Subscribe
Европейски дневник: Рим, юни 2022 г.
Рим със сигурност заслужава да бъде наричан „Вечният град“. Никъде няма толкова силно усещане за история, колкото в столицата на Римската империя, а по-късно на Католическата църква и на италианската държава. Британският писател Едуард Гибън си спомня в мемоарите си как се е вдъхновил да напише прочутата си история на Империята: „На 15 октомври 1764 г. в Рим, докато седях и размишлявах сред руините на Капитолия, а боси монаси пееха вечерня в храма на Юпитер, за първи път ми хрумна идеята да напиша „Упадъкът и падението на града“. През декември 1923 г. Йон Торлаксон, исландски предприемач, министър-председател и първи лидер на консервативно-либералната Партия на независимостта, стои в руините на Forum Romanum и си позволява да пролее сълза, размишлявайки за упадъка на този велик град. Но в известен смисъл древните римляни все още са живи и се развиват чрез романските езици, които произлизат от разговорния латински, а в продължение на хилядолетие класическият латински език е бил средство за комуникация в Западна Европа. И наистина, през 1933 г. гореспоменатият Йон (както би трябвало да се нарича: повечето исландци нямат фамилни имена, а Thorlaksson означава само, че е син на Thorlak), понастоящем кмет на исландската столица Рейкявик, сяда до италианския маршал на авиацията Итало Балбо на вечеря в Рейкявик, където Балбо спира по време на прочутия си трансатлантически полет през 1933 г. от Орбетело в Италия до Чикаго. Йон и Балбо имат трудности в общуването, докато не разбират, че и двамата могат да говорят латински език, преподаван в гимназиите в Исландия и Италия. След това двамата проведоха оживен разговор на свободен латински език. За мен винаги е удоволствие да посетя Вечния град, както направих през лятото на 2022 г., когато ме помолиха да изнеса лекция там на конференция, организирана от ЕКР, Европейските консерватори и реформисти, на 24-25 юни. Темата беше третият сектор – между публичния и частния сектор.
Третият сектор
Третият сектор наистина е изключително актуална тема за европейските консервативни либерали. По време на разговора си в Рим припомних, че двама видни мислители – Едмънд Бърк и Алексис дьо Токвил – са наблегнали на третия сектор, или т.нар. гражданско общество, което се състои от семейството, населеното място, общината, доброволните сдружения, спортните клубове, училищата и не на последно място нацията с нейната история, език, право, литература, легенди, митове, народни песни, танци и други обичаи, навици и нрави. И Бърк, и Токвил разбират, че хората са не само потребители и производители, които сключват изпълними договори помежду си. Икономическият човек, homo economicus, е рационална конструкция, полезна за правене на икономически прогнози, но не и правдоподобно описание на природата и условията на човешките същества. Хората също така са членове на няколко общности, като от това членство произтичат връзки, привързаности и ангажименти. Именно това често даваше на живота им посока и смисъл.
По време на конференцията в Рим сметнах, че най-полезният принос, който мога да направя, е да представя скандинавската гледна точка за третия сектор. По това време в продължение на един месец в Копенхаген, столицата на Дания, провеждах изследване на скандинавската либерална традиция. Работната ми хипотеза беше, че относителният успех на скандинавските страни не се дължи на социална държава изградена от социалдемократите в средата на ХХ век, а по-скоро поради солидната правна и социална рамка, предоставена от национална държава, подкрепена от силен трети сектор, развит главно през XVIII и XIX век. В лекцията си се спрях на Дания. Една от причините за добрия успех на Дания в модерните времена е силата на гражданското общество в страната, както отбелязва американският философ Франсис Фукуяма в една от последните си книги,
Произходът на политическия ред
. Той дори предположи, че много други общества трябва да открият „как да стигнат до Дания“.
Грюндвиг и социалното сближаване
Икономическите реформи в Дания, вдъхновени от Адам Смит, създават в края на XVIII в. голяма класа независими фермери, които през XIX в. стават верни поддръжници на Николай Ф. С. Грюндвиг, големия консервативен либерал, считан за най-влиятелния тълкувател (или дори създател) на датската национална идентичност, датското, Данскхед. Грюндвиг, пастор, е не само плодовит автор на химни, но и привърженик на „щастливото християнство“. Той беше твърд привърженик на религиозната свобода и свободата на словото, включително и за онези, които не одобряваше. Неговата поговорка „Свобода за Локе, както и за Тор“ е широко известна в Дания и другите скандинавски страни: Локе е коварен езически бог, а Тор е героичен бог. Грюндвиг има голям принос и за народните гимназии, създадени в Дания и други скандинавски страни през XIX век. Те предоставят гражданско образование на много хора, които нямат нито време, нито средства да получат университетско образование.
