Кой трябва да управлява имиграцията според европейците?

Имиграцията е сред основните теми, които ще определят изборната игра на предстоящите европейски избори през юни. Различните позиции и виждания в Европейския парламент отдавна се сблъскват с това как да се реши проблемният въпрос, който застрашава сигурността на Стария континент.

Поради тази причина беше проведено проучване, което да се задълбочи в предпочитанията на европейските граждани, които скоро ще бъдат призовани да гласуват. Трябва ли Европейската комисия да поеме отговорност? Каква част от правомощията за вземане на решения трябва да се предоставят пряко на държавите членки? Каква позиция биха искали да заемат техните представители в институциите европейските десни избиратели? Тези въпроси са в основата на проучването. Проведени са интервюта с жители от целия Европейски съюз, разпределени пропорционално на населението на 27-те държави от ЕС с лека корекция, която позволява анализ на данните на общоевропейско ниво и в 5 различни области: Германия, Франция, Източна Европа, Северна Европа и Южна Европа.

Още от самото начало се забелязва ясно разделение по отношение на това кой трябва да отговаря за политиките за контрол на имиграцията. 41% от анкетираните биха предпочели Европейската комисия да се заеме с това, докато 40% са за поемане на отговорността от държавите членки. Останалите 19% не са решили. Сред гласоподавателите на ЕКР има предпочитания към органите на държавите членки – 58% ги избират, докато 33% предпочитат Европейската комисия. Мнението на левицата е диаметрално противоположно. 63% от гласоподавателите на Социалистическата и демократическа партия (С&Д) смятат, че решението трябва да бъде взето от Европейската комисия, а сред гласоподавателите на Зелената партия процентът е подобен – 58%. Гласоподавателите от групата „Идентичност и демокрация“ (ИД) са по-склонни към ЕКР, тъй като 64% от тях вярват в силата на държавите членки.

Забелязва се и географско разграничение. Сред изследваните извадки италианците и испанците разчитат повече на Европейската комисия, докато държавите членки са предпочитани в източните страни и Франция.

Огромното мнозинство от избирателите на ЕКР и ИД искат връщане на по-големи правомощия на националните правителства. И в двата случая процентът надхвърля 60%. Изненадващо, позицията на избирателите на Европейската народна партия (ЕНП) е равномерно разпределена между тези, които искат повече правомощия за ЕС (32%), тези, които искат повече правомощия за държавите членки (33%), тези, които са доволни от настоящата ситуация (23%), и тези, които не са решили (12%). Тази тенденция е особено силна в Източна Европа. Този отговор обаче не е нов за ЕКР, тъй като откакто Джорджия Мелони стана председател на Европейските консерватори, се настоява Европейският съюз да не бъде „бюрократичен гигант и политическо джудже“, а „политически гигант и бюрократично джудже“. Необходимостта е ясна: Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху няколко, но важни въпроса, особено в този исторически период, когато всичко изглежда по-сложно и на ръба на разрухата, предвид конфликтите, разпръснати по целия свят. Тези конфликти могат да бъдат особено вредни за въпроса за имиграцията в Европа.

Въпреки това няма отлични новини за предпочитаната коалиция, която трябва да състави и управлява Европейския парламент от юни следващата година. Коалицията между Социалистите и демократите, Народната партия и Renew е получила 40% подкрепа от анкетираните. Резултатите от проучването сочат, че Южна Европа е особено предпочитана. По-нисък е процентът на евентуална дясноцентристка коалиция, съставена от Народната партия, Консервативната партия и партията „Идентичност и демокрация“, която се спира на 28%. И все пак, забележителна е цифрата 32% от анкетираните, които твърдят, че не знаят какво биха предпочели. Ето защо трябва да продължим да убеждаваме в предимствата на идеите на евентуална дясноцентристка коалиция, която наистина би могла да промени нещата в положителна посока в една машина, която отдавна е в застой в производителността. Време е да тръгнем отново, за да направим нашата Европа велика, и трябва да го направим, преди да е станало твърде късно.