Консерваторите определят „принципите на Килкени“ за устойчиво земеделие

Редакция. На срещата си в Килкени, Ирландия, консерваторите обсъдиха напрежението в настоящия европейски подход към глобалното затопляне. В по-широк план те изразиха безпокойство от идеологически обоснования подход, който под етикета „зелени политики“ застрашава бъдещето на важни сектори, включително селското стопанство, докато крайното въздействие върху глобалното затопляне е спорно.

Ако не друго, подходът на Комисията да издава все по-голям брой регламенти подкопава националните демокрации, а заедно с това и истинския консултативен подход, който трябва да бъде в основата на всяка съответна политическа иновация. Фермерите, например, са обект на това, което смятат за враждебна позиция от страна на някои правителства, която рискува да ги изхвърли от пазара. Иронията на този подход е, че загубеното от тях производство се поема от земеделски производители извън ЕС, които с удоволствие компенсират недостига. Те разчитат на същите (под)стандарти, с които ЕС иска да се бори в своите политики и разпоредби, насочени към европейските земеделски производители и животновъди. В по-стратегически план тази позиция прави ЕС уязвим за чужди автокрации, които желаят – а сега и все повече могат – да използват оръжия за продоволствената сигурност, както и за критичните суровини, необходими за нашия зелен преход.

В противовес на този необмислен подход разговорите между участниците в дискусията и делегатите, събрали се в Килкени, подчертаха значението на следните пет принципа:

1. Знанията и опитът на европейските земеделски стопани в областта на устойчивото земеделие следва да бъдат взети предвид при изготвянето на всякакви разпоредби и/или политики.

2. Такива регламенти и/или политики следва да се съсредоточат върху стимулите и доброволното спазване, а не върху прилагането на правила, изготвени от длъжностни лица, които понякога не познават добре въпросния сектор.

3. Устойчивото земеделие трябва да се възползва от повече инвестиции в научни изследвания и иновации, а не само от повече регулации.

4. Новите мерки следва да се основават на приложим анализ на разходите и ползите, за да се гарантира пропорционалност и уместност.

5. Всяка оценка на новите мерки трябва да включва и реакцията на нерегионалните участници, за да се избегне възможността участници извън ЕС да се възползват от същите тези мерки, които оказват неблагоприятно въздействие върху земеделските стопани в ЕС.

С наближаването на европейските избори тези принципи ще послужат за основа на прагматична, екологично обоснована програма, която консерваторите ще представят на избирателите в ЕС.