Кризата между Израел и Хамас: Непрекъсната борба за мир и свобода

Преди малко повече от седмица светът се събуди от невъобразимо ужасната гледка на терористична атака, извършена от Хамас в Израел. Оттогава научихме, че около 1300 души са били хладнокръвно убити, а няколко хиляди други са били ранени от въоръжени нападатели, които са успели да преминат през отбранителните съоръжения на Израел на границата с Ивицата Газа. Оттогава трагичното събитие се сравнява с нападенията на „Ал Кайда“ срещу Световния търговски център, извършени преди повече от две десетилетия, и се смята от мнозина за най-мрачния ден в цялата история на държавата Израел. Разбирането на това как точно може да се случи подобно нещо със сигурност ще отнеме известно време, но за да имаме възможно най-ясна представа за цялата ситуация, е необходимо да се вгледаме дълбоко в сложните и изпълнени с насилие отношения между Израел и Хамас.

Конфликтът между Израел и Хамас е дългогодишен и дълбоко вкоренен проблем, който от десетилетия привлича вниманието и загрижеността на международната общност. Този продължаващ конфликт, който се корени в исторически, политически и териториални спорове, има далечни последици за хората в региона и за световната геополитика.

За да разберем напълно кризата между Израел и Хамас, първо трябва да разгледаме историческия контекст, който породи конфликта. Корените на проблема могат да бъдат проследени до края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато еврейски имигранти започват да се преместват в Палестина. Напливът на еврейски заселници води до напрежение в отношенията с арабското население, което води до различни сблъсъци и спорове.

Планът на ООН за разделяне на Палестина от 1947 г. има за цел да раздели Палестина на отделни еврейски и арабски държави, но среща съпротива от страна на арабските държави, което поставя началото на Арабско-израелската война от 1948 г. Тази война завършва с примирие, което оставя Израел да контролира значителна част от палестинската територия, което води до разселването на стотици хиляди палестински араби. Този период поставя началото на проблема с палестинските бежанци, който продължава да бъде основна точка на спора в конфликта между Израел и Хамас.

Един от най-критичните аспекти на кризата между Израел и Хамас е контролът върху териториите, по-специално ивицата Газа и Западния бряг. Ивицата Газа, тесен крайбрежен анклав, е огнище на конфликт и остава крепост на палестинската войнствена групировка Хамас.

Хамас, създадена през 1987 г. по време на Първата интифада, е разклонение на Мюсюлманското братство. Организацията обединява политически и военни крила и е посветена на освобождаването на цяла историческа Палестина, като се застъпва за независима палестинска държава и се противопоставя на израелската окупация. Неговата войнствена дейност, включително ракетни нападения срещу Израел, е постоянен източник на напрежение в региона.

Западният бряг, от друга страна, се контролира от Палестинската автономия, ръководена от Фатах. Въпреки това, дори и в Западния бряг съществува напрежение между Фатах и Хамас, което допълнително усложнява ситуацията.

Един от най-неприятните аспекти на конфликта между Израел и Хамас е повтарящият се цикъл на насилие. Периодичните сблъсъци и военни операции доведоха до значителни човешки жертви и страдания както за израелците, така и за палестинците. Конфликтът от 2014 г., известен като операция „Защитно острие“, отне живота на над 2200 палестинци и 73 израелци.

Преди трагичните събития от миналата събота,⁷ октомври, последната голяма ескалация на конфликта се случи през май 2021 г., когато напрежението прерасна в 11-дневна война. Последният взрив доведе до значителни разрушения и жертви и от двете страни, като бяха убити над 250 палестинци и 12 израелци. Мащабът на разрушенията и последвалата хуманитарна криза привлякоха широко международно внимание.