Не на последно място под влиянието на грундвигите Дания се превръща в страна на социално сближаване и високо ниво на доверие, а гражданските добродетели процъфтяват, като честност, учтивост, точност и трудолюбие. Датското общество се е характеризирало и се характеризира с надеждност, взаимност, солидарност, отчетност, прозрачност и ниско ниво на корупция. Парадоксално е, че военните поражения на Дания през XIX в., когато тя е трябвало да предаде Норвегия на Швеция и Шлезвиг-Холщайн на Прусия, са се оказали прикрита благословия. Датчаните изоставят безплодните мечти за военни завоевания и вместо това се съсредоточават върху търговията, промишлеността и модерното земеделие, в които стават световни лидери. Междувременно датското гражданско общество се укрепва не само чрез индивидуално предприемачество, но и чрез доброволно сътрудничество в много области, например в свободните конгрегации, местните общности, млекопреработвателните предприятия, потребителските кооперативи и частните гимназии.
Датският национален дух
Исландия е управлявана от Копенхаген между 1380 и 1918 г., когато става суверенна държава, конституционна монархия в лична уния с датския крал. В миналото повечето исландци, които учеха в чужбина, отиваха в Дания, въпреки че със сигурност не е вярно написаното от френския фантаст Жан-Жак Русо (в бележка П към втората част на „Разговор за неравенството“), че някои от „благородните диваци“ от Исландия, доведени в Дания, изсъхват и умират, а други се удавят, когато се опитват да доплуват обратно до страната си! Дания и Исландия все още поддържат силни културни връзки. Например първият ми чужд език в училище беше датски. Като цяло смятам, че исландците са извлекли полза от отношенията си с Дания, особено след като датчаните се отказаха от меркантилизма през XVIII в. и от абсолютизма през XIX в.
С течение на времето аз самият започнах да оценявам многобройните привлекателни черти на датския национален дух или култура, които произтичат най-вече от (или може би са израз на) силния трети сектор на Дания. Този национален дух е добре уловен в изказвания на известни датчани. Литературният критик от XIX в. Георг Брандес отбелязва: „Който не разбира шегата, не разбира датския език. Когато през 1940 г. един германски офицер говори с възхищение за самодисциплината на датчаните под окупация, кметът на Копенхаген Ернст Капер отвръща: „Това не е дисциплина, това е култура. Комедиантът и пианист от ХХ век Виктор Борге веднъж отбелязва, че „усмивката е най-краткото разстояние между хората“.
Прояви на „датскост
Приятният и позитивен, но леко ироничен поглед, който е типичен за датчаните, е добре изразен в кратките и язвителни стихотворения на Пиет Хайн, датски полиглот от средата на ХХ век. Една от тях е за „Онези, които знаят“:
Тези, които винаги
да знаете кое е най-доброто
са
универсален вредител.
Друго стихотворение е „Каква е любовта“:
Любовта е като
ананас,
сладък и
неопределимо.
Датската народна мъдрост се съдържа и в много често цитирани стари пословици (някои от които съществуват и на други езици). Един пример е: „Elsk din Nabo men riv ikke Gjerdet ned. Обичай ближния си, но не събаряй оградата. Друга поговорка гласи: „Enhver er sin egen lykkes smed. Всеки човек е архитект на собствения си късмет. (Някак си звучи по-добре на датски, отколкото на английски.)
Датският национален дух, danskhed, може би се описва най-добре с думи, които трудно се превеждат на други езици. Бих откроил две такива думи. Едната е „arbejdsglæde“. В буквален превод това означава „радост от работата“, което звучи някак условно на английски. Това наистина отразява силната работна етика в Дания, но също така и датското убеждение, че работата трябва да бъде възнаграждаваща сама по себе си, приятна и да дава усещане за самореализация. Работното място трябва да бъде форум за сътрудничество и взаимно насърчаване. Другата непреводима дума е „hygge“. Описва топло, уютно чувство или дейност, всичко, което ви кара да се отпуснете и да се чувствате удовлетворени. Той създава представа за щастливо семейство или група приятели, които се наслаждават на съботна вечер с приятели, пият бира и разказват вицове.
Ново предизвикателство
Заключението на моята лекция в Рим за третия сектор беше, че трите основни фактора, които обясняват относителния успех на скандинавските страни като цяло и на Дания в частност, са върховенството на закона, отворената икономика и социалното сближаване, които са постигнати главно благодарение на силния трети сектор. Въпреки това в Дания това единство наскоро беше поставено под въпрос от притока на хора от култури, враждебни към свободата на словото и индивидуалния разцвет – добавих аз. Тези хора създават анклави, в които се опитват да прилагат собствените си нелиберални обичаи, като същевременно злоупотребяват с щедрите социални помощи, предлагани от Дания. Припомних си конфликта от 2005 г. между ислямски фундаменталисти и датски вестник, който беше публикувал няколко карикатури на пророка Мохамед. Някои имами в Дания дори са пътували до арабски страни, за да ги насърчат да бойкотират датския износ. Това е конфликт между датската традиция за свобода на словото, както за Локе, така и за Тор, и чуждите за датчаните обичаи. Но въпреки тези предизвикателства Дания остава мирна и просперираща страна с динамично гражданско общество – казах аз. Тя в никакъв случай не е съвършена, но може би именно комбинираната сила на относително свободната й икономика и важния трети сектор са й позволили да се измъкне сравнително невредима от социалдемократическия експеримент и други предизвикателства.
(Илюстрацията е картина на Педер Северин Крьойер от 1888 г. на фестивал в Дания.)