fbpx

Краят на свободата в Афганистан при талибаните

политика - август 27, 2024

През август 2021 г. редовната афганистанска армия, обучена от западните сили и лоялна към правителството на Ашраф Гани, бързо се разпада пред настъплението на талибаните.
Талибаните, които бяха свалени от водената от САЩ инвазия преди почти две десетилетия, си възвърнаха контрола над страната.
Само няколко часа след превземането на Кабул талибаните обявиха създаването на Ислямско емирство Афганистан и повторното въвеждане на шериата в най-строгото му тълкуване.
Оттогава ситуацията в страната остава сложна и противоречива.
Талибаните налагат строги ограничения на правата на човека, особено на жените и момичетата, като им забраняват много форми на заетост и достъп до висше образование.
Ислямското движение провежда и широка кампания за цензура, като арестува и измъчва журналисти и активисти, и въвежда нови разпоредби, които допълнително ограничават свободата на изразяване на жените, като дори забраняват публичното използване на гласовете им.
Беше приет нов закон.
Според афганистанското министерство за насърчаване на добродетелта: „Иншаллах, уверяваме ви – заявява говорителят на министерството, – че ислямският закон ще помогне значително за насърчаването на добродетелта и премахването на порока“.
Предполагаемата „интимност“ на женския глас се използва като претекст, за да се попречи на жените да заемат обществени длъжности или да участват в области като изкуството или образованието.
Този нов закон на практика елиминира възможността жените да се върнат в политиката, изкуството или преподаването.
Редуцирането им до мълчаливи и невидими „призраци“ се подсилва допълнително от забраната за носене на светли, тесни или къси дрехи и гледане на мъже, които не са съпрузи или близки роднини.
Освен това от жените се изисква да се покриват в присъствието на мъже и жени, които не са мюсюлмани, за да избегнат „развращаване“.
И без това крехката икономика на Афганистан се срина още повече след прекратяването на помощта за развитие от страна на Съединените щати, Световната банка и други международни донори.
Над 90 % от афганистанското население е изправено пред продоволствена несигурност и увеличаване на броя на заболяванията, свързани с недохранването.
По данни на ООН една трета от близо 40-те милиона жители оцеляват само с хляб и чай, а безработицата е повсеместна.
И без това слабото здравеопазване а През август 2021 г. редовната афганистанска армия, обучена от западните сили и лоялна към правителството на Ашраф Гани, бързо се разпада пред лицето на настъплението на талибаните.
Талибаните, които бяха свалени от водената от САЩ инвазия преди почти две десетилетия, си възвърнаха контрола над страната.
Само няколко часа след превземането на Кабул талибаните обявиха създаването на Ислямско емирство Афганистан и възстановяването на законите на шериата в най-строгата им интерпретация.
Оттогава ситуацията в страната остава сложна и противоречива.
Талибаните налагат строги ограничения на правата на човека, особено на жените и момичетата, като им забраняват много форми на заетост и достъп до висше образование.
Ислямското движение провежда и широка кампания на цензура, като арестува и измъчва журналисти и активисти и въвежда нови разпоредби, които допълнително ограничават свободата на изразяване на жените, като дори забраняват публичното използване на гласовете им.
Беше приет нов закон. Според афганистанското министерство за насърчаване на добродетелта: „Иншаллах, уверяваме ви“, заявява говорителят на министерството, „че ислямското право ще бъде от голяма полза за насърчаване на добродетелта и премахване на порока.“
Предполагаемата „интимност“ на женския глас се използва като претекст, за да се попречи на жените да заемат обществени длъжности или да участват в области като изкуството или образованието.
Този нов закон на практика елиминира възможността жените да се върнат в политиката, изкуството или преподаването.
Тяхното свеждане до мълчаливи и невидими „призраци“ се затвърждава допълнително от забраната да носят леки, тесни или къси дрехи и да гледат мъже, които не са техни съпрузи или близки роднини.
Освен това от жените се изисква да се покриват в присъствието на мъже и жени, които не са мюсюлмани, за да избегнат „развращаване“.
И без това крехката икономика на Афганистан се срина още повече след прекратяването на помощта за развитие от Съединените щати, Световната банка и други международни донори.
Над 90 % от афганистанското население е изправено пред продоволствена несигурност и нарастване на броя на заболяванията, свързани с недохранването.
По данни на ООН една трета от приблизително 40-милионното население на страната живее само с хляб и чай, а безработицата е повсеместна.
И без това слабите здравна и образователна системи са допълнително влошени от липсата на средства и обстановката на терор, наложена от талибаните.
Въпреки това правителството на талибаните успява да запази известен контрол върху територията и се опитва да експлоатира минералните и селскостопанските ресурси на страната, макар и да е възпрепятствано от слабата инфраструктура, липсата на опит и недостатъчния капитал.
Наблюдава се известно подобрение в събирането на данъци и намаляването на корупцията в сравнение с миналото, но тези успехи не са достатъчни, за да съживят икономиката.
В международен план различни участници, включително Пакистан, Иран, Китай и Русия, установиха или възобновиха отношенията си с талибанското правителство, макар и често по ограничен и двусмислен начин.
