Subscribe
Предсрочните парламентарни избори в най-голямата икономика в Европейския съюз – Германия (която миналата година отбеляза втори пореден спад на вътрешното си производство), проведени в неделя, 23 февруари, бяха внимателно наблюдавани от европейските и американските лидери. Новият състав на Бундестага може да определи съдбата на последните икономически различия между Европа и САЩ, както и съдбата на мирните преговори между Украйна и Руската федерация. Резултатите от изборите в Германия показаха ясен резултат: Европа остава обединена, а популистките и екстремистките сили не успяха да постигнат резултат, надвишаващ този, който показваха проучванията на общественото мнение през последните месеци. Това означава стабилност, напредък и по-сигурно бъдеще за всички, които живеят в Европейския съюз.
Изборите в Германия са преломен момент, в който новото правителство ще трябва да вземе важни решения за световната сцена и за своите граждани. За тези, които не са запознати с начина на провеждане на парламентарните избори в Германия, Бундестагът се състои от най-малко 598 депутати. От 598-те места половината принадлежат на кандидати, които спечелят абсолютно мнозинство в своите избирателни райони. Останалите 299 места се получават чрез гласуване за т.нар. листи на провинциите. Това означава, че гласоподавателите не гласуват директно за конкретен кандидат, а гласуват за партийна листа, в която са включени кандидатите за Бундестага. Кандидатите, които са избрани по листи, се издигат в 16-те партийни клона на провинциите. В зависимост от размера на всяка провинция тези списъци се включват във федералния списък. Всеки гражданин има право на два гласа, вторият от които е по-важен, тъй като оказва пряко влияние върху структурата на Бундестага. Например, ако дадена партия получи 35% от гласовете при второто гласуване, тя ще има същия дял на представителство в парламента. По този начин това гласуване определя мнозинството в Бундестага. След като броят на местата, получени от дадена партия на второто гласуване, е известен, те се разпределят между листите за всяка провинция. Освен това гласоподавателите могат свободно да избират дали да гласуват само на първия или само на втория си глас. Темите на дебатите по време на февруарската предизборна кампания бяха съсредоточени на първо място върху факта, че икономиката на Германия се забавя от миналата година насам, и на второ място върху миграционната политика – гореща тема за повечето държави-членки на ЕС. Броят на депутатите се усложнява, тъй като мандатите, спечелени пряко на първия вот, са безспорно валидни и ако една партия спечели повече преки мандати в дадена държава, отколкото е процентът, който получава на втория вот, парламентът се увеличава. Това се е случвало в миналото и няма да е изненада да видим същото и на изборите този месец. Около 59,2 милиона германски граждани имаха право да гласуват на изборите този месец. Въпреки че няколко милиона от тях гласуваха по пощата, последните проучвания на общественото мнение, публикувани в деня преди изборите, показаха, че около 20 % от гражданите не са взели решение.
След „румънския експеримент“, при който Руската федерация, специализирана както в дезинформация в социалните медии, така и в директни атаки срещу системите за сигурност, които защитават изборите, е заподозряна, че е повлияла на мнението на избирателите на президентските избори, Германия се опитва да намери най-добрите защитни мерки срещу Русия. Резултатът от изборите в неделя потвърди, че това е направено и ХДС и СДПГ могат да ръководят Германия през следващите 4 години. Съставянето на новото правителство обаче може да зависи от СвДП. Ако либералите от СвДП успеят да съберат необходимите 5%, за да влязат в Бундестага, съставянето на коалиционно правителство на ХДС/ХСС и СДП ще бъде почти невъзможно и следващото правителство ще се нуждае от три партии, за да бъде стабилно. Ако СвДП не успее да влезе в парламента, тогава ХДС/ХСС и СДП ще формират стабилна коалиция за бъдещето на Германия и Европа.
