fbpx

Килкени и създаването на консервативна програма

култура - ноември 8, 2023

Защита на природата с човека в нея, като по този начин се защитават традиционното земеделие и биологичното разнообразие чрез приемане на иновациите от консервативна гледна точка. Това е обобщението на манифеста, изготвен на тридневната конференция на ирландската партия ECR, която се проведе между Дъблин и красивата околност на Килкени в рамките на културния уикенд на 3-5 ноември. Конференцията беше много подходящо озаглавена „Традиции и иновации: Консервативно бъдеще за земеделските производители в Европа“.

Когато описва антропоцентричния възглед на консервативния екологизъм, председателят на ЕКР Джорджия Мелони често обича да припомня думите на Роджър Скрутън: „Екологията е квинтесенцията на консервативната кауза, защото е пример за онзи съюз, който защитаваме между мъртвите, живите и неродените“. Консервативният философ поставя в центъра на своето зелено мислене концепцията за ойкофилия или любов към дома, в по-широк смисъл – любов към околната среда като дом, в който всички живеем. Идея, която контрастира със силно идеологизирания възглед на „зелената“ левица и движенията за промяна на климата, които разглеждат околната среда като нещо, което човечеството трябва да изгони, защото е опасно за собственото му оцеляване.

В Килкени, където се проведе панелната дискусия на ЕКР, зеленият консерватизъм постави някои важни въпроси, свързани с бъдещето на селското стопанство в Европа.

От консервативна гледна точка силно идеологизираната теза, че селското стопанство е една от дейностите с най-голямо въздействие върху околната среда, е просто парадоксална. От дискусиите стана ясно, че фермерът е първият екологичен „страж“ на земята, най-вече защото е в негов интерес като предприемач да осигури благосъстоянието на заобикалящата го природа.

Мисията е да се приемат иновациите и да се развива зелената икономика, но с оглед на защитата на традициите, прагматизма и здравия разум, както стана ясно по време на една от най-важните срещи между италианския министър на земеделието Франческо Лолобриджида и европейския комисар по земеделието Януш Войчеховски. Съчетаването на екологичното и икономическото благосъстояние с оглед на опазването на биоразнообразието и традиционните национални особености са ключовите моменти за разработване на зелена консервативна програма, включително с оглед на следващите европейски избори.

В същия дух беше подчертано значението на борбата срещу синтетичните храни, както и на зелената икономика, която предлага по-голямо удобство за потребителите, но и просперитет за европейските компании, защитата на земеделските стопани, животновъдите и рибарите, които рискуват да платят много висока цена за политиките, включени понастоящем в Европейския зелен курс. Освен това беше постигнато съгласие, че не трябва да има етикетиране на Nutriscore, което не зачита разнообразието, традициите и типичните национални продукти.

И накрая, консерваторите възнамеряват силно да подкрепят натуралните продукти и европейския производствен капацитет, тъй като липсата на растеж никога не е щастлива и би означавала единствено увеличаване на вноса. На свой ред те ще увеличат зависимостта ни от чужди държави, които следват напълно различни производствени и екологични протоколи. Това е още една причина да не забравяме, както направи комисар Войчеховски, че „синтетичното месо не е месо, синтетичното мляко не е мляко“, така че европейският модел не може да бъде модел на синтетична храна, произвеждана в големи фабрики в чужбина, докато нашите земеделски производители са принудени да закриват стопанствата си поради глупав идеологически избор.

Европейският консервативен модел на селското стопанство е в рязък контраст с повечето от политиките, приети досега в ЕС по този въпрос, с прекалено бюрократичен подход, който се корени в идеологиите на крайната левица. Усилията на цялото семейство на ЕКР по време на следващите европейски избори за промяна на съотношението на силите в Европейския парламент и в другите заинтересовани институции ще бъдат абсолютно необходими, така че в Европа най-накрая да стане възможен нов модел на развитие, който зачита околната среда, но също и човека и неговите дейности.