Subscribe
Не съм икономист или финансист, но в днешния свят всеки, който има малко здрав разум и познава политическата реалност, е в състояние да открие истинността или лъжливостта на политическите предложения. Първата работна програма на Комисията „Фон дер Лайен II“ вече е тук. Вчера Европейската комисия обяви с големи фанфари своя Компас на конкурентоспособността за Европейския съюз – нова и всеобхватна петгодишна програма, с която вече сме свикнали. Спомнете си какво беше, е и е „Зеленият курс“, чиито ефекти не са преустановени, но все още се усещат. Комисията твърди, че „Компасът на конкурентоспособността“ поставя това като един от основните принципи за действие на Общността през този мандат, което показва, както много партии, специалисти и лидери осъдиха, че през последния мандат – а може би и през някои други – Съюзът се е отказал от конкурентоспособността на своите предприятия, на своята икономика. Няма да го крия. Документът, представен вчера от Комисията, звучи като нова измама. Формулировките, публичната комуникация и пропагандата обявяват големи промени в начина, по който се работи в Брюксел, но когато прочетеш целия документ, оставаш с усещането, че всичко ще продължи повече или по-малко по старому.
Например повтаряната необходимост всички държави да бъдат приведени в съответствие.
Защо? Брюксел все още не разбира, че всяка държава-членка има свои собствени нужди, приоритети или сектори, които смята, че трябва да укрепи. Брюксел не се отказва от планирането и насочването на националните икономики, от законодателната задача, но забравя, че икономиките растат като дърветата, когато имат вода, слънце и пространство. И точно това трябва да правят политиците, освобождавайки джунглата от правила, ограничения, забрани, ограничения и указания от страна на елитите. 
Но нека продължим да разглеждаме резюмето на този Компас на конкурентоспособността. Комисията със сигурност връща думи, които изглеждаха забравени, като конкурентоспособност (каква пропусната възможност са шестте месеца на унгарското председателство, в които Орбан постоянно говореше за конкурентоспособност, но антидемократичните санитарни кордони на социалистическото народно мнозинство систематично блокираха текущата работа и инициативите на Будапеща!), координация, единен пазар или опростяване. Това, което се случва обаче, е, че други, които изглеждат като непреодолими пречки, като например регулирането, декарбонизацията или публичното финансиране, не изчезват. Не можем да забравяме, че светът се промени коренно за няколко седмици. Бруталната победа на Тръмп и първите му решения – които показват твърдата му решимост да изпълни икономическата си програма – би трябвало да накарат Комисията да се замисли, а това изглежда не се е случило. Фактът, че Съединените щати решиха да се оттеглят от Парижкото споразумение или основателно изискват от всички държави – членки на НАТО, да увеличат значително военните си разходи или разходите за отбрана, изглежда не е взет предвид. Ако има нещо, което знаем в Европа, след 70 години на практика непрекъснато господство на социалдемократическите политики, основани на планиране и увеличаване на публичните разходи, то е, че регулирането не създава богатство, налагането на правила не насърчава доброто икономическо поведение и предприемачеството, а постоянното създаване на органи, агенции и служби за обществен контрол не гарантира добри резултати. Не казвам, че понякога – и то в специфични сектори на действителността като правосъдието, вътрешната и външната сигурност, отбраната – подобна публична намеса е не само подходяща, препоръчителна или дори необходима; какъвто е случаят и с намесата в съответствие с принципа на субсидиарност по въпроси като здравеопазването или образованието. Но функционирането на икономиката, иновациите, научните изследвания и създаването на работни места не могат да бъдат оставени на регулацията. Освен това опитът ни показва, че предполагаемите ползи от утопиите за планиране обикновено водят до икономически провал, социален срив и масова загуба на права и свободи. Имаме примера с комунизма, а днес имаме законодателството, което излезе от Комисията Von der Leyen I.