Кога ще бъде въведена европейската минимална работна заплата в Румъния?

Румънците все още трябва да изчакат въвеждането на европейската минимална работна заплата. И това е в момент, когато след влизането в сила на Директивата за определяне на минималната работна заплата в Европа, много страни в Европейския съюз предприеха значителни стъпки. Регламентирането на европейската минимална работна заплата има за цел да осигури на работниците в страните от ЕС адекватен доход, който да им гарантира достоен живот.

Правителството в Букурещ разполагаше с две години, за да подготви въвеждането на европейската минимална работна заплата, но досега румънският законодателен орган не е приел законодателство, което да отговаря на изискванията на ЕС. Министерството на труда все още не е завършило транспонирането на последната директива в тази област, която предвижда регламентиране на адекватна минимална заплата – „справедлива минимална заплата“.

Румънците очакват да усетят увеличението на средните заплати през втората половина на годината, както беше обещано от правителството. Засега обаче не е много ясно – от противоречивите послания, изпратени от нейните представители през последните месеци – дали ще има увеличение и ако да, в какво ще се състои то. Дори след последователните увеличения през последните години румънците са в дъното на европейската класация по отношение на доходите на работниците.

Румъния, с минимална заплата от около 600 евро, е сред последните страни в ЕС

Според проучване, цитирано от омбудсмана през 2022 г., по това време правителството ще трябва да добави още 1184 леи (малко над 200 евро) към минималната заплата, за да може един възрастен човек да преживява достойно. Понастоящем Румъния, с минимална заплата от около 600 евро, е на едно от последните места в Европейския съюз, на 20-о място от 22 страни. Зад Румъния са Унгария и България – последната в класацията, в която минималната заплата е под 400 евро. Това е така, въпреки че Люксембург е начело на класацията с над 2800 евро, докато в повечето западни страни този показател е доста над 1000 евро.

Въвеждането на минималната работна заплата в Европа има за цел да намали тези различия, тъй като необходимостта да се осигурят адекватни доходи на всички работници в Европейския съюз е в основата на последното законодателство. Целта е да се осигури достоен живот и да се защитят уязвимите групи. Без да се стреми към изравняване на доходите въз основа на единна минимална работна заплата, Европейският съюз се стреми чрез законодателството, прието в тази област, да гарантира, че минималният доход може да бъде определян по прозрачен и предвидим начин от всяка държава членка в зависимост от доходите. За да улесни държавите членки, ЕС предлага и две възможни формули за изчисляване.

Три варианта на изчисление за прилагане на гарантираната минимална работна заплата в Румъния

Според специалисти, цитирани от телевизионния канал RTV, които са направили изчисления въз основа на двата варианта, предложени на държавите-членки от Европейската комисия, минималната заплата в Румъния може да се увеличи с 800 или дори с 1300 леи от следващата година. Така при първия вариант, при който минималният доход ще се определя според дневната потребителска кошница за достоен живот, гарантираният минимален нетен доход в Румъния трябва да бъде поне с 800 леи по-висок, според изчисленията на специалистите. Ако бъде приет вторият вариант, предложен от ЕС – да се изчислява върху еквивалента на 50 % от средната брутна заплата в икономиката – оценена на 7 600 леи през 2024 г. – минималният гарантиран доход в Румъния ще трябва да се увеличи с около 1 300 леи. Министерството на труда в Букурещ обаче разглежда и трета формула, предложена от Националния статистически институт. Той изисква брутната минимална работна заплата да се коригира в съответствие с инфлацията. Ако се използва тази формула, при сегашния 7-процентен темп на инфлация в Румъния минималната заплата ще нарасне с около 200 леи (50 евро) през тази година. Резултатът от последното изчисление е далеч от първите две и очевидно не решава проблема с това колко пари са необходими за покриване на ежедневната кошница на румънците.

Наскоро Министерството на труда заяви, че работи по формулата за изчисляване и обещава да завърши законопроекта до края на годината.

