През последните 15 години Румъния е изплатила почти 17 милиона евро на бивши задържани лица, които са спечелили дела срещу нея в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тази сума беше обявена наскоро от директора на румънската Национална пенитенциарна администрация Дан Халчин, който предположи, че повечето от бившите затворници, които са подали жалби до Съда в Страсбург, са се оплакали от лошите условия на задържане в румънските затвори. В сравнение с общата сума, обявена в началото на миналата година от Министерството на финансите, която трябва да бъде изплатена само за 5 години, между 2017 и 2022 г., и която възлиза на около 45 млн. евро, сумата, за която говори началникът на румънските затвори, би била приблизително наполовина. Въпреки това, що се отнася до броя на жалбите, броят на бившите затворници, които са се оплакали от условията на задържане или от нередности по време на наказателния процес, е много по-голям от този на другите жалбоподатели, които например са се обърнали към ЕСПЧ, твърдейки, че правото им на собственост, на личен живот или на свобода на изразяване е било нарушено. И от всички оплаквания, които бивши затворници са отправили към Европейския съд, повечето се отнасят, както предложи директорът на затворите, до условията на задържане – глава, в която Румъния продължава да има недостатъци, въпреки предприетите реформи и направените инвестиции.
160 000 затворници в румънските затвори
Според ръководителя на Националната администрация на затворите в Румъния през последните 15 години 4300 бивши затворници са подали жалби до ЕСПЧ – брой, който в сравнение с общата популация от 160 000 души в затворите би бил незначителен, а процентът на спечелените дела – 2-3% и размерът на обезщетението – средно 4000-5000 евро, също би бил незначителен. В същото време, според директора Халчин, колкото и да се подобряват условията на задържане, все още ще има жалби до ЕСПЧ.
„През последните 15 години 160 000 души са били задържани в системата на затворите. От тях през последните 15 години 4300 бивши затворници са спечелили обезщетения в ЕСПЧ в среден размер от 4000 до 5000 евро, 4300 от 160 000, а общата сума, която румънската държава е платила досега, според наличните данни на Националната администрация на затворите, е 16,8 милиона евро. (… (…) Процентът на спечелените дела в ЕСПЧ е в рамките на 2 – 3 %. (…) Ако настаним 100 души, в която и да е инфраструктура, независимо дали е хотел, гарантирам, че след 15 години ще има две или три жалби или искове. (…) Много пъти е казвано, че румънската държава плаща стотици милиони евро, което не е вярно“, заяви Халчин при представянето на баланса на дейността на АНП през 2023 г., цитиран от Agerpres.
Ръководителят на румънските затвори подчерта, че през последните години системата е претърпяла множество подобрения и че условията в затворите не са толкова лоши, колкото твърдят затворниците, за което свидетелства големият брой репатрирания от други държави на лица, осъдени на лишаване от свобода в тези държави.
„Условията в румънската затворническа система далеч не са такива, каквито твърдят или обвиняват някои хора, които са на прага на един или друг наказателен процес. Може да се заключи, че ако условията на задържане бяха неадекватни или ако бяхме направили нещо нередно в затворническата система, международните съдилища в страните, с които си сътрудничим, нямаше да вземат решение да репатрират такъв значителен брой хора, за да излежат присъдите си в Румъния“, заяви Дан Халчин, който отбеляза, че през миналата година са били репатрирани около 1000 бегълци.
От какво са се оплаквали бившите румънски затворници пред ЕСПЧ, когато не са били доволни от условията на настаняване?
Пренаселени килии, пълни с насекоми и гризачи, в които всяко лишено от свобода лице е разполагало с пространство от средно около 2 квадратни метра, недостатъчно легла, неподходящи хигиенни условия. Решението на проблемите с условията за настаняване в румънската пенитенциарна система – която функционира, включително и след падането на комунистическия режим през 1989 г., в продължение на почти четири десетилетия с помещения, наследени от предишния период на ограничения, които компетентните органи „забравят“ да модернизират – противоречив закон, който е приет през 2017 г. и отменен през 2021 г. Законът, приет след знаково решение на ЕСПЧ от 2017 г., предвиждаше от присъдата да се приспадат по шест дни за всеки 30 дни, излежани от затворник в неподходящи условия. С други думи, румънската държава е признала, че условията в затворите й са непригодни. Резултатът? Между 2017 г. и 2012 г. повече от 21 затворници са освободени предсрочно от затворите по силата на този закон, като една трета от тях са престъпници – хора, осъдени за тежки престъпления като убийство, изнасилване или грабеж.