Разбирането на първопричините за кризата между Израел и Хамас е от съществено значение за всички усилия за нейното разрешаване. Някои от основните проблеми включват:

1. Териториални спорове: Продължаващата борба за контрол над териториите и границите продължава да бъде основен въпрос в конфликта. Израелците и палестинците имат съперничещи си претенции за земя, включително Източен Ерусалим, Западния бряг и ивицата Газа.
2. Проблемът с бежанците: Разселването на палестинските бежанци през 1948 г. и техните потомци продължава да бъде предмет на спорове. Палестинците настояват за правото на завръщане, докато Израел настоява, че то представлява демографска заплаха за еврейското мнозинство.
3. Политическо разделение: Разделението между „Фатах“ и „Хамас“, както в политически, така и в териториален план, отслаби способността на палестинското ръководство да преговаря ефективно с Израел.
4. Загриженост за сигурността: Основната грижа на Израел е сигурността на неговите граждани. На заплахите за сигурността често се реагира с военни действия, което води до ескалация на конфликта.
5. Блокади и санкции: Израел е наложил блокада на Газа от 2007 г. насам, която, в съчетание с международните санкции, е осакатила икономиката на региона и е ограничила движението на стоки и хора.

Усилията за преодоляване на кризата между Израел и Хамас през годините приемаха различни форми, включващи както регионални, така и международни участници. Организацията на обединените нации, Съединените щати и Европейският съюз участват в мирни инициативи, но постигането на траен мир се оказва трудно постижимо.

Споразуменията от Осло, подписани през 90-те години на миналия век, бяха важна стъпка към мира, но не доведоха до окончателно решение. Последвалите преговори и мирни планове, като срещата на върха в Кемп Дейвид през 2000 г. и конференцията в Анаполис през 2007 г., също не доведоха до постигане на трайно споразумение.

През 2021 г. споразуменията от Абрахам, сключени с посредничеството на Съединените щати, доведоха до нормализиране на дипломатическите отношения между Израел и няколко арабски държави. Макар че тази инициатива имаше за цел да изолира Хамас и да намали влиянието му, тя също така подчерта променящата се динамика в региона.

Освен това Египет играе важна роля в посредничеството за прекратяване на огъня и преговорите между Израел и Хамас. Въпреки че тези временни примирия осигуряват облекчение на засегнатото население, те не решават основните проблеми на конфликта.

Кризата между Израел и Хамас е дълбоко вкоренен и многостранен конфликт, който има тежки хуманитарни, политически последици и последици за сигурността. Конфликтът се корени в събития, случили се преди 75 години, и може да се твърди, че Хамас съществува единствено заради това, което палестинците наричат Накба – дума, която буквално означава „катастрофа“ и се използва за обозначаване на тяхното разселване през 1948 г.

Пътят към мира в израелско-палестинския конфликт винаги е бил сложен и изпълнен с предизвикателства. Нападението от миналата седмица го усложни още повече и постигането на трайно решение изисква да се обърне внимание на основните проблеми, които са в основата на конфликта. Отговорът на Израел на неотдавнашната криза е изключително твърд, като досега е довел до хиляди жертви от палестинска страна и вероятно ще доведе до много повече, тъй като според израелските власти това е само началото на дълга и трудна операция, чиято крайна цел е пълното унищожаване на Хамас.

Единственият начин за разрешаване на кризата както в краткосрочен, така и в дългосрочен план е чрез преки преговори между участващите страни. Едно всеобхватно мирно споразумение трябва да разгледа въпроси като границите, бежанците, сигурността и статута на Ерусалим. Международната общност следва да играе конструктивна роля в улесняването на преговорите и осигуряването на справедлив и балансиран процес. Всички страни трябва да се придържат към международното право и стандартите за правата на човека. Нарушенията и от двете страни, включително безразборните нападения срещу цивилни граждани и непропорционалното използване на сила, следва да бъдат разследвани и разгледани.

Тъй като това нападение е безпрецедентно по мащаб, обхват и брой на жертвите, отговорът на Израел със сигурност ще бъде безпрецедентен по мащаб и интензивност. Много повече хора ще умрат, преди засегнатите страни дори да помислят да седнат на масата за преговори. Може би най-трагичният аспект на цялата тази ситуация е фактът, че невинна кръв, както израелска, така и палестинска, ще превърне земята, която и двете страни ценят и жадуват, в тъмночервена.