Кои са хутите? Най-новата цел на администрацията на Тръмп

Бунтовниците хути започнаха като сравнително малко и локализирано радикално движение в Йемен, но оттогава се превърнаха в значим играч с широки регионални (а понастоящем и глобални) последици. Това, което започна като религиозно възраждане, се превърна в пълноценно въстание, което дестабилизира Йемен, привлече чужди сили и наруши световната търговия. Амбициите, поддръжниците и влиянието им ги превърнаха в сила, която вече не можеше да бъде пренебрегвана.

Бунтът се превърна в заграбване на властта

Хутите водят началото си от 90-те години на миналия век, когато Хюсеин Бадр ад-Дин ал-Хути основава движението, за да популяризира заидизма – клон на шиитския ислям, разпространен предимно в Северен Йемен. Целите им обаче не са само религиозни. Те се представяха като борци срещу корупцията, западното влияние и маргинализирането на тяхната общност от йеменското правителство. До 2004 г. нещата ескалират до открит конфликт. Йеменското правителство, ръководено от тогавашния президент Али Абдула Салех, се разправя с групировката и Хюсеин ал-Хути е убит в боевете. Неговият брат, Абдул-Малик ал-Хути, поема ръководството и насочва движението към още по-агресивни политически и военни цели.

Десетилетие по-късно, през 2014 г., хутите се възползваха от разпадащия се политически апарат на Йемен и направиха най-смелия си ход досега. Те превземат столицата Сана. Това не беше просто поредното въстание, а пълноценен преврат. Те ефективно свалиха международно признатото правителство, принуждавайки президента Абдрабух Мансур Хади да избяга. Това завземане на властта превърна Йемен в бойно поле за по-голяма геополитическа борба, като Саудитска Арабия оглави военна коалиция, която да се противопостави на хутите и да възстанови правителството на Хади. Резултатът? Години на война, десетки хиляди загинали и страна в руини.

Превземането на Сана е не само военен успех, но и политическо изявление. Оттогава хутите се позиционират като антизападна и антисаудитска сила, използвайки новопридобитите си правомощия, за да установят система на управление под свой контрол. Тяхното управление се характеризира с репресии срещу инакомислието, арести на политически опоненти и засилени репресии срещу гражданските свободи, като същевременно се възползват от обширна военна икономика, която поддържа техните операции.

Влиянието на Иран и войната чрез пълномощник

Това, което наистина превърна конфликта от местна гражданска война в по-широка международна криза, беше влиянието на Иран, което се прокрадваше от сенките. Хутите, независимо дали поради идеологическа принадлежност или стратегическо удобство, се съюзиха с Техеран, което ги превърна в ценен инструмент в регионалните игри на Иран за власт. Иран ги снабдява с оръжия, разузнавателна информация и военно обучение, което позволява на хутите да извършват ракетни нападения на далечни разстояния и нападения с безпилотни самолети и често да атакуват Саудитска Арабия, а напоследък и световните морски пътища.

Превръщайки се в иранско пълномощно, хутите засилиха регионалните религиозни разделения и превърнаха Йемен в ключово бойно поле в продължаващата студена война между Иран и Саудитска Арабия. Техните ракетни нападения и нападения с дронове нарушиха работата на петролни съоръжения, поразиха цивилни райони и наложиха международен отговор. Водената от Саудитска Арабия коалиция, подкрепена от САЩ и други западни сили, проведе мащабна въздушна кампания срещу тях. Но въпреки годините на бомбардировки хутите остават укрепени и способни да отвърнат на удара.

Докладите сочат, че подкрепата на Иран се простира отвъд обикновените доставки на оръжие. Хутите са били обучавани от ирански агенти и ливанската Хизбула, като са усвоявали усъвършенствани военни тактики и асиметрични военни стратегии. Това развитие ги е превърнало в нещо повече от бунтовническа група – сега те са добре оборудвана милиция, способна да извършва сложни атаки, което допълнително усложнява усилията за неутрализирането им.

Морска заплаха

В края на 2023 г. хутите пренесоха терористичните си действия отвъд границите на Йемен по начин, който имаше глобални последици. Те започват да атакуват търговски кораби в Червено море – един от най-важните транспортни пътища в света. Оправданието? Те твърдят, че са солидарни с Хамас по време на войната между Израел и Газа. В действителност обаче действията им пряко застрашиха международната търговия, като големите корабни компании бяха принудени да променят маршрута на корабите си с огромни разходи.