„Това явление все още е налице в пенитенциарната система, въпреки че през разглежданата година се подобрява“, признава началникът на румънските затвори в началото на март 2023 г.
До 2025 г. Румъния ще разполага със 7 800 нови места за задържане
Въпреки това Дан Халчин твърди, че в тази насока са били положени усилия за борба с пренаселеността, които са включвали два вида мерки: административна мярка, включваща прехвърляния, например между подразделения на единици с един и същи режим, и второ – физическо развитие на системата на затворите. Според ръководителя на ANP правителството на PNL-PSD се е ангажирало в меморандум за разширяване на затворническата инфраструктура да осигури 7800 нови места за настаняване между 2022 и 2025 г. От началото на тази година започна изграждането на два нови затвора. Общо през 2023 г. в цялата страна ANPR е сключила договори за строителство на 28 обекта за модернизация, разширяване и рехабилитация на стари помещения за задържане. Миналата година представители на правителството обявиха, че проектите за изграждане на нови центрове за задържане в Харгита, Ковасна, Букурещ и Телеорман, както и за рехабилитация на тези в Караш-Северин, Тимиш, Муреш и Бакъу, са „в процес на изпълнение“.
Румъния оглавява списъка на държавите с най-много дела, заведени в ЕСПЧ от нейни граждани
През 2023 г. Румъния запазва водещата си позиция в класацията на държавите с най-много дела, заведени от нейни граждани пред ЕСПЧ. След изключването на Русия от тази класация Румъния всъщност се изкачи с едно място нагоре в сравнение с класацията през 2022 г. Преди две години Румъния – страна членка на ЕС и НАТО – беше на четвърто място след Русия, Турция и Украйна. Миналата година обаче тя се изкачи на подиума. Турция остава начело в списъка с жалби с 98 341, следвана от румънците – с 2 821, унгарците – с почти 2 500 и поляците – с над 1 800. Челната тройка се допълва от Сърбия, Хърватия, Молдова и Гърция. Броят на подадените до ЕСПЧ жалби е намалял с 24% през миналата година. Едно от възможните обяснения е, че до 2023 г. половината от жалбите – 75 000 са регистрирани през 2022 г. – идват от Русия и Турция, а около 12% – от Украйна. Преди две години от тази страна са постъпили 10 000 жалби, но за сравнение броят на жалбите от румънците е нараснал до 6 400.
За съжаление, според същите статистически данни Румъния е на първо място в списъка на страните, санкционирани от Европейския съд. А в случай на загубени дела румънската държава може да бъде съдена втори път от лица, които са получили благоприятно решение от ЕСПЧ. Те могат също така да се обърнат към националните съдилища с искане за обезщетение, а вероятността решение на ЕСПЧ да бъде отменено от румънски съд е почти нулева. Това означава, че сумите, платени от румънската държава по присъдите в Страсбург, може да се увеличат. Това е известният случай на финансиста на футболния отбор FCSB Джиджи Бекали, който спечели благоприятно решение на ЕСПЧ, който призна, че наказателният му процес в Румъния – по дело, в което е обвинен в измамни прехвърляния на земя – е продължил твърде дълго. Джиджи Бекали подава молба за обезщетение за морални вреди и получава 1 евро от ЕСПЧ. Сега обаче той обяви, че иска да подаде молба за обезщетение пред румънските съдилища. Този път той обяви, че ще поиска от Румъния 9 милиона евро.
Държавите, които са страни по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), са задължени да спазват решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Това означава, че когато ЕСПЧ постанови решение по дело, свързано с нарушение на правата на човека или основните свободи, държавите са длъжни да изпълнят това решение и да предприемат необходимите мерки за отстраняване на установеното нарушение. Пренебрегването на решенията на ЕСПЧ би представлявало нарушение на международните ангажименти на съответните държави и би могло да предизвика санкции и критики от страна на международната общност.