Subscribe
Ursula bis, но без гласовете на ECR
Неотдавнашното преизбиране на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия за периода 2024-2029 г. предизвика сериозен дебат в Европейския парламент.
Нейната победа, осигурена от коалицията ЕНП-С&Д-РЕ, която от известно време притежава мнозинството от парламентаристите, беше белязана от изборни резултати, които почти навсякъде отбелязаха настъпление на десницата, засилвайки усещането за „обкръжение“ и следователно парадоксално благоприятствайки споразуменията между европейските леви, които са по-разделени от всякога.
401-те гласа „за“, които получи Урсула фон дер Лайен (ХДС, ЕНП), за да спечели поста, създават исторически прецедент, тъй като тя е първият лидер, избран два пъти от Европейския парламент.
Преди това само португалецът Жозе Барозу (СДП, ЕНП) беше утвърден за втори мандат, но за първия си мандат той беше посочен от Европейския съвет, а не от Парламента.
Не е сигурно какво ще направи фон дер Лайен по-нататък.
Преди това тя беше изградила близки отношения с Джорджия Мелони (С&Д, ЕКР) до момента на гласуването в Парламента, за да преговаря след това със Зелените за подновяване на „Зеления курс“ и да си осигури преизбиране въпреки потенциалната опозиция.
Всички „екстремисти“ бяха изключени, включително левите „меленхориански“ групи и националистическата десница.
Въпреки че левите групи могат да претендират, че са „спрели“ напредъка на десницата, партиите в консервативната и националистическата сфера претърпяха значителни промени в резултат на тези европейски избори.
След срива на ИД се появиха две групи: „Патриоти за Европа“ (ПФЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН), които се противопоставиха категорично на преизбирането на фон дер Лайен.
В ЕКР позицията на Fratelli d’Italia предизвика вълнение.
Докато други партии в правителството (като ODS в Чешката република) или със силни стремежи в тази посока (като N-VA в Белгия) гласуваха за фон дер Лайен заради политическата възможност, партията на Джорджия Мелони избра да гласува против.
След европейския вот в ЕКР настъпиха вътрешни промени, които за някои може да са стрували на консерваторите важна позиция в бъдещата комисия.
Консервативният електорат винаги е проявявал неприязън към евентуалното преизбиране на председателя на Комисията, надявайки се на промяна.
Това накара фон дер Лайен да си осигури гласовете на Зелените, за да избегне негативен резултат в Европейския парламент.
Един от най-изненадващите аспекти на преговорите беше подкрепата на европейската левица, въпреки опозицията от страна на социалистите и либералите, за председателството на Урсула фон дер Лайен на Европейската комисия.
Тази подкрепа дойде, след като фон дер Лайен пое силен ангажимент за европейския „зелен курс“ и за подпомагане на страните от ЕС в справянето с жилищната криза.
Вероятно изборът на Антониу Коста (ПС, С&Д) за председател на Европейския съвет изигра роля в тези преговори и също беше приветстван от групата на Макрон в ЕП.
Фон дер Лайен предложи реформи, които включват предоставяне на правомощия на Европейския парламент да предлага законодателство.
Някои обаче твърдят, че това може да доведе до централизиране на властта и да подкопае демокрацията, като отслаби неговата представителност.
Съществуват и опасения, че тези реформи могат да имат отрицателно въздействие върху социалната справедливост в ЕС, тъй като приоритизирането на икономическата конкуренция и растежа може да бъде за сметка на социално-екологичните политики, които са били договорени преди това. Освен това политиките на европейската левица се оказаха вредни по въпроси като сигурността и отбраната, които са важни предвид ролята, която Европейският съюз може да играе в конфликта между Русия и Украйна.
От една страна, преизбирането на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия показва, че все още предстои да се изгради реална алтернатива на установеното междупартийно мнозинство между Народната партия и социалистите.
От друга страна, то потвърждава дълбоката способност на председателя Урсула да се ориентира в сложни политически сценарии и да си осигурява подкрепата на различни групи.
Важно е обаче да се отбележи, че мандатът ѝ ще бъде белязан от опасения както от ляво, така и от дясно относно потенциалното ѝ въздействие върху социалното благосъстояние, екологичните инициативи и имиграционните политики.
Нейното преизбиране подчертава необходимостта от по-всеобхватен и справедлив подход към европейското управление, който да балансира интересите на всички граждани на ЕС.