„Тя съдържа три формули и в консултация със социалните партньори ще изберем една от тях, която да бъде въведена със закон, за да може директивата да бъде транспонирана до края на тази година (…) Най-вероятно ще изберем варианта от 50% от средната заплата, но трите варианта, по които работим в момента, са много по-сложни и отчитат други показатели“, заяви Кристиан Василкойу, държавен секретар в Министерството на труда, цитиран от Euronews.

През октомври миналата година министър-председателят социалдемократ Марсел Чолаку се изказа в подкрепа на въвеждането на диференцирана минимална работна заплата и увери, че е обсъдил тази хипотеза със синдикатите и работодателите.

„Диалогът, който проведох с работодателите и синдикатите, не беше за увеличение, всички смятат, че минималната работна заплата трябва да бъде увеличена. Дискусията беше дали все пак да се предложи диференцирана минимална работна заплата. И, повтарям, смятам, че това е правилният подход и тези диалози със социалните партньори ще последват“, заяви министър-председателят Марсел Чолаку.

Предпочитаният начин на работа по онова време беше да се диференцира минималната работна заплата в строителството и в хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. При приемането на държавния бюджет за 2024 г. през декември обаче министър-председателят обяви, че правителството планира да се откаже от диференцирането на минималната работна заплата за заетите в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и да повиши минималната работна заплата до 3700 леи. За служителите в строителния сектор обаче е оставено различно ниво от 4 582 леи. Увеличението ще започне да се прилага след изборите за Европейски парламент на 1 юли, „за да се осигури шестмесечна предвидимост на бизнес средата“, заяви министър-председателят. „Дотогава запазваме необлагаемото улеснение от 200 леи от брутната минимална работна заплата“, добави той. От друга страна, работодателите предложиха увеличение само до 3500 леи през юли 2024 г., а сумата от 3700 леи да бъде достигната едва през януари 2025 г. Все още не е взето окончателно решение. Дори и в рамките на управляващата коалиция въпросът не е решен между СДП и нейните партньори от НЛП.

Шест държави-членки на ЕС не са регламентирали минималната работна заплата

От 27-те държави-членки само шест не са регламентирали минималната работна заплата. Законодателният текст, договорен през юли 2022 г. от Съвета и Европейския парламент, установява задължителни правила за 21 държави от ЕС, в които вече съществуват минимални заплати. В тези случаи това ще направи по-прозрачен начина на определяне на минималните заплати и ще улесни повишаването им. Шестте държави от ЕС, в които минималните заплати не са регламентирани, тъй като нивата на доходите се определят чрез колективно договаряне – Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция – не са задължени да въведат тази правна разпоредба.

Дебатът за минималната работна заплата раздели държавите членки. Западът подкрепя, Изтокът се противопоставя

Дебатът за минималната работна заплата в Европа от самото начало раздели държавите-членки на два лагера. От една страна, западните страни – Франция, Германия и Италия – от самото начало подкрепят приемането на този вид заплащане, което има за цел да осигури равенство на всички служители в ЕС. От друга страна, източните страни, особено тези, които все още не са се присъединили към еврозоната – Полша, България и Румъния – се противопоставиха на това предложение поради големия дисбаланс, който то би създало в социалната и икономическата политика.

Директива 2041/2022 относно адекватна минимална работна заплата в ЕС беше приета през 2022 г. от Европейския парламент, а държавите членки разполагаха с две години от влизането ѝ в сила (октомври 2022 г.), за да транспонират разпоредбите ѝ в местното законодателство. Определянето на минималната работна заплата остава прерогатив на националните държави, но те трябва да гарантират, че доходите на работниците, които зависят от минималната работна заплата, позволяват на работниците да изкарват достойно прехраната си, като се вземат предвид ценовите равнища.

По официални данни повече от 1,5 милиона румънци получават минималната работна заплата. И този брой остава постоянен през последните две десетилетия. Според проучвания, проведени през последните години, този доход не покрива дори 70 % от реалните потребителски нужди на семейство с две деца, в което и двамата съпрузи получават минимална работна заплата.