Subscribe
Скрита зад ежедневните проблеми с престъпността, миграцията и икономиката, в Европа се крие потенциална катастрофа, а именно водоснабдяването. По-малко от 40 % от езерата, реките и крайбрежните води в ЕС са в добро екологично състояние, а само 26 % се считат за незамърсени с химикали. Последното число е спаднало със седем пункта от 2015 г. насам, което показва тревожно влошаване на качеството на водата за кратък период от време. Всичко това според доклад, публикуван от Европейската комисия в началото на февруари, в който се разглеждат водните ресурси на континента.
В политически поляризирания свят е лесно да се забрави централното място на въпросите, свързани с екологията и околната среда, и тяхното въздействие върху нашето общество, особено след като дебатът за състоянието на природата около нас обикновено е насочен в полза на мащабни програми за климата. Консерваторите не бива да пренебрегват разбирането за значението на здравата вода за устойчивото отглеждане на земеделски култури и за това бъдещите поколения на нашите народи да се разхождат в същите тучни гори и ливади, както ние днес.
За съжаление, често срещаното в десницата неглижиране на екологични теми беше демонстрирано при обявяването на самия комисар, който представи доклада за тежкото състояние на водите в ЕС. Джесика Росуал е шведският представител във втория „кабинет“ на Урсула фон дер Лайен и нейната отговорност като Европейски комисар по околна среда, устойчивост на водите и конкурентоспособна кръгова икономика е далеч от престижа на предишния шведски комисар, (скандално известната) Илва Йохансон като комисар по вътрешните работи. В десните кръгове отпадането на страната на това, което се разглежда като доста неглижирана позиция, беше осмивано като поражение. Може би още една форма, в която се появява омаловажаването на проблемите на околната среда.
В доклада се констатира, че за влошеното състояние на европейските водни ресурси допринася, наред с другото, замърсяването с хранителни вещества от селскостопанските дейности. В доклада се посочва и влошеното състояние на морските екосистеми. Запознати сме с противоречивите мерки на ЕС в тези области, тъй като те са критикувани, че са насочени срещу земеделските производители и рибарството. Последиците от това, което се разглежда като противопоставяне на тези сектори от страна на елита на ЕС, е това, което изкарва земеделските производители на протест в няколко европейски държави.
Това поставя консервативните и евроскептичните движения в трудна ситуация, тъй като те са принудени да избират между решаването на сериозни проблеми, свързани със замърсяването и свръхулова, и защитата на своите земеделски производители и рибари. Може да се наложи консерваторите да изострят политическите си формулировки по тези теми, за да не застрашат бъдещето на водните запаси на Европа, но да се уверят, че няма да загубят традиционната си подкрепа в селскостопанския сектор. В противен случай централистите от ЕС и активистите за климата могат да установят монопол върху справянето с тези проблеми, което ще доведе само до по-нататъшно непропорционално санкциониране на селското стопанство и риболова. Това е нещо, което трябва да се има предвид, тъй като ЕС формулира „Стратегия за устойчивост на водите“, която ще претендира за решаване на проблемите.
Друга тема, която все още не е широко застъпена, въпреки сериозните си последици за здравето и продължителността на живота на европейското общество, е разпространението на замърсителите PFAS и други „вечни химикали“ във водата. PFAS са синтетични съединения, използвани за направата на продукти, най-вече тъкани, устойчиви на топлина, вода и петна. Те се отделят в природата при разграждането на такива продукти и неправилното им изхвърляне. Това също е предмет на плановете за действие на новата Европейска комисия, която още в началото формулира амбицията си да се справи със замърсяването с PFAS, което засяга дългосрочно здравето и плодородието както на хората, така и на животните и растенията.
Според две скорошни проучвания във Франция почти всеки човек е уязвим от прекомерния прием на PFAS чрез питейната вода, съобщава Le Monde. В някои райони на Париж нивото на замърсяване с PFAS е зашеметяващо високо – до 60 пъти над препоръчителните граници. Скандали са възникнали и в Швеция, където в цели малки градове е установено опасно високо съдържание на PFAS в местното водоснабдяване.
По този въпрос консерваторите могат по-лесно да поемат водеща роля в сравнение с въпроса за замърсяването, причинено от селското стопанство. Призивите за забрана на PFAS съединенията в ЕС вече се засилват и единственият риск, свързан с подкрепата им, е да се пресекат интересите на индустрията, която може би отравя Европа за всички бъдещи поколения.