Тези атаки не бяха просто неприятни, а представляваха сериозен риск за икономиката и сигурността. Червено море е важна артерия за световната търговия, свързваща Европа с Азия. Всяко прекъсване означава по-високи разходи за стоките, забавяне на пратките и увеличаване на нестабилността в един и без това нестабилен регион. Западните държави, особено САЩ и Великобритания, нямаха друг избор, освен да отговорят с военни средства.

Морската заплаха не е случайна. Хутите все по-често разглеждат световните търговски маршрути като легитимни цели, като използват ракетни удари, безпилотни самолети и бързи атакуващи лодки, за да тормозят търговското корабоплаване. Целта им изглежда е двойна: да причинят икономическа болка на противниците си и същевременно да се утвърдят като регионална сила, която може да оспори статуквото. Тази ескалация предизвика допълнително международно осъждане и постави хутите под прицела на западните военни отговори.

Реакцията на САЩ

Към 2025 г., когато ситуацията се влошава, администрацията на Тръмп предприема решителни действия. Американската армия започна серия от въздушни удари, насочени срещу позиции на хутите в Йемен, с цел да възстанови възпиращия ефект и да защити морската сигурност. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че тези удари са били необходими за предотвратяване на по-нататъшна агресия и за поддържане на стабилността в един от най-натоварените водни пътища в света.

Изпълнението на тези удари обаче не мина без противоречия. В странен развой на събитията Хегсет съобщава, че е включил журналиста Джефри Голдбърг в конфиденциален групов чат, в който са обсъждани атаките. Това случайно изтичане на информация разкри чувствителни подробности за операцията и доведе до неудобна ситуация за администрацията. Тръмп подмина грешката, наричайки я „технически проблем“, но щетите вече бяха нанесени.

Ударите на САЩ отбелязаха промяна в начина, по който Западът се ангажира с хутите. Преди това въздушните удари до голяма степен бяха оставени на водената от Саудитска Арабия коалиция, но прякото военно участие на САЩ е сигнал за по-агресивна позиция. Посланието на администрацията на Тръмп беше ясно: ако хутите продължат да застрашават международния транспорт, те ще бъдат изправени пред преки последствия.

Хуманитарната катастрофа в Йемен

Освен военните и политическите маневри, войната в Йемен създаде една от най-тежките хуманитарни кризи в съвременната епоха. Милиони йеменци са на ръба на глада, а болести като холерата се разпространяват безконтролно. Въпреки че много страни носят отговорност за страданията – включително бомбардировките и блокадите на водената от Саудитска Арабия коалиция – хутите изиграха основна роля за удължаването на конфликта.

Многократно са отказвали да преговарят добросъвестно, използвали са глада като оръжие, като са блокирали доставките на помощи, и са извършвали нарушения на правата на човека в контролираните от тях райони. Управлението им в Северен Йемен е белязано от репресии, насилствено призоваване на деца и потискане на инакомислието. Хутите неведнъж са показвали, че техният приоритет е властта, а не благосъстоянието на народа, който те твърдят, че представляват.

Освен това реакцията на международната общност е непоследователна, като хуманитарната помощ често не достига до най-нуждаещите се поради намесата на хутите. Съобщава се също, че бунтовниците са разграбили пратките с помощи и са използвали доставките за своите военни действия, което влошава страданията на цивилното население.

По-голямата картина

Хутите вече не са само йеменски бунтовници. Само за няколко години те успяха да се превърнат в дестабилизиращ фактор на световната сцена. Връзките им с Иран, атаките им срещу международната търговия и ролята им в опустошаването на Йемен ги превръщат в основен играч в геополитиката на Близкия изток. Въпреки че тяхната устойчивост ги прави трудни за изтласкване, действията им също така гарантират, че те остават цел на военен и дипломатически натиск.

Като се има предвид всичко това, всяко решение на кризата в Йемен ще изисква или неутрализиране на военния потенциал на хутите, или принуждаването им към сериозни преговори. Нито един от двата варианта няма да е лесен, но пренебрегването на проблема очевидно вече не е опция. Светът е видял какво се случва, когато хутите са оставени без контрол, и цената на техните действия продължава да расте.