Subscribe
Австрия може да бъде изправена пред Съда на ЕС от две държави-членки на ЕС – Италия и Румъния. Въпреки че жалбите на двете страни се отнасят до различни случаи, има една обща тема: проблемите на миграцията.
Докато за правителството в Букурещ искът в Съда на ЕС е последното оръжие, с което да „убеди“ Австрия да приеме Румъния в Шенген, италианското правителство подготвя иск, с който да принуди Виена да отмени ограниченията за италиански товарни автомобили в прохода Бренер. Аргументът за миграцията, който Австрия използва в случая с Румъния, обвинявайки я, че не се справя с предполагаемите огромни вълни от нелегална имиграция, сега се използва срещу нея от Италия.
„Не можете да понтифицирате за сметка на Италия, като изисквате прием и интеграция (на мигрантите) в Лампедуза, докато блокирате границата в прохода Бренер“, използва Италия на свой ред въпроса за миграцията, обвинявайки Европейската комисия и Австрия, съобщава Agerpres, позовавайки се на ANSA.
Междувременно, в очакване Виена да се почувства чувствителна към този натиск, Румъния намери начин да „обложи“ Австрия, като използва правото си на вето в рамките на Северноатлантическия алианс, за да попречи на двама австрийски военни да присъстват на срещи на НАТО. Участието на Австрия в срещи на НАТО също е блокирано от Турция в продължение на няколко години, като се започне от 2016 г. По онова време предмет на разногласията между Турция и Австрия беше ветото на Австрия върху преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
Румънският министър-председател Марсел Чолаку предупреди, че Румъния ще използва „всичко, което е по силите й“, за да постигне желанието на румънците да се присъединят към Шенгенското пространство, и обяви, че ще заведе дело срещу Австрия в Съда на ЕС, ако тя гласува против присъединяването на Румъния през декември. В същото време той прикани австрийския канцлер Карл Нехамер да изгради „бодлива тел и електрически стени“, ако смята, че Шенгенското пространство е остаряло понятие.
„Никога няма да бъда лицемерна, не мога да кажа, че нямам нищо против Румъния и че Шенгенското пространство е отживелица. Тогава защо гласувахме миналата година с Хърватия. Това е легитимен въпрос не от мен като министър-председател, това е легитимен въпрос от румънците към министър-председателя Нехамер. Ако Шенген е толкова разрушен, нямам проблем Австрия да напусне Шенген, да изгради бодлива тел и електрически стени, нямам проблем. Ако Австрия иска този подход с оградите, нека си плати за тях, нека напусне Шенген“, заяви Марсел Чолаку пред румънската преса.
Румъния използва всичко, с което разполага
Двама военнослужещи от австрийската армия чакат от седмици в Брюксел за акредитацията си в НАТО. Достъпът е отложен, тъй като Румъния е поискала време за допълнителна оценка, съобщава австрийската преса и добавя, че е сигурно, че това е отмъщение за ветото на правителството във Виена върху Шенген. Според публикации, които са отразили въпроса, румънската делегация на НАТО е отказала да коментира въпроса. Това не е първият случай, в който достъпът на Австрия до НАТО е блокиран от страна членка. Австрия не е член на НАТО, но участва в действията на НАТО като член на „Партньорство за мир“ и в ръководени от НАТО операции с мандат на Съвета за сигурност на ООН. Както вече споменахме, участието на Австрия в срещите на НАТО е блокирано от Турция в продължение на години, като това започна през 2016 г. в контекста на наложеното от Австрия вето на преговорите за присъединяване на страната към ЕС, и беше отблокирано едва през 2018 г. Освен това едва през 2022 г. сътрудничеството между Австрия и НАТО в рамките на инициативата „Партньорство за мир“ стана напълно възможно.
Втората страна, която заплашва Австрия със съдебен иск в Съда на Европейския съюз, е Италия. Чрез гласа на вицепремиера Матео Салвини италианската държава обвинява правителството на канцлера Неамер, че е виновно за нелоялна конкуренция, като преследва екологични аргументи. Италианският заместник министър-председател съобщи, че по въпроса за прохода Бренер, след четири години бездействие от страна на Европейската комисия, правителството, ръководено от Джорджия Мелони, е решило да задейства предвидената в Договора за ЕС процедура за завеждане на дело пред Съда на Европейския съюз срещу друга държава (членка) за нарушение на правото на ЕС.
