Subscribe
Има един много интересен факт, свързан с производството на електроенергия в Европейския съюз, който дава възможност за някои важни разсъждения.
Всъщност от 2004 г. насам производството на електроенергия в ЕС става все по-екологично.
Това се дължи на факта, че към днешна дата делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия се е увеличил повече от два пъти.
Това е все по-голяма перспектива и през следващите години, особено като се имат предвид европейските политики, които имат за цел да постигнат неутралност по отношение на климата до 2050 г.
Цел, която със сигурност е интересна, но която не може да не се съобрази с очакванията на страните членки и с перспективите на една все по-нестабилна международна рамка.
Ето защо целта за неутралност по отношение на климата трябва все повече да се съпътства от целта за енергийна независимост в границите на Европейския съюз.
ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ В ЕВРОПА За да се представи по-пълна картина, трябва да се използват анализите, предоставени от Евростат въз основа на годишните данни на всяка държава-членка на ЕС.
Трябва да се отбележи, че наличната енергия в Европейския съюз през 2022 г. е намаляла в сравнение с предходната година (става въпрос за – 4,5 %).
По-конкретно, при петрола се наблюдава увеличение от 2,8 % в сравнение с 2021 г., докато при газа се наблюдава намаление от 13,3 %.
Разбира се, това явление е тясно свързано с международните непредвидени обстоятелства.
По-специално, нахлуването на войските на Москва в Украйна.
Що се отнася до възобновяемите енергийни източници, ние се приспособихме към цифрата, дадена в началото на тази статия, с постоянна константа на увеличение.
ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Следователно данните са съвсем ясни: в Европейския съюз възобновяемите енергийни източници имат най-голям дял в производството.
Веднага след това се нареждат изкопаемите горива (под различни форми) и накрая се нарежда енергията, произведена от атомни електроцентрали.
През 2022 г. Европейският съюз като цяло е произвел 2 641 тераватчаса електроенергия (данни на Евростат).
Тази цифра е съставена от почти 40 % възобновяеми енергийни източници, 38,6 % изкопаеми горива и над 20 % ядрена енергия.
В рамките на изкопаемите горива основният елемент, използван за производството на електроенергия, е газът (19,6 %), следван от въглищата (15,8 %).
Разбира се, процентите варират в различните държави членки, тъй като в няколко държави (като Италия) няма атомни електроцентрали.
През 2022 г. ядрени електроцентрали са били в експлоатация в тринадесет държави – членки на ЕС.
Нещо повече, именно поради международни непредвидени обстоятелства и необходимостта от преразглеждане на каналите за доставка на газ – с изключение на Москва – за около осем от тях ядрената енергия покриваше повече от една трета от производството на електроенергия.
Това даде време на европейските канцеларии да намерят алтернативи след нахлуването в Украйна.
Разбира се, разликите в енергийния микс между държавите от ЕС варират и по отношение на възобновяемите енергийни източници.
Квотите варират в различните държави, като най-високите стойности достигат 90 % от произведената енергия, а най-ниските – 15 %.
Разбира се, тази разлика зависи от много фактори.
На първо място, трябва да се разгледат географските условия във всяка страна, наличието и достъпността на други природни ресурси, като например залежи на газ или въглища. Сред факторите за определяне на процента на използване на възобновяема енергия обаче са националните политики (както при избора на ядрена енергия) и структурата на различните икономики.
ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ Концепцията за енергийна независимост е още по-интересна и заслужава да бъде разгледана, когато се разгледа развитието на цените на енергията, свързани с международни непредвидени обстоятелства през последните години.
С нахлуването на Русия в Украйна цената на изкопаемите горива в Европа рязко се повиши.
Преди всичко газът се превърна в много по-голямо разходно перо в сметките на гражданите на ЕС.
Връзката между цената на газа и цената на електроенергията, с която той се произвежда, е очевидна.
С намаляването на вноса цената на газа се повиши и въпреки факта, че по-малко от 40 % от енергията в Европейския съюз идва от изкопаеми горива, това допринесе значително за увеличаване на разходите на крайните потребители.
Особено през 2022 г. (годината, в която енергийната криза се усети най-силно) ЕС въведе няколко специални мерки, за да се опита да смекчи въздействието на разходите върху ежедневието на гражданите, като например намалено данъчно облагане или субсидии за домакинствата и предприятията.
Ето защо сега е важно да се работи върху реформата на пазара на електроенергия в границите на Европейския съюз, за да се избегнат нови скокове, свързани с външни събития.
ПЪТ КЪМ ЕНЕРГИЙНА НЕЗАВИСИМОСТ Предвид представените данни и все по-сложната международна обстановка, в която Европейският съюз е призван да играе водеща роля, е ясно, че пътят към енергийната независимост не може да не минава през диверсификация на доставчиците и диференциация на енергийните източници.
След 24 февруари 2022 г., с нахлуването на Русия на украинска територия, диверсификацията на енергийните доставчици се превърна в ключов възел в политиката на държавите членки.
Необходимостта да се постигне заместване на доставките на газ от Русия постави Италия на централно място по отношение на енергийните доставки за Европа.
Географското положение на страната ни в центъра на Средиземноморието, както и наличието на стратегически инфраструктури, ни поставят в позиция на ключов играч в тази реорганизация на енергийните доставчици за Европа.
Дори планът „Матей“ (полезен за създаването на енергийни партньорства на национално ниво), лансиран от италианското правителство, е основен инструмент в този процес, много полезен за изграждането на мост с африканските държави и превръщането на Италия в истински център, необходим за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на Европейския съюз.
Разбира се, дори и тази инициатива на южния фронт на ЕС да е абсолютно необходима и съобразена с международните непредвидени обстоятелства, за постигането на енергийна независимост са необходими целенасочени намерения и политики и на равнище ЕС и държави-членки.
По-специално трябва да се диверсифицират източниците на енергийни доставки и да се диференцират енергийните източници, като се наблегне на възобновяемите енергийни източници и водорода, именно за да се държи сметка за перспективата за неутралност на климата до 2050 г.
Същевременно обаче не може да се пренебрегват икономическите очаквания и очакванията за растеж на държавите, така че трябва да се гарантира и автономията на членовете да определят своя енергиен микс в съответствие с националния план за промишленост и растеж.
Разбира се, това предполага увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, за да се осигурят непрекъснати иновации в областта на енергетиката, включително по пътя към по-безопасна, по-стабилна и по-чиста ядрена енергия от термоядрен синтез, за да станат държавите членки и Европейският съюз все по-енергийно независими и суверенни. Това може да стане и чрез връщане към експлоатация на залежите в периметъра на ЕС, както и чрез създаване на политики, които да насочват членовете към енергиен неутралитет за по-голяма сигурност в този стратегически сектор.
Следователно на национално равнище трябва да създадем инструменти, които да прилагат тези директиви, също и с оглед на все по-голямото подпомагане на домакинствата и предприятията, които решат да инвестират във възобновяема енергия.
И накрая, трябва да работим върху мрежата, така че тя да бъде все по-ефективна и интегрирана.
Това може да бъде постигнато чрез укрепване на инфраструктурите и енергийните връзки, както например направи Италия с главата RePowerEu в рамките на НПРД.
Целта трябва да бъде увеличаване на инвестициите в укрепването на системите за съхранение, развитието на интелигентни мрежи и увеличаването на енергийните общности, за да не се окажем неподготвени пред лицето на външни фактори или колебания на международния енергиен пазар, дължащи се на фактори, които не могат да бъдат предвидени или повлияни пряко.