
През последните 15 години експертите са все по-загрижени
Италия преживява все по-очевидна и тревожна трансформация на климата. Според „Климатичния индекс за 2025 г.“, разработен от Sole 24 Ore въз основа на данни от 3B Meteo, промените, регистрирани през последните 15 години в 107-те италиански столици, са признак на една вече трайна тенденция: засилване на екстремните климатични явления, постоянно повишаване на температурите и радикална промяна на сезонния цикъл.
Повишаване на температурите и увеличаване на тропическите нощи
Един от най-значимите аспекти, изтъкнати в проучването, се отнася до значителното повишаване на температурите, особено в градовете на Северна Италия, където средната дневна температура се е увеличила с 2,4 °C в сравнение с 2010 г. Този скок съответства и на силното увеличение на така наречените „тропически нощи“, при които минималната температура не пада под 20 °C: днес се регистрират почти 80 такива нощи годишно, докато преди петнадесет години те са били 44. 2024 г. се оказва най-горещата година, регистрирана някога от прединдустриалната епоха насам, като кулминацията е историческата гореща вълна между 8 и 15 август, която засяга особено силно долината на река По и централните райони, с максимални стойности над 35 °C. Горещите вълни, определяни като периоди от поне три последователни дни с температури над 30 °C, са се увеличили от 9 през 2010 г. до 17 през 2024 г. само в северната част на страната, като общият брой на екстремните горещини е над 52 дни.
Екстремни горещини и в Централна и Южна Италия
Централна и Южна Италия също не са изключени. През последните 15 години средният брой на горещите вълни годишно се е увеличил от 13 на 20. Пиковете на екстремни горещини – дни, в които температурите надвишават 35 °C – са се увеличили значително: в Южна Италия те са нараснали от 6,4 на 17,6 епизода годишно, докато в Централна Италия те са нараснали от 6,8 на 19,3. Това, което някога е било рядко явление в Севера, сега е станало често срещано, с над 11 епизода на екстремни горещини годишно в сравнение с по-малко от 2 през 2010 г.
Все по-меки зими и устойчиви антициклони
Друг очевиден ефект от изменението на климата в Италия е смекчаването на зимата. Студените дни с максимални температури под 3 °C са намалели драстично: в северната част на страната средният брой дни в годината е намалял от 28 през 2010 г. до само 5 през 2024 г. Всъщност през последните две зими в долината на река По не е регистриран нито един снеговалеж. По-голямата честота на антициклоналните периоди допълнително допринася за аномалната климатична ситуация. Тези периоди, характеризиращи се с отсъствие на дъжд, вятър и мъгла, водят до застой на въздуха и по-голямо задържане на замърсители. Днес в италианските столици има средно над 70 последователни дни с „неподвижен въздух“: 92 в северната част на страната, 70 в централната и 50 в южната.
По-силни валежи и чести наводнения
Въпреки намаляването на валежите по отношение на броя на дъждовните дни, интензивността им се увеличава. Дъждовете са по-редки, но когато паднат, те са силни и концентрирани в рамките на няколко часа, с опустошителни последици. Поради това наводненията стават все по-чести. Сред най-скорошните и значими случаи са наводненията в Емилия-Романя на 17-19 септември 2024 г. с над 360 мм дъжд, от които 285 паднаха само за 24 часа, и това от 19-20 октомври, когато за шест часа падна количество вода, равно на две трети от средните месечни валежи. В края на октомври Вал ди Чечина също е засегнат от проливни дъждове с над 100 мм само за няколко часа. Поразително беше събитието от 13 ноември в Джаре, Сицилия, където само за 12 часа паднаха над 500 мм дъжд.
Спешността на адаптирането
Тези данни очертават тревожна картина за Италия. Честотата и интензивността на екстремните явления дълбоко променят климатичната география на страната, което налага необходимостта от все по-решителни стратегии за адаптиране и смекчаване на последиците. От адаптирането на градските инфраструктури до защитата на територията и управлението на водните ресурси, институциите са призовани да реагират на извънредна ситуация, която вече не е само екологична, но и социална и икономическа. Променящият се климат вече не е далечна хипотеза: той е новата реалност, с която Италия – и целият свят – трябва да се справи.