Subscribe
През 2017 г. професор Самуеле Фурфари публикува книгата „La energia, de la guerra a la paz y la seguridad“ (Eixo Atlantico do Noroeste Peninsular), в която свързва въпросите за войната, мира и сигурността с тези за енергията.
Точно това обсъдиха държавните и правителствените ръководители на Северноатлантическия алианс седем години по-късно във Вашингтон, където Швеция беше официално приета за нов член на тази международна организация по случай 75-ата годишнина.
В параграф 34 от декларацията от срещата на върха държавите от НАТО се ангажираха да увеличат усилията си в областта на енергийната сигурност. Според официалния текст енергията е критичен фактор за изпълнение на основните задачи и военни операции на НАТО и затова е необходимо да се осигурят сигурни, устойчиви и устойчиви доставки на енергия, включително на гориво, за северноатлантическите военни сили.
Във втората глава на книгата си професор Фурфари припомня как британското правителство през 1912 г. е възложило на Уинстън Чърчил да осигури енергийните доставки като необходимо средство за съвременната война. До 1920 г. Франция не разбира значението на енергийния фактор и затова се оказва задушена на прага на Голямата война.
Версайският договор е много строг към Германия, включително по отношение на енергетиката. Професор Фурфари обяснява, че губещата страна ще трябва да предостави 60 млн. тона въглища на Франция, Белгия, Италия и Люксембург, като по този начин намали собствените си годишни запаси от 139 млн. тона на 79 млн. тона. В случая с Франция това, което Германия предостави на съседната си страна, се равняваше на цялото ѝ собствено производство в мините Нор-Па дьо Кале, които бяха унищожени по време на войната.
Тези енергийни ограничения допринасят за обедняването на Германия, което в крайна сметка води до Втората световна война. Как енергийните ограничения се отразяват на военния конфликт между Русия и Украйна? Британското списание „Спектър“ наскоро съобщи, че Европейският съюз все още внася 15% от природния си газ от Русия.
Този внос преминава през Украйна, за което Русия плаща на настоящия си военен враг значителна сума от БНП на Украйна. От друга страна, Съединените щати забраниха на Украйна да изстрелва ракети срещу руски рафинерии, за да не предизвика глобална криза с горивата.
Изглежда, че съюзниците от НАТО са научили добре уроците, посочени от професор Фурфари, и не желаят да използват енергията като дестабилизиращо оръжие, страхувайки се, че последиците могат да бъдат по-лоши от проблема, както е било през 1918 г. в Германия.
В крайна сметка НАТО е отбранителна организация. Може би най-значимият елемент от срещата на върха на НАТО през юли 2024 г. беше така нареченият ангажимент за дългосрочна помощ за сигурността на Украйна. Съюзниците се ангажират с пропорционално споделено финансиране в размер на 40 милиарда евро през 2025 г., за да покрият разходите, свързани с предоставянето на военно оборудване, помощ и обучение.
С други думи, фокусът е върху финансирането на Украйна, а не върху обезпечаването на Русия чрез енергийната геополитика. През 1941 г., отново заради горивата според професор Фурфари, Япония напада Пърл Харбър. Страната на изгряващото слънце се нуждаеше от разширяване на дейността си в континентална Азия, където президентът Рузвелт блокираше част от енергийните ѝ доставки чрез ембарго. Историята отново показва, че прекаленият натиск върху енергетиката може да се обърне срещу нея; и изглежда, че НАТО осъзнава този риск сега.
Професор Фурфари споменава и много други примери за връзката между енергията и войната: споразумението Рибентроп-Молотов от 1939 г. за осигуряване на достатъчно запаси от гориво за Германия, битката при Сталинград като отчаян опит на нацистите да си върнат изкопаемите горива (нефт и въглерод) и дори производството на синтетично гориво за Третия райх, когато не са налични други източници.
Нищо чудно, че войната в Украйна е замислена като доста дълъг сблъсък – макар и с известен енергиен застой, в който НАТО не иска да натиска твърде много. Един-единствен параграф в ключова среща на върха.