Subscribe
В момента коалиционното правителство в Букурещ очаква решение по едно от най-сложните съдебни дела, в които Румъния някога е участвала. Освен огромните суми, които може да й се наложи да плати, ако загуби делото, румънската държава ще излезе с разбит имидж и накърнено доверие.
Въпреки факта, че обществеността не е получила много информация с течение на времето, тя доказва възможно най-ясно, че румънската държава е играла с двата края срещу средата по делото „Розия Монтана“. Защото става дума за това – за делото, заведено срещу румънската държава от компанията, която притежава лиценз за добив на злато в планината Апусени в Росия Монтана. Същата румънска държава, която през 2013 г. издава лиценз за добив на канадската компания Gabriel Resources, четири години по-късно иска включването на обекта Rosia Montana в наследството на ЮНЕСКО. Резултатът от тази двойна игра: съдебен иск за милиарди долари от една страна и пусто село, в което не само не идват туристи, но и местните жители отдавна са напуснали.
Находища на злато и сребро в Roșia Montană на стойност над 16 милиарда долара
Сапунената опера „Рошия Монтана“ започва в първите години след революцията от 1989 г. и по един или друг начин в нея са замесени почти всички румънски правителства в една или друга степен. Първият, който вижда потенциала на бизнеса със злато в Roșia Montană, е румънско-американският бизнесмен Франк Тимиш, който получава лиценза за добив през 1997 г. по време на първото дясно коалиционно правителство, оглавявано от Националната селска християндемократическа партия. Година по-късно, по време на същото правителство, предприятието, в което румънската държава е акционер с 20%, е закупено от Gabriel Resources. Минава още десетилетие и половина, преди през 2013 г. канадската компания да получи лиценз за експлоатация. По онова време златните и сребърните залежи се оценяват на 16 милиарда долара, а според договора, който румънската държава предлага на компанията, тя трябва да получава годишно възнаграждение в размер на 6 % от тази стойност.
Едва тогава започва истинската „сапунена опера“ – разрешението, дадено от тогавашното социалдемократическо правителство на компанията да използва спорната цианидна мина. Неправителствените организации за защита на околната среда, а и не само, мобилизираха десетки хиляди хора, които протестираха по улиците на цялата страна под лозунга „Спасете Розия Монтана“. Движението е толкова мащабно, че някои от лидерите на акцията са включени в следващия парламент и правителство. От „Save Roșia Montană “ до движението #Rezist беше нужна само искрата – без да е иронична – от епизода „Colectiv“ – трагедията, при която пожар в частен клуб в столицата уби няколко млади хора и рани сериозно други. Еднопартийното социалдемократическо правителство, ръководено от младия премиер Виктор Понта, трябваше да напусне, а на негово място, на вълната на #Rezist, дойдоха „технократите“ на Дачиан Чолош. А едно от последните му действия, преди да прекрати спорния си мандат през 2017 г., беше да популяризира досието на Roșia Montană в ЮНЕСКО.
Междувременно, под натиска на улицата, законът за използването на цианид е отхвърлен и от двете камари на парламента между 2013 и 2014 г. В резултат на това Gabriel Resources завежда дело срещу румънската държава в Арбитражния съд на Световната банка. Национално-либералната партия и нейният кандидат за президент Клаус Йоханис изиграха важна роля за отхвърлянето на проектозакона. Въпреки че първоначално подкрепиха законопроекта на Понта, те промениха мнението си по време на предизборната кампания през 2014 г. и гласуваха против него. Йоханис, който става президент, ясно заявява, че е против проекта.
Армията от юристи, наети от правителството, съветва отговорните лица в Букурещ да изтеглят досието от ЮНЕСКО, за да намалят до минимум щетите. А социалдемократическите правителства се опитаха да блокират досието. Но либералният премиер Людовик Орбан завършва процеса през 2020 г. и Roșia Montană става защитен исторически обект.