Въпреки че 69-годишният консервативен лидер Фридрих Мерц беше смятан за основен кандидат за следващ канцлер на Германия, крайнодясната партия Alternative für Deutschland (AfD) отбеляза експоненциален ръст в избора на германските гласоподаватели, което предизвика безпокойство сред държавите – членки на ЕС, и в САЩ. В последните социологически проучвания преди изборите в неделя AfD зае второ място. Политическите анализатори прогнозираха, че ако Фридрих Мерц спечели изборите, ще трябва да сформира управленски съюз с поне още една партия. След като в събота, ден преди вота, Фридрих Мерц даде да се разбере, че няма да сключи споразумение с Alternative für Deutschland, беше предрешено, че в Германия най-вероятно ще има консервативно правителство, подкрепено от социалдемократите на Олаф Шолц, чието правителство се срина миналата година. Проблемът с коалиционното правителство на Германия са Зелените. Заради политическата стабилност Зелените могат да бъдат изключени от преговорите, тъй като се смятат за политическа партия, която с подкрепата на Кремъл е забила енергийната индустрия на Германия в земята.
Добре известно е, че Германия е вторият по големина доставчик на военна помощ за Украйна и също е подложена на натиск да намали военния бюджет. Фридрих Мерц обеща силно лидерство в Европа, но следващото правителство на Германия, което ще има консервативен канцлер, ще трябва да се изправи пред президента на САЩ, който силно критикува президента Володимир Зеленски, когото нарече диктатор и който разби единния фронт на Западна Европа срещу Русия.
Що се отнася до трансатлантическите отношения на Германия, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс след среща с Алис Вайдел (кандидат на AfD за канцлер) успя да шокира германските политически лидери, като призова да се сложи край на табуто върху разговорите с крайната десница. От друга страна, AfD се радва на голяма популярност в източните германски провинции, а чрез мрежата TikTok успява да постигне бърз възход и в западните германски провинции. Управленската програма на AfD, представена на избирателите, предвиждаше отказ от наложените от Брюксел мерки за борба с изменението на климата, излизане на Германия от ЕС, изграждане на нови атомни електроцентрали и ремонт на газопровода NordStream, както и подобряване на икономическите отношения с Русия. Горещата тема на предизборните дебати по обществената телевизия (9 дебата през последния месец) беше миграцията и националната сигурност. Тази тема бе особено подхранвана от факта, че от май до деня на вота на германска земя са регистрирани 5 смъртоносни нападения (3 от тях са извършени по време на самата предизборна кампания), като за всички се твърди, че са извършени от имигранти.
Избирателната активност беше най-високата от 1990 г. насам, като над 84% от гражданите гласуваха. Проучванията при излизане от изборите показаха, че консервативният Християндемократически съюз и баварското му „крило“ – Християнсоциалният съюз (ХДС/ХСС) – печелят с между 28,5 и 29%. На второ място, според социологическите проучвания, е AfD с 19,5-20 % (която е удвоила гласовете си от последните избори), а на трето – SPD с 16 %. Под изборния праг са FPD с 4,9%, Sahra Wagenknecht (BSW) с 4,7%, докато другите партии са общо 3,9%. Зелените получиха 13,5 %, докато Лявата партия взе 8,5 % от гласовете. Трябва да се отбележи, че по-малко от 30% след утвърждаването на вота на ХДС/ХСС би било значително под техните очаквания. Ето защо атмосферата в предизборния щаб на ХДС не беше еуфорична при обявяването на резултатите от екзитпола.
Фридрих Мерц изключи възможността за правителствен съюз с AfD, а Александър Добриндт от Християнсоциалния съюз (ХСС) заяви, че „Зелените няма да са необходими“ .
„Ясно посочихме какво смятаме за политическа промяна и ясно заявихме, че тя не може да включва Зелената партия. Не мога да си представя коалиция с тях. Напротив: ще направим всичко възможно, за да изградим коалиция, и Зелените няма да са ни необходими“, заяви Александър Добриндт.
Новият канцлер на Германия няма да бъде назначен, докато не бъде сформирано коалиционно правителство. Тази процедура може да отнеме няколко месеца, а консерваторът Фридрих Мерц най-вероятно ще смени канцлера Олаф Шолц, който ще остане на поста „временно“, докато Бундестагът избере нов канцлер.