„Изправени сме пред акт на насилие и политическа арогантност от страна на правителство на държава – членка на ЕС, който трябва да бъде спрян. (…) Ограниченията бяха въведени от Австрия, на хартия, по екологични причини, но околната среда няма нищо общо с това. Това е просто нелоялна австрийска конкуренция срещу предприемачите и превозвачите в Италия, Германия и на целия европейски континент“, казва Салвини, цитиран от ANSA и цитиран от Agerpres.
Подобно на румънските министри на вътрешните работи и на външните работи от всички следващи правителства, откакто Румъния кандидатства за членство в Шенгенското пространство за свободно движение, сегашните титуляри на тези ресори също се опитват да оборят аргументите, че Румъния не изпълнява задълженията си за защита на външните граници на Съюза.
„Водим интензивен политически и технически диалог и оценяваме, че има развитие, което пряко отговаря на опасенията, изразени от австрийската страна по отношение на борбата с незаконната миграция. В това отношение бих искал да подчертая важния напредък в изпълнението на заключенията на Европейския съвет от 9 февруари 2023 г. във всички измерения, за което Румъния има пряк принос, например чрез изпълнението на пилотен проект на общата граница със Сърбия, за да покаже добри практики в областта на защитата на външните граници, както и чрез подкрепа на усилията на европейските агенции в тази област. Също така работим на двустранна основа с други държави членки, включително Австрия, за ефективно управление на предизвикателствата, породени от незаконната миграция. (…) Като държава на външната граница на ЕС Румъния прави всичко възможно да действа въз основа на принципите на солидарност и отговорност“, заявява министърът на външните работи Луминица Одобеску на уебсайта на министерството.
По-малко от 3% от мигрантите, влизащи в Шенгенското пространство, преминават през Румъния
Румъния не е източник, нито пък е на пътя на мигрантите от Азия, както твърди австрийската държава. По-малко от 3 % от мигрантите, влизащи в Шенгенското пространство, преминават през Румъния.
„Важно е да се подчертае, че Румъния не е източникът или маршрутът на миграцията. (…) Очакванията ни от Австрия са да признае реалността, че с присъединяването си към Шенген Румъния внася определена добавена стойност към общите усилия за защита на границите. В тази логика призоваването за други оправдания не е в интерес на Съюза, на доверието към нас като държави членки и като Съюз и на огромния потенциал за сътрудничество между нашите страни“, продължава румънският служител.
Официалните данни на Frontex – агенция, обединяваща представители на държавите членки на Шенгенското пространство, създадена именно с цел борба с незаконната миграция – противоречат на австрийския канцлер Карл Нехамер и подкрепят аргументите на служителите в Букурещ. Румънският министър на вътрешните работи Лучиан Боде също заяви, че по-малко от 3% от мигрантите, влизащи в Шенген, преминават през Румъния. Според доклада на Frontex за анализ на риска за периода 2022-2023 г. тези влизания в Румъния са били от Сърбия или България, но не и от Черно море. През първите десет месеца на 2022 г. Frontex отчита 281 000 незаконни влизания в ЕС, като почти половината от тях са по маршрута през Западните Балкани. Според експерти в областта повечето незаконни пресичания на границите на ЕС се извършват по маршрута през Средиземно море към западноевропейските държави, поради което Frontex смята, че това са най-важните граници, които трябва да се наблюдават. Така че, след като не са открити незаконни преминавания, морската граница на Румъния не представлява заплаха. Три четвърти от нелегалните преминавания в Западните Балкани се извършват по границите на Сърбия със страните от ЕС (не само с Румъния, но и с България, Унгария и Хърватия).
В същото време newsweek.ro, позовавайки се на австрийската преса, разкрива, че аргументът за големия брой заявления, подадени в Австрия днес, също вече не е състоятелен. През август в Австрия са подадени 6 958 молби за убежище. Това е най-високият месечен показател за тази година, но в същото време е и най-големият спад в сравнение със съпоставим месец през 2022 г., т.е. спад от 53%. Като цяло броят на молбите за убежище в Австрия е намалял с 40 % през първите осем месеца.
„Молбите за убежище са почти три пъти повече, отколкото през цялата година преди появата на коронавируса, т.е. през 2019 г. Разликата се дължи на факта, че през последните две години много бежанци всъщност само са искали да преминат през Австрия и са подали молба, когато са били задържани, но веднага са продължили пътуването си към действителните си страни на дестинация“, съобщава newsweek.ro, позовавайки се на Der Standard.