Subscribe
Между 14 и 24 март 2025 г. агенцията Polling Europe проведе проучване за ЕКР относно възприемането на отношенията на европейските партии с Доналд Тръмп. Една много интересна тема, особено в светлината на международната ситуация, създадена от посочването (и след това временното спиране) на търговските мита от страна на президента на САЩ.
ПРОУЧВАНЕТО
Проучването е проведено онлайн върху представителна извадка (5006 интервюта) от граждани на Съюза на възраст над 18 години, разделени в пет области на анализ: Германия, Франция, Централна и Източна Европа (балтийски държави, Полша, Чешка република, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Словения), Северна Европа (Швеция, Дания, Финландия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Австрия) и Южна Европа (Испания, Италия, Португалия, Гърция, Малта, Кипър). За три държави бяха събрани отделни данни, но все още в рамките на областта на принадлежност: Италия, Испания и Полша. Трябва също така да се подчертае, че въпросите, свързани с европейските политически семейства, не предполагат толкова прецизно познаване на европейската политика и институции от страна на респондентите. Всъщност анкетата използва индикацията за гласуване за националните политически сили, за да преориентира позицията на европейско ниво.
ПОВИШЕНИ ПРОЦЕНТИ НА ДЯСНО
Като се започне от първия въпрос на анкетата, е лесно да се даде първоначално описание на отговорите на респондентите. Веднага става ясно, че според отговорите, дадени от респондентите, именно десните партии са по-тясно свързани с Тръмп, като имат по-добри отношения с него. На първа позиция с 26 % от посоченото (всеки респондент може да посочи две различни възможности) са Патриотите, които съдържат в себе си – само за да назовем няколко от тях – партии като френското Национално събрание или испанската Вокс. С 24 % са суверенистите, като AFD в Германия или Reconquete във Франция. Консерваторите от ЕКР са на трето място в тази класация със 17 %. По този начин партии като Fratelli d’Italia се разглеждат като едни от най-склонните да се ангажират с магната, дори ако идентифицирането на президента Тръмп с по-крайни позиции накланя везните повече към крайно десните партии. Подредбата на данните е ясна, като най-ниският връх се заема от Зелените. Всъщност за тези политически партии е трудно да намерят допирна точка с политиките на Тръмп, особено от гледна точка на борбата с изменението на климата.
ИТАЛИЯ, ПОЛША И ЕКР
Ако разгледаме по-подробно географското разпределение на тези данни, ще видим, че цифрата, която е дала най-голям процент от европейските патриоти, е следвана главно от страните от Южна Европа (38 %), от респондентите във Франция (37 %) и особено в Испания (53 %). В Италия най-високият процент е спечелен от ЕКР (38%), резултат, който със сигурност е предизвикан от въпроса за намерението за гласуване, в този случай свързан с Fratelli d’Italia. Общото усещане на интервюираните следователно е, че за темите и позициите на популистките и крайно десните партии би било по-лесно да разговарят с Доналд Тръмп. Това, което има значение за Италия, със сигурност е личната връзка, изградена от лидера Мелони (от Fratelli d’Italia и ECR) с президента на САЩ. Единственият европейски лидер, присъствал в деня на встъпването в длъжност с голяма делегация на ЕКР, Мелони със сигурност е изградил отношения с магната, които у дома се признават и определят като отлично средство за изплитане на важни отношения между двете страни на Атлантическия океан. Друга движеща сила е Полша. В този случай връзката е с Матеуш Моравецки, новият ръководител на ЕКР от 2025 г. (след предаването на поста от президента Мелони) и бивш ръководител на полското правителство.
ОГРАНИЧЕНИЕТО НА ОЗНАЧЕНИЕТО
В заключение може да се каже, че има тревожна цифра, свързана с онези от анкетираните, които не са могли да дадат отговор. Това са много високи проценти, които в случая с Източна Европа достигат 46 % от анкетираните. Цифра, която още веднъж показва колко далечна е европейската и международната политика от ежедневието на гражданите на отделните държави-членки, които са по-внимателни към вътрешната политика и националните превратности, отколкото към европейските въпроси или отношенията на международната арена.