Subscribe
С тази статия слагам край на една сравнително дълга поредица от статии, в които накратко анализирах представения миналата седмица от Европейската комисия документ, наречен „Компас за конкурентоспособност“; един вид нов „зелен курс“, който е едновременно скъсване с целите, поставени преди пет години, и тласък към тях. Накратко, документ, създаден с цел да се сложи край на политическите движения, критикуващи зелената сделка, без да се влиза в конфликт с европейската левица. Няма съмнение, че европейската отбранителна промишленост вече е политически приоритет за държавите членки. Това важи в още по-голяма степен след победата на Доналд Тръмп в Съединените щати, който вече ясно изрази желанието си да престане да бъде икономическата опора на НАТО и ООН, изисквайки от военните партньори да увеличат разходите и инвестициите си. Комисията обаче не изяснява нищо за това как, кога, кой и къде може да ръководи съвместните усилия. Украйна все още е във война.
Документът на Комисията подкрепя трите стълба, които споменах в предишни статии, с пет хоризонтални действия, които според нея са необходими „за укрепване на конкурентоспособността във всички сектори“: 1. опростяване на регулаторната среда, намаляване на тежестта и насърчаване на бързината и гъвкавостта. Наистина не е много правдоподобно, че Европейската комисия и Европейският парламент, които вече повече от 15 години се намират в истински регулаторен поток от нормативни актове, могат успешно да се заемат с тази цел без радикална промяна в политическите действия, която в момента може да дойде само от патриотични, консервативни и реформаторски варианти. По принцип, защото самият документ показва, че Компасът на конкурентоспособността ще бъде разгърнат в голям брой нови регламенти, които неминуемо ще доведат до нови задължения. Публикуваният Компас си поставя за цел намаляване с 25% на задълженията или тежестите, свързани с уведомяването, за всички дружества и поне с 35% за МСП. Това е количествено измеримо и следователно контролируемо и би било желателно да бъде постигнато във възможно най-кратък период от време, а не през дългия петгодишен срок на мандата. Освен това тази цел не е много амбициозна, тъй като самото уведомяване е само последната част от предишна тежест, която Комисията не се ангажира да премахне, така че в действителност въздействието ще бъде минимално. Един от най-интересните въпроси в документа е предложението за създаване на нова категория предприятия между малките и средните предприятия и големите предприятия, които биха имали най-голяма полза от тези действия или мерки за опростяване. Ще видим как бюрократите ще я оформят и какви последствия ще има тя. Черното петно на това хоризонтално действие е идеята за насърчаване на европейската цифрова идентичност, която със сигурност ще влезе в противоречие със суверенитета на нациите и индивидуалната свобода. 2. Укрепване на единния пазар – един от въпросите, които бяха истински забравени през последните няколко десетилетия. 3. Финансиране на всички посочени действия чрез Съюз на спестяванията и инвестициите и създаване на Европейски фонд за конкурентоспособност, което може да звучи много добре, но не е разработено ни най-малко.
4. Насърчаване на уменията и качествените работни места, както и план за достъпни жилища. Погледнато в тази светлина, няма какво да се противопоставим, въпреки че прецедентите не са много положителни. По този въпрос има ясен сблъсък с липсата на компетентност на Съюза в тази област, което рискува да доведе до нова конфронтация между жадния за власт Брюксел и националните правителства. Опасяваме се, че насърчаването на уменията ще върви ръка за ръка с мерки за насърчаване на имиграцията, които очевидно ще бъдат отхвърлени от населението. 5. И накрая, да се подобри координацията на политиките на равнище ЕС и на национално равнище. Европейската комисия иска да разработи т.нар. инструмент за координация на конкурентоспособността, за да „съгласува“ промишлените и изследователските политики и инвестиции на национално равнище и на равнище ЕС; което, смеем да твърдим, ще бъде неуспешно, ако координацията се превърне в централизирано планиране и програмиране. Следователно смесицата от грандиозни декларации, красиви думи и привидно положителни цели, заедно с поддържането на целите за принудителна декарбонизация, централизация на вземането на решения и увеличаване на данъчното облагане, може да провали всичко още на първия етап. Разбира се, ще трябва да изчакаме конкретните предложения на Комисията, но всичко, което звучи като планиране, стратегии и законодателство, ни кара да си представим ново дерайлиране. Пътят към свободата със сигурност е дерегулация, поставяне на цели за създаване на работни места и производителност, укрепване на първичния и вторичния сектор на икономиката, защита на границите (което е защита за стабилна и качествена заетост) и национални програми за стимулиране на раждаемостта. Това обаче не се вижда.