Subscribe
Продължавайки поредицата от статии за Компаса на конкурентоспособността, обявен от Фон дер Лайен преди няколко дни (надявам се, че тази и последната ще бъдат краят на тетралогията), Комисията обявява и инвестиционен план за устойчив транспорт, включително план за европейска високоскоростна железопътна мрежа, както и стратегия за пристанищата и морската индустрия. Но, както и всичко споменато по-горе, той не е много достоверен и също така противоречи на решенията и разпоредбите, които, с извинението за климата, бяха одобрени от Голямата коалиция на консерваторите, социалистите, либералите и зелените. Например строгите екологични разпоредби за морския транспорт вече доведоха до това, че мултинационалните компании бягат към пристанището Танжер в Мароко вместо към Алхесирас (Испания), което изглежда като изстрел в тъмното без никаква друга стратегия освен отмяната на всички щети, нанесени през последния мандат.
Друг аспект, по който Комисията изглежда отстъпва – въпреки вече нанесените щети на европейските дружества – е този, свързан с така наречения механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата, който представлява скрита тарифа под формата на защита на климата. Така че, въпреки че казват, че се стремят да го преразгледат и опростят, в действителност те обмислят и евентуално разширяване на обхвата му с нови сектори и продукти, както и мерки за справяне с въздействието върху износа на съответните стоки, така че може би след всички тези приказки ще се стигне до нищо. И накрая, в документа на Комисията се предлага създаването на закон за кръговата икономика, който да действа като катализатор на инвестициите в рециклиращата промишленост и да насърчава европейската индустрия да замества първичните материали и да намалява отпадъците и изгарянето на суровини; въпреки че трябва да се спомене, че в Испания вече има закон за кръговата икономика, който уж беше придвижен напред, за да се изпълнят целите на ЕС от 2022 г., и че единственото, което той е произвел, е регулаторен хаос, объркване и нови данъци за гражданите, като т.нар. данък върху отпадъците. Няма никакво съмнение, че – като изключим крайните позиции на зелените, социалистите и някои от т.нар. либерали – европейската икономика е в ситуация на прекомерна зависимост от международните пазари, от икономиките на трети държави; което несъмнено поражда ситуация на несигурност за икономиките и гражданите. Няма смисъл да се поздравяваме с най-голямата мрежа от споразумения за свободна търговия, ако резултатът от тяхното прилагане не е от полза за европейците и предприятията. Съгласен съм с Комисията, че наличието на голям брой търговски партньори помага да се избегнат проблеми с доставките на суровини и енергия, което е добре, тъй като това е урок, извлечен от зависимостта от руския газ; но това не може да ни доведе до заключението, че можем да изградим икономическия си модел върху международни споразумения, а по-скоро трябва да продължим да увеличаваме собственото си производство във всички стратегически сектори. А стратегически означава всичко – от селското стопанство, животновъдството и риболова до отбраната и военноморския сектор, енергетиката и така наречените критични суровини.
Казаното дотук е на европейско равнище, но ако погледнем Южна Европа, това, което е възможност, може да бъде и риск. Новият Средиземноморски пакт е замислен като амбициозно споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката и чистите технологии, което ще бъде от полза, ако към него се подхожда при равни условия и въз основа на реципрочност, а не като към още един механизъм за преместване на производството на енергия в Северна Африка, дори ако заетостта и другите производствени разходи там са по-евтини, защото това може да увеличи зависимостта. Ще видим.
Това, което знаем досега, е, че през последните десетилетия инвестициите и споразуменията за сътрудничество с трети страни се отразиха негативно на европейските икономики; независимо дали става въпрос за Мароко и Испания, или за Китай и цяла Европа, но най-вече за индустриалната мощ на Германия. Поради тази причина бихме приветствали, ако това се случи, въвеждането на европейска преференция в обществените поръчки за стратегически сектори и технологии; тя следва да бъде разширена до всички икономически сектори, в които продуктът или услугата от трети страни не се конкурира на европейските пазари при равни условия.