fbpx

Кризата между Русия и Украйна продължава

Войната в Украйна - демокрациите ни в опасност - септември 4, 2024

Ролята на Китай и западните сили

Изминаха точно две години от началото на военните операции в Източна Европа.
През последните няколко месеца бяха осъществени многобройни значителни украински офанзиви на руска територия, съчетани с непрекъснати и настойчиви дипломатически инициативи от страна на западните съюзници.
Последното и най-значимо събитие беше украинското нападение в руската област Курск.
Украинските военни сили започнаха значителна офанзива на руска територия от 8 август, което предизвика промяна в стратегическия подход на Украйна, която реши да пренесе войната на руска територия.
В изявленията си относно атаката в Курск президентът Зеленски заяви, че е доволен от начина, по който неговите войски напредват на територията на противника, благодарение и на използването на военни безпилотни самолети, които са поразили няколко въздушни бази, включително тези в Белгород и Липецк.
Най-малко петима души са загинали, а други 37 са били ранени в руската област Белгород при украинска атака, според губернатора на областта, който обвини Киев, че е използвал касетъчни бомби.
Междувременно Украйна съобщи за 6 смъртни случая и 59 ранени в Харков.
Администрацията на Киев съобщи, че украинските сили за противовъздушна отбрана успешно са прихванали и унищожили руски безпилотни самолети, които са се приближили към столицата през нощта.
Това развитие на събитията беше подчертано от естонския министър на отбраната Хано Певкур (ER, Renew Europe) и литовския Лауринас Кашчюнас (TS-LKD, European Populare Party), които подчертаха важността на продължаващата военна помощ на Европейския съюз за Киев до разрешаването на конфликта. След офанзивата на Украйна Русия реагира бързо.
Президентът Путин определи украинската атака като „мащабна провокация“ и обяви антитерористичен режим.
Руските сили продължиха контраофанзивата си, като на 28 август извършиха нападение в хотел „Сапфир“ в Краматорск, в което според съобщенията е участвал британският журналист Райън Евънс.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Еванс е агент на британската тайна служба МИ6, но достоверността на тези твърдения все още не е потвърдена.
От дипломатическа гледна точка Зеленски получи подкрепата на Европейския съюз и Съединените щати, които отпуснаха още 125 млн. евро за подпомагане на украинската армия, а НАТО осъществи въздушна подкрепа, като предостави първите F-16.
Международната подкрепа е от решаващо значение в конфликта: Западът наложи строги санкции на Русия в опит да отслаби страната икономически и да повлияе на нейния капацитет за вземане на решения.
Украинското нападение в Курска област повдигна много въпроси относно позицията на правителства като китайското: Президентът Си Дзинпин официално заяви, че иска да запази неутрална позиция, без открито да застава на страната на някоя от страните.
Правителството обаче декларира намерението си да насърчи мирно решение на конфликта: през май миналата година Китай и Бразилия, управлявана от Лула, който е много близък до позициите на Си и Путин, представиха така наречения „консенсус от шест точки“, за да доведат двете страни на масата за преговори.
Конфликтът между Русия и Украйна изглежда продължава, без да се вижда ясно решение.
Въпреки продължаващото напрежение директорът на ЦРУ Уилям Бърнс призова Конгреса на САЩ да одобри допълнителен пакет военна помощ, насочен към засилване на подкрепата за украинските сили.
Бърнс наблегна на способността на Украйна за устойчивост с международна подкрепа, като подчерта важността на подкрепата за страната в разгара на кризата.
Продължаващата руско-украинска криза продължава да бъде значителен източник на напрежение в световен мащаб, носещ далечни последици за международната стабилност.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и президентът на Украйна Володимир Зеленски
Основните световни сили заеха различни позиции в отговор на конфликта в Украйна.
САЩ и НАТО изразиха своята подкрепа за Украйна, докато Китай официално запази неутрална позиция.
Китай обаче подкрепя Русия икономически и също така изрази готовност да действа като потенциален посредник в конфликта.
Войната доведе до значителни човешки и материални загуби, което доведе до засилена загриженост за ядрената сигурност и глобалната икономическа стабилност.
Въпреки дипломатическите усилия мирното решение изглежда трудно постижимо, което създава климат на несигурност и нестабилност на световната сцена.