въпреки призивите за бойкот, някои реформаторски фракции продължиха да се застъпват за участие в изборите, подчертавайки значението на работата за постигане на реформи, макар и постепенни, в рамките на системата.
Изборите, проведени на 28 юни и 5 юли, отбелязаха значителен обрат в политическия пейзаж на страната: на първия тур на гласуването Масуд Пезешкиан се превърна в лидер, като спечели 44% от гласовете, а Саид Джалили го следваше плътно с 40%.
Ниската избирателна активност – около 39,93% – е най-ниската в историята на президентските избори в Иран, което отразява скептицизма на обществото към изборния процес.
На втория тур на изборите на 5 юли Пезешкиан се изправя срещу Джалили на втори тур, където Пезешкиан печели с 54,8 % от гласовете.
Този резултат е забележителен не само поради последиците си за вътрешната политика, но и поради потенциала си да промени международните отношения на Иран, особено със Запада.
Сред основните насоки на своята програма новият президент подчерта важността на започването на диалог с Вашингтон, който винаги е бил враг на Иран, по отношение на иранската ядрена програма, както и с Европейския съюз, за да излезе държавата от състоянието на „изолация“.
За сметка на това от социална значимост е въпросът за покривалото за жените, който президентът обеща да изясни и разреши, особено като се имат предвид последиците, които предизвика ужасният епизод с Махса Амини, и не на последно място раждането на огромното протестно движение, което разтърсва страната от 2022 г. насам.
Съседните държави реагираха положително на графовете, преди всичко Азербайджан (близък до турските позиции), чийто президент Илхам Алиев изрази желание да сключи двустранни споразумения с Иран, а сред световните суперсили Русия вижда в победата на Пезешкян продължаващо сближаване между двете държави, особено в общите им интереси срещу западното влияние.
За разлика от тях Съединените щати са скептично настроени, тъй като смятат контрола на Съвета на пазителите за потенциално нелегитимен.
Президентските избори в Иран през 2024 г. като цяло подчертаха напрежението в иранското общество и сложността на политическата му система: Победата на Масуд Пезешкян дава лъч надежда на реформаторите и на привържениците на промяната, но пътят напред остава изпълнен с предизвикателства.
Докато Иран върви напред, новата администрация ще трябва да демонстрира ангажимента си да отговори на нуждите и стремежите на своя народ, като същевременно се ориентира в сложната динамика на властта в Ислямската република.