По-специално Китай поддържа отворен дипломатически канал с Кабул, стремейки се да защити стратегическите си интереси в региона.
Този прагматичен подход на някои държави предизвика загриженост в международната общност, която се опасява, че подобни отношения могат да легитимират допълнително един режим, обвиняван в сериозни нарушения на правата на човека.
Три години след завръщането на талибаните на власт ограниченията се засилиха.
Правителството на талибаните въведе много от наложените по-рано ограничения в закон, като разгледа въпроси като пълното покривало за жените и мъжкото облекло.
Новите разпоредби забраняват на жените да се появяват на публични места без мъжки настойник и изискват от тях да се покриват напълно, за да избегнат „изкушението“.
Освен това законът забранява публикуването на изображения на живи същества в медиите и възпроизвеждането на музика, което означава край на всякаква информационна дейност.
Бързо последваха международни осъждания. Организацията на обединените нации изрази загриженост относно новия закон, наречен „Насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока“. „Това е тревожна визия за бъдещето на Афганистан“, заяви Роза Отунбаева, ръководител на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан, като подчерта, че това е закон, който „разширява и без това непоносимите ограничения на правата на афганистанските жени и момичета“.
Сега „дори звукът на женски глас извън дома очевидно се счита за морално нарушение“, казва Отунбаева в изявление, разпространено от офиса ѝ в Кабул.
Европейският съюз се присъедини към това мнение, като изрази безпокойство от издадения наскоро от талибаните указ.
„Декретът потвърждава и разширява строгите ограничения върху живота на афганистанците, наложени от талибаните, включително налагането на правила за обличане, по-специално нареждането жените да покриват телата и лицата си на обществени места. Декретът също така постановява, че гласовете на жените не могат да се чуват на обществени места, което на практика лишава афганистанските жени от основното им право на свобода на изразяване“, се казва в изявлението.
Международната общност обаче е разделена по отношение на начина, по който да се справи с проблема, като някои държави предпочитат да запазят дипломатическите канали отворени по стратегически причини, въпреки продължаващите нарушения на правата на човека.
Афганистан, който продължава да бъде зона на нестабилност с потенциално дестабилизиращи последици за целия регион, изглежда е изпаднал в дъното на дневния ред на международната общност, докато други глобални кризи, като тези в Украйна и Близкия изток, доминират световното внимание.
Въпреки това бъдещето на страната и нейния народ остава забулено в несигурност, в контекста на международна изолация и тежки нарушения на човешките права.
Това, което не е възможно за онези, които винаги са били маяци на цивилизацията и свободата в света, е да стоят безучастни и да гледат как един кървав режим подчинява собствените си деца, особено дъщерите си.
По време на ужасните будни олимпийски игри в Париж, които оскърбиха собствените им корени, имаше изключителни свидетелства за съпротива по отношение на Афганистан от страна на онези, които биха искали жените да мълчат.
Тази форма на бунт беше изразена, разбира се, от афганистанските спортисти, които бяха написали „свобода за афганистанските жени“ на униформите си.
Едно просто послание, което да хвърли светлина върху онези, които изчезват и умират в общо мълчание.
Излишно е да казвам, че МОК нямаше абсолютно нищо общо с инициативата и вместо това санкционира атлетите.
Очевидно политиката в спорта е приемлива само когато е в унисон с пробудените идеологии.
Къде са феминистките?
Къде са добронамерените хора?
Къде е левицата, която винаги, само на думи, е участвала в борбата за права?
Твърде заета е с една нова разделяща и разрушителна идеология, която няма нищо общо със свободата на мисълта, а напротив – стреми се да наложи само една гледна точка.
Западът трябва да заеме твърда и единна позиция в лицето на тези глобални предизвикателства.
Рискът от пренебрегване на случващото се в Афганистан е, че това ще позволи утвърждаването на режим, който не само потъпква правата на човека, но и може да се превърне във фар за други екстремистки сили по света.
Не можем да си позволим да забравим Афганистан не само от съображения за справедливост и права на човека, но и за международната стабилност и сигурност.
Западът обаче изглежда разединен и не може да намери общ и адекватен отговор на възникващите заплахи. Ситуацията в Украйна и Близкия изток изисква внимание, но тя не бива да отклонява вниманието от кризата в Афганистан.
Икономическите санкции и дипломатическите осъждания не са достатъчни; необходима е по-ясно формулирана стратегия и по-голяма ангажираност в подкрепа на афганистанския народ, особено на жените, които продължават да се борят мълчаливо за основните си права.
Европа, която в миналото е защитавала правата на човека, трябва да изиграе решаваща роля.
Време е да се преразгледат политиките и да се действа решително.
Ако Западът наистина иска да защитава ценностите на свободата и демокрацията, той трябва да покаже това не само на думи, но и с конкретни действия, които могат да повлияят на бъдещето на Афганистан и да предотвратят окончателното попадане на страната в ръцете на най-мрачния фанатизъм.