Subscribe
Карлес Пуигдемон, лидер на „Junts per Catalunya“ и основна фигура в каталунското движение за независимост, отправи политическо предизвикателство към испанския министър-председател Педро Санчес.
Пуигдемон, който остава в изгнание като беглец от испанското правосъдие след незаконния референдум от 1 октомври 2017 г., чрез членовете на партията си внесе в испанския Конгрес необвързваща резолюция (PNL), с която призовава Санчес да бъде изправен пред вот на доверие. Въпреки че инициативата няма правна сила, потенциалните ѝ политически последици могат да дестабилизират и без това крехкото парламентарно мнозинство, подкрепящо правителството на Санчес.
Вотът на доверие, регламентиран в членове 112 и 114 от Конституцията на Испания, е механизъм, който позволява на министър-председателя доброволно да подложи ръководството си на парламентарен контрол, като търси потвърждение за подкрепата на залата. Ако долната камара отхвърли доверието, министър-председателят трябва да подаде оставка, с което започва процедура по назначаване на нов ръководител на правителството. Решението за задействане на този механизъм е единствено на министър-председателя, който трябва да се консултира със Съвета на министрите – въпреки че тяхното мнение не е обвързващо.
В този случай Хунтс цели да накара Конгреса да призове Санчес да се възползва от този инструмент, принуждавайки го да прецени подкрепата на съюзниците си една година след встъпването му в длъжност. Предложението ще бъде обсъдено на новата законодателна сесия, започваща в началото на 2025 г., като ще изисква всички парламентарни групи да заемат позиция.
Резолюцията на Хунтс се появява в момент на ескалиращо напрежение между партията, подкрепяща независимостта, и правителството. Пуигдемон обвинява Санчес, че не е спазил споразуменията, сключени за неговото встъпване в длъжност, включително ангажиментите относно официалното признаване на каталунския език в Европейския съюз, одобряването на закон за амнистия на участниците в procés, както и прехвърлянето на конкретни правомощия на Каталуния.
Тази маневра служи за няколко цели на Junts. От една страна, тя се стреми да окаже натиск върху правителството, за да изпълни обещанията си. От друга страна, тя поставя Esquerra Republicana de Catalunya (ERC), другата голяма каталунска партия, подкрепяща независимостта, в трудно положение. Пуигдемон принуждава ERC да избира между това да подкрепи резолюцията или да продължи да подкрепя социалистическото правителство, като по този начин разкрива стратегическите различия между двете партии.
Инициативата съответства и на конфронтационната позиция, възприета от Хунтата по време на неотдавнашния ѝ конгрес, на който партията потвърди ангажимента си да поддържа напрежение с испанската държава. За Пуигдемон представянето на НПЛ представлява „повратна точка“ в отношенията със Санчес, като дава ясно да се разбере, че партията му няма да подкрепи правителство, което те възприемат като нежелаещо да придвижи напред решенията на „каталунския конфликт“.
Макар че PNL няма задължителен характер, неговото одобрение може да има значителна политическа тежест. Ако инициативата получи подкрепата на партии като PP и Vox, постигайки абсолютно мнозинство в Конгреса, тя ще изпрати ясно послание: значителна част от долната камара смята, че Санчес трябва да се подложи на вот на доверие.
Въпреки това министър-председателят не е длъжен да се съобрази с подобно искане. Пренебрегването му, макар и правно валидно, може да се възприеме като признак на слабост или като стратегия за избягване на пряка конфронтация. И обратното, приемането на предизвикателството би изложило Санчес на парламентарен дебат с непредсказуем изход, като се има предвид фрагментираният и нестабилен характер на настоящия политически пейзаж.
Постъпката на Пуигдемон също така подчертава сложността на отношенията между партиите, подкрепящи правителството. Разчитането на Санчес на фракции със силно различаващи се програми – като Junts, ERC и Bildu – превръща всяко решение в деликатен акт на балансиране. В този контекст инициативата на Хунтс подчертава вътрешните напрежения в коалицията на Санчес и присъщите трудности за поддържане на стабилно управление.
Освен това предложението повдига по-широки въпроси относно способността на испанската политическа система да осигури ефективно управление в условията на парламентарна фрагментация. Настоящата динамика, при която ad hoc споразумения диктуват траекторията на правителството, възпрепятства възможността за постигане на широк и устойчив консенсус.
Необвързващата резолюция на Хунтс внася още един пласт несигурност в законодателния мандат, който вече е белязан от поляризация и липса на ясно изразени мнозинства. Въпреки че предложението не налага на Педро Санчес да се изправи пред вот на доверие, политическото предизвикателство е неоспоримо. За министър-председателя всяка стъпка за справяне с тази ситуация ще бъде от решаващо значение. Пренебрегването на резолюцията може да затвърди мнението, че той избягва отговорност на фона на нарастващото недоволство сред съюзниците му.
Резултатът от тази инициатива ще зависи от позициите на различните политически актьори, но тя безспорно отразява напрежението, присъщо на фрагментираната парламентарна система. Тя също така подчертава, че правителството е зависимо от малки фракции, подкрепящи независимостта, и че е трудно да се осигури стабилно управление в един толкова напрегнат политически контекст, какъвто е днешният в Испания.