Консервативна предизборна кампания

Европейските избори наближават все повече. В брюкселската и националната преса на страните членки се възпроизвеждат и повтарят всякакви статии с изненадващи оценки, а понякога и с необосновани заключения. – възможността новият Европейски парламент да направи радикален завой с преобладаване на патриотични, консервативни или идентичностни партии.

Повече от предвидимият експоненциален растеж на партии като Fratelli, VOX или Rassemblement; навлизането на нови десни сили като Chega, консолидирането на Fidesz или Law and Justice, въпреки нападките на пресата; възможното навлизане на други демократични сили, изглежда разклаща основите на европейската преса, толкова свикнала да пее хвалебствени слова за „големите коалиции“ на народни, социалистически и либерални партии, понякога и със Зелените.

Очевидно е, че във всичките си анализи те пропускат, че ако тези партии се разрастват, а в някои случаи могат да удвоят представителите си в Брюксел, то е защото гражданите ще гласуват за тях. Болест на нашето време е да оценяваме едно общество като демократично или не в зависимост от партията, която управлява или печели изборите. Така радикалната и опасна Полша за по-малко от няколко месеца се превърна в пример за демократично функциониране за брюкселската олигархия, само защото Доналд Туск спечели; или по-скоро само защото Доналд Туск успя да състави коалиционно правителство, въпреки че не спечели изборите.

В Евангелието се казва: по плодовете им или по делата им ще ги познаете. В днешната политика и преса е точно обратното. Не обръщайте внимание на фактите. От значение е къде или с кого ще се наредите, къде или с кого ще се снимате.

Наистина, не спира да ме учудва, че няма и наполовина по-малко статии, когато радикално лява или направо комунистическа партия има добър изборен резултат. Европейската преса, с малки изключения, демонстрира не само непоносимо сектантство, но и прословутата си способност да манипулира посланието. Но очакваното разрастване на патриотичния блок в Европа е още едно доказателство, че влиянието на традиционните медии – телевизия, радио и печатни издания – е в явен упадък.

И не само за младите хора. Вярвам, че милиони европейци се отвръщат от публикуваните мнения всеки ден, основно защото това, което се публикува, няма нищо общо с реалността, с която се сблъскват милиони фермери или животновъди, дребни бизнесмени, полицаи или учители, които страдат от последиците на политики, които вредят на живота им, на просперитета на градовете, на рентабилността на компаниите и стопанствата, на несигурността по улиците или на загубата на авторитета на учителите.

Наистина вярвам, че се наблюдава бавен, но постоянен бунт – понякога тих – на широки слоеве от обществото, работници, държавни служители, малки и средни предприемачи.

И сега не е моментът да потушаваме този бунт. Напротив, наш политически и морален дълг е да разпалваме пламъците на оплакванията и да даваме гласност на милиони европейци, които вече не виждат себе си представени в брюкселските институции, които са по-загрижени за популяризирането на идеологии, често сектантски, отколкото за сигурността и просперитета на европейските семейства.

Разбира се, консервативното, патриотично и идентичностно движение в Европа отбелязва кампанията. Да се надяваме, че тя ще бележи и политиките на Брюксел.