Изявленията на министъра на либералната партия Богдан Георгиу са показателни за неспособността на кабинета на Людовик Орбан да реши въпроса и за това, че неговите членове предпочитат да го оставят на тези, които ще дойдат след тях:
„В известен смисъл това е разбираемо, защото румънската държава в този арбитражен процес във Вашингтон се представлява от Министерството на финансите, което е наело адвокатска кантора (…) Министерството на финансите казва, че ако запазим досието, ще платим 5 милиарда, ако го оттеглим, ще платим около 1 милиард, защото така или иначе плащаме обезщетение, така казват адвокатите, но въпросът е, че някой ни гарантира, че ако сега оттеглим досието и изчакаме още 5 години, защото ще трябва да започнем цялата процедура отначало, наистина ще има такава разлика. Никой не гарантира това. Нека да не се прави опит да се изхвърли котката от торбата, така че превантивно, в случай че загубим, да се посочат с пръст тези, които не са оттеглили преписката, когато им е било наредено, не знам, от някоя адвокатска кантора“, каза Георгиу в интервю за Europa Liberă.
Тогава радиостанцията съобщи, че договорът, подписан от Министерството на финансите с консорциум от адвокатски кантори, които го представляват пред Арбитражния съд във Вашингтон, не предвижда възнаграждение за успех. Сумите, начислени от адвокатите, обаче са доста високи – 137-139 евро на час – и при липсата на допълнителни разяснения по този въпрос от страна на лицата, вземащи решения, можем само да предположим, че тъй като договорът е подписан през 2015 г., общата сума, начислена от тях, е от порядъка на стотици хиляди, ако не и милиони евро. Но какви са тези пари, когато става дума за няколко милиарда, които Румъния може да бъде принудена да плати?
750 милиона обезщетения и 3 милиарда глоби
След като години наред процесът оставаше в сянка, наскоро в пресата в Букурещ изтече информация за него от правителствени източници с очевидната цел да се подготви румънската общественост за това, което предстои, за присъдата за милиарди. Не е известно кога точно ще бъде издадена тази присъда, нито пък е ясна сумата. Сегашният министър-председател Марсел Чолаку твърди, че тя ще бъде само 2 милиарда, т.е. половината от сумата, поискана от Gabriel Resources като компенсация – около 750 милиона долара, към които ще се добавят още 3 милиарда долара под формата на санкции и лихви.
Предоставянето на тази информация даде възможност на настоящия министър-председател социалдемократ Марсел Чолаку да подготви защитата си или по-точно да се извини по темата. За съжаление обаче настоящото коалиционно правителство на PSD-PNL най-вероятно ще бъде това, което ще отвори държавната хазна за канадската компания. Те също ще трябва да обяснят някои от въпросите, повдигнати от адвокатите, като например защо Румъния не е оспорила тези суми, защо не е представила собствен доклад за оценка или как е загубила пари, които е можело да бъдат използвани за изграждането на 200-300 километра магистрали. Очевидно е, че двете главни действащи лица в тази сапунена опера – Виктор Понта и Дачиан Чолош – се обвиняват взаимно, а настоящият министър-председател обещава да разсекрети документите, за да може светът да разбере истината. Но по всяка вероятност много неща, свързани с Roșia Montană, ще останат неразрешени.
Още от самото начало темата за Rosia Montana е забулена в легенди, в които се говори, че златото и среброто не са единствените минерали, които чуждестранната компания иска да експлоатира (а именно уран), но тази информация никога не е била официално потвърдена. Говори се и за чуждестранни бизнесмени, за които се предполага, че стоят зад канадската компания, като едно от имената е това на бившия икономически съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп, милиардера Джон Полсън, свързан с Румъния чрез брак с румънка. Но дори и тази информация никога не е била потвърждавана или отричана (официално зад Gabriel Resources стоят три инвестиционни фонда).
Иронията е, че включването на Розия Монтана в наследството на ЮНЕСКО има точно обратния на очаквания ефект. Малцината инвеститори не могат да направят почти нищо за икономическото съживяване на района, именно защото той е в списъка на ЮНЕСКО. Без инвестиции, без работни места, местните жители отдавна са напуснали града, а туристите не идват, защото няма какво друго да се посети освен римските галерии.