Какъв ще бъде бъдещият състав на Европейския парламент?

Наскоро публикувано европейско проучване разкрива сериозна промяна, която може да настъпи в състава на бъдещия Европейски парламент. Според авторите на проучването левоцентристките партии и Зелените могат да загубят места и за първи път в европейския законодателен орган да се появи популистка коалиция от християндемократи, консерватори и радикално десни евродепутати. Това се случва в момент, когато през последните години популисткото явление в Европа бавно, но сигурно се разраства.

Според проучване на Европейския съвет за външна политика (ECFR), основано на проучвания на общественото мнение във всяка държава – членка на ЕС, европейските популисти могат да се класират на първите две места в две трети от държавите от ЕС на изборите за Европейски парламент през април.

Партията ECR изпреварва Renew Europe и става третата по големина група на евродепутатите

Така според проучването на ECFR в девет държави – Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия – крайно десните партии вероятно ще бъдат на първо място, а в други девет – България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция – на второ място. В такъв случай около половината от местата в Европейския парламент биха могли да отидат при радикални десни партии. В проучването се посочва, че в сравнение с последните избори тези партии биха могли да спечелят още 90-100 места и че има голяма вероятност радикално дясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД) или групата „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР) да се окажат на трето място в ЕП (измествайки от него „Обнови Европа“, която е на трето място след ЕНП и С&Д в настоящия парламентарен мандат). Авторите на проучването прогнозират, че тази внезапна промяна вдясно ще има важни последици за европейските политики, особено за тези в областта на околната среда.

„Резултатите показват, че Европейският парламент вероятно ще направи рязък завой надясно след юни 2024 г. Макар че парламентът не е най-важната институция на ЕС, когато става въпрос за външна политика, начинът, по който политическите групи се подреждат след изборите, и влиянието, което тези избори оказват върху националните дебати в държавите членки, ще имат значителни последици за способността на Европейската комисия и Съвета да вземат решения в областта на външната политика, особено при изпълнението на следващия етап на Европейския зелен пакт“, се казва в проучването.

Огромните разходи, свързани с тези политики, изкараха на улицата през последните години земеделските производители в почти всички страни от ЕС – от Нидерландия, Германия и Франция до Полша и Румъния. Популистките партии подкрепиха тези недоволства, както и се възползваха от миграционната вълна, която достигна рекордни стойности за първи път от 2015 г. насам, точно след началото на войната в Украйна.

През последните години крайно десните партии отбелязаха бавен, но стабилен напредък на фона на енергийната криза и нарастващата инфлация, завладяването на двигателите на почти всички национални икономики и мъчителните дебати за реформиране на законите за миграцията и убежището. Политическият пейзаж в Европа бе променен от миналогодишните общи избори в няколко европейски държави. В големите западни демокрации на Европа – от Германия, където крайно десни партии завладяха някои от провинциите, до Нидерландия, където антисистемната партия на Герт Вилдерс спечели изборите (но досега не е успяла да сформира управляваща коалиция), и Испания, където социалистическият министър-председател Педро Санчес включи в правителството каталунската сепаратистка партия на Карлес Пуигдемон, за да се задържи на поста си – популистката, радикална и екстремистка десница дойде на власт, допълвайки пейзажа, който се променяше от няколко години. Ситуацията не е по-различна в източната и централната част на континента. След изборите в Словакия начело на правителството в Братислава застана популистът Роберт Фицо, чиято реторика поразително прилича на тази на лидера на Будапеща Виктор Орбан, като и двамата не желаят Украйна да влезе в ЕС и НАТО, а сред приоритетите му са редица „реформи“ като премахването на прокуратурата.

Промените започнаха през предходните години

Във Франция, въпреки че всички политически сили се коалираха, за да попречат на лидера на крайната десница Марин льо Пен да спечели президентския пост през 2016 г. и 2020 г., нейната политическа партия Национален фронт се превърна в най-голямата опозиционна група в парламента. Влиянието на Националния фронт нараства с всеки протест срещу правителството на Еманюел Макрон. Правителството на Джорджия Мелони, назначено през 2022 г., е по-дясно от всяка друга политическа партия, управлявала страната след Втората световна война. Във Финландия и Швеция крайно десните партии подкрепят управляващите коалиции. В Германия крайнодясната алтернатива – AfD, се изкачи до трето място в класацията на партиите от 2017 г. насам. Виктор Орбан – един от най-дългогодишните премиери в Европа и един от най-големите критици на Европейския съюз – беше върнат на поста за пети път през 2022 г. В Полша проевропейският политик Доналд Туск успя да свали от власт популисткия десен Ярослав Качински, но още от първите дни правителството му е обсадено от протестите на новата опозиция, която се обяви в подкрепа на президента Анджей Дуда. В Австрия влиянието на неонацистките групи систематично нараства. През последните 6-7 години популистката вълна се разраства в Европа и извън нея – същата вълна се наблюдава в Обединеното кралство и САЩ. Но докато в Обединеното кралство това доведе до Брекзит, а в САЩ на власт дойде Доналд Тръмп, европейските гласоподаватели устояха на тази вълна. Поне досега.

Съществува широко разпространена теория, според която мажоритарните избирателни системи – като тези в САЩ и Обединеното кралство – които работят на принципа „победителят взима всичко“, улесняват изключването на крайните възгледи, докато пропорционалните системи – разпространени в Европа – спомагат за тяхното развитие. Въпреки това доскоро издигането на екстремистки партии на власт в Европа беше почти невъзможно поради нежеланието на основните политически играчи да ги привлекат като коалиционни партньори. Това обаче се е променило. С тази промяна дори границата, разделяща центъра от крайната десница, изглежда все по-тънка.

Възходът на популизма също може да бъде включен в уравнението на търсенето и предлагането. С нарастването на икономическото недоволство или на социалните проблеми – като миграцията – сред населението естествено се увеличава предлагането на антисистемни партии, които, без да имат непременно конкретни решения на проблемите, канализират това недоволство и му дават общ глас. Началото на 2020-те години изглежда предлага още по-добри условия за развитие на тази популистка тенденция, отколкото предходното десетилетие, с връщането на задушаващата инфлация и нарастващите разходи за живот, увеличените разходи за отбрана и нерешените имиграционни въпроси. Не на последно място, тази сериозна промяна в европейския политически пейзаж е свързана с редица предизвикателства за ЕС, тъй като общественият ентусиазъм за неговите ценности намалява.

Рискът от нов Brexit е един от тях. Геерт Вилдерс, лидер на крайната десница в Нидерландия, се отличава с неприязън към исляма и ЕС и твърди, че е готов да проявява тези настроения, докато страната му не напусне Съюза. По време на предизборната си кампания Вилдерс се оказа най-благосклонният към Русия политик. Така ултранационалистите в Москва приветстваха изборната му победа и му посветиха „оди“ в родните си издания, както отбелязват анализаторите на Politico.

Тази популистка вълна не пощади и Румъния. Според проучване, проведено от Центъра за международни изследвания и анализи, 40% от избирателите биха гласували за центристка или дясна партия, а само 13% – за лява. Последните проучвания на общественото мнение, проведени през януари и показващи малки разлики, поставят националистическата партия AUR, която беше създадена преди изборите през 2020 г., на трето или второ място по предпочитания на избирателите.