Консерваторите трябва да защитават суверенитета на европейските държави

Европейските консерватори трябва да защитават суверенитета на държавата. Ние се застъпваме за по-силни граници, защитаваме позициите на нашите нации пред чужди планове и празнуваме разнообразието на нашите страни в рамките на запазването на традиционните ни ценности. Това са крайъгълните камъни на нашата национална идентичност, основата на нашия суверенитет и стълбовете на западната цивилизация.

Следователно европейските консерватори трябва да запазят териториалната цялост на нашите страни. Тази основна концепция за географско единство е това, което прави една нация държава – културна и правна – всяка със свое собствено многообразие, но съсредоточена около основната идея за един народ и една идентичност, която надделява над нашите различия.

Въпреки това изглежда, че в Европа започва нова вълна на политическа фрагментация, която застрашава самата сърцевина на нашата наднационална система от суверенни държави. Испания отново е в епицентъра на тази европейска трибализация. Но този път териториалната ѝ цялост е отслабена с мълчаливото съгласие – дори съучастие – на социалистическото правителство, ръководено от действащия министър-председател Педро Санчес.

Педро Санчес вече е постигнал неприятни споразумения с партиите, които защитават сепаратистки каузи. През 2019 г. той договори въздържането на Euskal Harria Bildu от Страната на баските. Билду има доказани връзки с вече несъществуващата терористична организация Еускади Та Аскатасуна (ЕТА), която се застъпваше за отделянето на Страната на баските (и други региони като Навара) с използването на насилствени средства. Билду стигна дотам, че включи осъдени, но неразкаяли се бивши терористи в листите си за регионалните и местните избори през май.

Министър-председателят помилва и каталунските сепаратисти, отговорни за опита за преврат през 2017 г. Испанското правителство реформира Наказателния кодекс, за да смекчи обвиненията в държавна измяна, свързани със сепаратизъм и бунт. Това беше очаквано, като се има предвид, че гласовете на каталунското ляво крило – от партията Esquerra Republicana (ERC) – също се оказаха незаменими за назначаването на Санчес за министър-председател.

Тези решения се отразяват на мирното съжителство между испанците. Напрежението между Мадрид и Каталуния и Страната на баските достигна нови висоти, каквито не е имало от времето на Франсиско Франко. Прогресивните политически партии само изострят и без това напрегнатата обстановка, като многократно наричат Испания „нация на нациите“. Това погрешно схващане предполага, че териториалното разпадане на Испания е неизбежно. Той приема, че фрагментацията на страната е присъща. Той признава на сепаратистите, че връзките между различните испанци не съществуват.

Поне от прогресивната страна на политическия спектър битката за териториалната цялост не си струва да се води. Суверенитетът не е проблем за испанската левица. За някои е по-лесно да пренебрегнат конструктивната критика и да избегнат поставянето под въпрос на господството на погрешно разбраните международни програми за развитие, които – в името на погрешно разбрана идея за социална справедливост – се застъпват за удовлетворяване на оплакванията на групите, които искат да разрушат държавата.

След парламентарните избори на 23 юли сепаратистите набраха скорост, въпреки че броят на депутатите им намаля. Социалистическата партия на Санчес, която остана втора на общите избори, сега преговаря с беглеца Карлес Пучдемон, който ръководеше незаконния референдум през 2017 г. Санчес успява да получи не само въздържането, но и положителния им вот при избора на председател на испанския Конгрес. Това е знак за готовността му да направи важни отстъпки. Един от тях включва баския, галисийския и каталунския като валидни езици за парламентарните процедури и като официални езици на Европейския съюз.

Самият език се политизира в името на разединението на нацията, докато би трябвало да бъде културно наследство на всички испанци. И колко иронично. Прогресивната левица, която яростно защитава всякакъв вид многообразие, улеснява сегрегацията на испанското общество по езици и региони.

Суверенитетът на Испания е застрашен. Ако перифразираме заглавието на професор Марлене Уинд, Европа отново се „племенничи“. Европа трябва да играе роля в спирането на тези подновени сепаратистки стремежи и европейските консерватори трябва да поемат инициативата.