Subscribe
Предизборната кампания преди изборите за Европейски парламент в много държави членки ще бъде битка между левите социалдемократически партии и новите национално ориентирани консервативни партии. Според мнозина наблюдатели последните имат инерция и могат да постигнат успех на изборите.
Как социалдемократите възнамеряват да се опитат да забавят низходящата тенденция на левицата в Европа? В Швеция социалдемократите винаги са били силни, а сега там се прилага нова тактика.
За силна Европа – за разлика от консерваторите
Неотдавна лидерът на партията Магдалена Андершон (С&Д) участва във водещото интервю в обществената програма „30 минути“. Там тя шокира водещия, като определи социалдемократите като партията, която най-много от всички иска да направи Европа „силна“. На игралното поле всеки гост поставя своята партия на скалата от националистическа до еврофедералистка.
Магдалена Андершон се поставя в крайния край на федералистката позиция – много по-европейски федералистка от либералите (RE).
Но тя постоянно говореше за „Европа“, за укрепването на Европа, а не за укрепването на „Европейския съюз“.
Интервюто стана странно, защото водещият не долови тази разлика и попита дали социалдемократите искат да прехвърлят повече власт на Съюза в Брюксел.
Магдалена Андершон отговори: „не“.
Тя обясни, че иска да направи Европа силна, като си сътрудничи и „се държи заедно“, за да се справи с предизвикателства като Русия на Путин. Водещият трябваше да попита дали тази тема не е по-скоро за сътрудничеството с НАТО, отколкото с ЕС, но този въпрос така и не беше зададен.
Защо се държеше толкова объркано?
Това, което Магдалена Андершон направи според мен, е да изработи своя версия на стратегията, която имитира основния им политически опонент: Шведските демократи (ЕКР).
Когато лидерът на партията „Шведски демократи“ Джими Окесон представи основните кандидати на партията за европейските избори, той повтори това, което е казвал многократно: „Шведските демократи са най-проевропейската и най-критичната към ЕС партия“.
За една консервативна и национално ориентирана партия е лесно да прави разлика между „Европа“ и „ЕС“. Първият е свързан с богатото разнообразие от национални култури и традиции, които предлага европейският континент – включително например Великобритания. Тази цивилизация е в ярък контраст с доста новоизградения Европейски съюз в Брюксел, който с бюрократични средства на властта се опитва да стандартизира всички страни в една и съща форма и да прехвърли властта на елит, който е далеч над и извън хората в Европа.
Но социалдемократите не искат да изяснят това принципно различие, защото знаят, че има силна обществена подкрепа за запазване на националните традиции – в разрез със стремежа, за който социалдемократите действат в Брюксел: „все по-тесен съюз“.
Затова Магдалена Андершон се опитва да обърка дебата, така че основните принципи да не бъдат забелязани от избирателите. Вместо това тя използва разграничението „Европа“, когато говори за положително заредени думи като „да се държим заедно“ срещу Путин. И по този начин се опитва да създаде образа, че Шведските демократи, когато критикуват ЕС, всъщност са за фрагментация и за Путин.
Чиста оруелска реторика
Интервюто по шведската телевизия показва, че социалдемократите не възнамеряват да водят честен дебат по съществените въпроси, а вместо това, в дух на постмодернизъм, изопачават думите и тяхното значение до неузнаваемост.
Но всъщност това не е нещо ново, а по-скоро ескалация. По време на предишните предизборни кампании социалдемократите винаги са се представяли като пазители на шведския модел, на шведските подходи и решения. Но след като бяха избрани, техните парламентаристи се присъединиха към голямото мнозинство в Брюксел, което предприема всяка възможна стъпка към по-голяма централизация на властта.
Аристотел твърди, че демокрацията трябва да има силна и тясна връзка между избирателите и избраните, в противен случай тя не функционира. Тактиката на социалдемократите в европейските избори е добър пример за това как политици, които са далеч от ежедневието на европейските избиратели, могат да манипулират предизборните кампании така, че да се говори за всичко друго, но не и за най-същественото.