Subscribe
Често се забравя, че консервативната революция – или реакция – от вчера, днес и винаги, не може да бъде разбрана, подкрепена или осъществена, ако не е придружена от революция – или реакция – на добродетелите.
Политически добродетели, социални добродетели, индивидуални добродетели и икономически добродетели.
Диалектиката на партиите в демократичните системи може да ни накара да повярваме, че простото спечелване на изборите и прилагането на даден законодателен план е истинската цел на патриотичните или консервативните движения.
И, разбира се, постигането на власт и от нея приемането на закони, които насърчават общото благо, индивидуалната свобода, икономическия просперитет за всички и справедливостта, са правилните цели на политическите партии.
Но това не е достатъчно, ако наистина искаме да подобрим нациите си, от малките местни общности; знаейки, че най-малката и най-важна местна общност е семейството, съставено от мъж и жена.
И сред всички добродетели, които са формирали християнската етика в продължение на векове в Европа, има такива, които имат своите проявления в частната сфера, и други, които имат специално изражение в обществената сфера.
От последните можем да посочим например искреността; добродетел, която е особено увредена или поне не се цени високо в системата на партиите и плуралистичната конкуренция на изборния пазар.
Ако попитаме нашите съседи, роднини, съученици или колеги дали смятат, че политиците са искрени, не се съмнявам, че на практика всички ще кажат, че всички политици лъжат, а много от запитаните дори ще отговорят, че неискреността всъщност е изискване за политическа дейност.
Десетилетия наред политиците мамят своите избиратели, обещават и не изпълняват.
Всъщност самата избирателна система насърчава безскрупулни хора да обещават на избирателите несъществуващи райски кътчета, вълшебни закони и решения, които незабавно променят живота им, само за да получат гласа им.
Те знаят, че след това избирателното тяло забравя обещанията, прощава лъжите и е свикнало с измамите на политиците, без да изисква ясна отговорност.
За съжаление честността е добродетел, която е в недостиг.
Живеем в партийните демокрации (и особено през последните години, вече заляти от будала мислене и емоционална етика) във вечна артифиция, а животът за мнозина не е нищо друго освен комедия, в която политиците играят ролята си на превъзходни актьори.
Оттук и триумфът на социалните мрежи – особено на базираните на изображения като instagram или tik tok – които често се използват като триумф на маската и самозванството.
Искреният човек е този, който се показва такъв, какъвто е.
Няма нищо по-гнусно от измамата и лъжата.
А когато цял един народ е измамен и излъган, порокът достига най-висшата си проява.
В Испания Педро Санчес, социалистическият министър-председател, е най-очевидният пример за този порочен начин на живот.
Той обеща да не сключва пактове с комунисти и сепаратисти, но го направи; обеща да не приема закон за амнистия на сепаратистките превратаджии в Каталуния, защото бил противоконституционен, но го прие; обеща да не помилва корумпирани политици, но го направи.
Всичко това, за да остане на власт. 
Бруталната пропагандна машина, в която са се превърнали постмодерните държави, с напълно зависими обществени и частни медии и икономически и финансови „елити“, които притежават медиите и са зависими от обществената власт за своя бизнес, прикрива и оправдава всички измами.
Също така популярните партии в Европа са се превърнали в машини за пропаганда и политически измами.
По време на предизборната кампания всички те обещаваха да бъдат защитници на фермерите и животновъдите, но не беше изминал и месец и всички те подкрепиха Фон дер Лайен за преизбирането ѝ за председател на Европейската комисия след реч, в която ясно заяви, че няма да отстъпи пред нищо в постигането на така наречените климатични цели, дори това да означава нови жертви за европейския селскостопански сектор.
Това е нашата консервативна реакция.
Тази на обичаите и добродетелите.