Subscribe
В Испания президентът социалист Педро Санчес е заобиколен от корупция.
Политическа, икономическа и морална корупция в семейството му, в партията му и в правителството му.
От една страна, съпругата му, Бегоня, е разследвана от 41-вия съд в Мадрид за евентуални престъпления, свързани с търговия с влияние и корупция в бизнеса, за да се установи дали дейността ѝ във фалшивия „университетски стол“ е могла да облагодетелства бизнесмени и компании при получаването на административни договори, помощи или публични субсидии, отпускани от министерствата на правителството на съпруга ѝ.
От друга страна, брат ѝ Давид също е разследван за подобни престъпления – и още някои – в съда в Бадахос.
По отношение на социалистическото правителство в Испания също има безброй съдебни производства за корупция, като например тези, свързани с покупката и продажбата на прекалено високи цени на маски и санитарни материали по време на месеците на принудително затваряне, договорени от правителството през 2020 г.; или възможни корупционни схеми при подписването на различни административни договори, известни като „делото Колдо“.
Корупцията никога не идва сама.
Там, където има икономическа корупция, има и политическа и морална корупция.
През тези пет години на управление Санчес нападна – със съучастието, мълчанието или понякога необходимото съдействие на Народната партия на Нуньес Фейхоо – практически всички демократични институции за контрол, надзор и гаранция. 
Испания вече не е правова държава в строгия и модерен смисъл на това понятие.
В Испания институциите за граждански контрол, надзор и гаранция срещу намесата на властта в живота на испанците и срещу злоупотребите на правителството нямат независимост, самостоятелност и свобода на действие.
И не само защото Конституцията и законите – никога съвършени – понякога са го позволявали; но и защото Санчес тълкува нормите в своя полза, налага воля, сплашва слабата опозиция на Народната партия и подкупва медиите със субсидии и помощи, които излизат от джоба на испанците.
Така Конституционният съд, Сметната палата, Съветът на директорите на общественото радио и телевизия или Генералният съвет на съдебната власт вече са под абсолютния контрол на една социалистическа партия, която бързо върви към отъждествяване на партия, правителство и държава.
В повечето случаи Народната партия участва в това политическо посегателство срещу институциите на гаранцията; осигурява си правото да „поставя“ съдии, магистрати и представители, които им осигуряват „малка част“ от тортата, която се разпределя и се поглъща от Санчес.
Институциите, които би трябвало да се състоят от почтени държавни служители, юристи с призната и обществено значима компетентност и престиж, сега са заети от партийни наемници или от юристи с компетентност, но лишени от лична независимост пред лицето на партийния натиск.
Да се посяга на властта и демокрацията е толкова зло, колкото и да се участва в нападението от страна на опозицията.
Е, всъщност може да се каже, че опозицията е по-лоша, защото Санчес поне не мами, не измамва, не иска да изглежда различен от това, което е.
От друга страна, Народната партия се стреми да изглежда като опозиция на правителството на Санчес, като същевременно му отстъпва и се съгласява с него за всичко, стига да й остане малко торта, която да сложи в устата си.
И нейните избиратели са заблудени.
Народната партия в Испания дълбоко желае да сключи пакт със Санчес и да затвърди нов модел на двупартийност – като този, който съществуваше от 1978 до 2008 г.
Но те продължават да не осъзнават, че светът се е променил, че дяволът носи Прада и че злото никога не се е борило с по-малко зло, а с изобилие от добро.