Краят на ерата на Тимерманс

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия и ръководител на Европейската зелена сделка Франс Тимерманс подаде оставка, за да се кандидатира за следващите парламентарни избори, които ще се проведат в Нидерландия през ноември следващата година.

През последните няколко дни на август 2023 г. Тимерманс уведоми председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за решението си да напусне поста си.

По този повод председателят на Комисията изрази цялата си благодарност и признателност към работата на Тимерманс по време на дългия му мандат като член на Комисията. Тя декларира следното: „Благодаря на Франс Тимерманс за неговата страстна и неуморна работа за осъществяването на Европейската зелена сделка. Той беше ключов член на моя колегиум от комисари. Благодарение на отличния му принос и силната му лична ангажираност постигнахме голям напредък в постигането на целите на ЕС да стане първият климатично неутрален континент и да повиши нивата на амбиция в областта на климата в световен мащаб. Приносът на Франс Тимерманс към работата на Комисията и към европейския проект надхвърля Европейската зелена сделка. Той допринесе за оформянето на много от инициативите на Комисията в истински колегиален стил.“

Тимерманс напуска поста си десет месеца преди края на мандата си. Бившият комисар беше и първи заместник-председател на Европейската комисия в периода 2014-2019 г., като отговаряше за по-доброто регулиране, междуинституционалните отношения, върховенството на закона и Хартата на основните права, преди да поеме отговорността за Европейската зелена сделка в настоящия мандат на Европейската комисия. В тази си роля той координира амбициозната законодателна програма на Европейската комисия за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. и представлява ЕС в международните преговори за изменението на климата. Той също така координира работата на Европейската комисия по стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, бъдещето с нулево замърсяване и кръговата икономика.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен възложи на заместник-председателя Марош Шефчович ролята на изпълнителен заместник-председател, отговарящ за Европейската зелена сделка. Тя реши също така временно да възложи на заместник-председателя Шефчович портфейла, отговарящ за политиката в областта на климата, до назначаването на нов член на Комисията с холандско гражданство. Марош Шефчович е член на Партията на социалистите и демократите и има десетгодишен опит в Комисията на ЕС. От 2014 г. той е вицепрезидент на Energy Union. Освен това в периода 2010-2014 г. той е заместник-председател на Европейската комисия по въпросите на междуинституционалните отношения и администрацията, а от 2009 г. за кратко е комисар по въпросите на образованието, обучението, културата и младежта. Шефчович е бивш словашки дипломат, работил в Зимбабве, Канада и като посланик на Словакия в Израел (1999-2002 г.). Бил е и постоянен представител на Словашката република в Европейския съюз (2004-2009 г.).

През тези дни Шефчович поема тази много важна роля в Европейския съюз, като става ръководител на европейската политика в областта на климата в един от най-сложните исторически моменти.

Всъщност именно през последния период политиката в областта на околната среда заема все по-осезаемо централно място в обществения дебат, което води до разделение между климатичните екстремисти, които биха искали незабавен и рязък преход, и крилото, съставено от привърженици на по-предпазливия зелен преход, който отчита всички променливи на обществото, за да се постигне преход, който е устойчив както от екологична, така и от социална гледна точка.

Франс Тимерманс е считан за бащата на „зелената сделка“. В този смисъл през целия си мандат той винаги е подчертавал почти натрапчивата необходимост от възможно най-бърз преход към екологията и околната среда. Под негово ръководство Европейската комисия искаше да наложи нереалистични екологични цели. Всъщност общата цел на добре известната Европейска зелена сделка е да се постигнат нулеви нетни нови емисии до 2050 г. Това е амбициозна цел, която, ако бъде постигната, може да превърне Европа в първия континент с нулеви емисии в света.

За да се постигне всичко това, бяха предложени редица мерки, някои от които много драстични, отново под силния натиск на Тимерманс.

Пример за това е директивата за „зелените“ къщи, която има за цел да насърчи план за обновяване и изграждане на къщи, способни да намалят потреблението на енергия и емисиите. Отново т.нар. индустриална зелена сделка, която е насочена към промишления сектор и има за цел да засили конкурентоспособността на европейската индустрия с нулеви емисии и да ускори прехода към неутралност по отношение на климата, като създаде по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологии и продукти с нулеви емисии.

И накрая, централна е и целта, заложена в общия европейски „Зелен курс“, за постигане на поне 55-процентно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. или в рамките на по-малко от десет години.

Това са само някои от предложенията, които бяха представени досега от Комисията и съответно от Тимерманс.

Решения, които обаче пораждат немалко проблеми за гражданите и предприятията в Европейския съюз. Всъщност, докато се постигат тези цели, наложени от върховете на европейските институции, изобщо не се обръща внимание на тежестта на последиците, които тези промени биха имали върху цялото европейско гражданство, като се има предвид, че тези резултати искат да бъдат постигнати императивно в много кратък период от време. Налагането на директива за жилищата означава гражданите да бъдат принудени да посрещнат непосилни разходи за ремонт или обновяване на жилищата си, точно както принуждаването на промишлените предприятия да намалят драстично емисиите, като изберат други начини на работа, може да се очаква да доведе до закриване на предприятия и съответно до загуба на работни места за милиони хора, работещи в промишления сектор. Всички тези драматични последици изобщо не са оценени, като се иска да се наложи приоритет на климата върху политически и социален приоритет.

Днес обаче в Европа е доста разпространена подкрепата за по-бавен и постепенен път към постигане на екологична екосистема, която е устойчива във всяко отношение. Точно това е гледната точка на европейските десни партии, които, надяваме се, особено с предстоящите избори, ще направят политиките на ЕС по-отговорни и разумни.

Ето защо с право можем да кажем, че оставката на Тимерманс в никакъв случай не е поражение или загуба за постигането на зелена Европа, а по-скоро може да бъде първата стъпка към промяна на мерките, които трябва да се предприемат по въпросите на околната среда.

И така, излизането от сцената на т.нар. баща на европейската зелена сделка може да доведе до истинска промяна в европейския дневен ред в областта на околната среда в близко бъдеще. Дневен ред, който не трябва повече да се прави насилствено, говорители на екстремистки и ирационален екологизъм.

Ключовата дума трябва да бъде прагматизъм. Следователно всичко това означава да се върви към създаването на Европа с нулево въздействие, но чрез постепенен процес, който не разрушава спокойствието и икономическата стабилност на милиони граждани и предприятия. От друга страна, нищо добро не може да произлезе от нещо, което е направено наведнъж. Това е още по-вярно, когато става въпрос за въпроси, свързани с множество страни и интереси. Околната среда и нейното опазване и защита остават приоритет в европейския политически дневен ред. Но за да постигнем една наистина зелена и устойчива Европа, е важно да помислим и за всички, които са част от нея.

Предстоящите избори за Европейски парламент през 2024 г. ще покажат дали вятърът може да се промени, да се насочи надясно, както вече се случи в много държави – членки на ЕС, и може би най-накрая ще има шанс да се постигнат отлични резултати в областта на климата, постепенно и без страдания за гражданите и за европейската конкурентоспособност.