Кризата с набирането на учители в Ирландия и ЕС

Когато Ирландия официално се присъединява към Европейската икономическа общност през 1973 г., ирландският език (Gaeilge) се прилага само за преводите на съществуващите договори, както и на всички бъдещи договори, които ще бъдат сключени по-късно. По това време Ирландия не поиска пълно признаване на ирландския език като официален или работен в институциите на Общността, което отразяваше както политическите приоритети на деня, така и маргиналния статут на ирландския език в държавната администрация.

Минават още три десетилетия, преди Ирландия, под ръководството на правителството на Fianna Fáil, оглавявано от министър-председателя Берти Ахърн, да поиска официално признаване на езика Gaeilge като официален и работен език на институциите на Европейския съюз (ЕС). Тази промяна не е внезапна, а е резултат от засилващото се движение за културно възраждане в края на 90-те и началото на 2000-те години, което се стреми да преформулира ирландския език не като символ на селска носталгия, а като легитимен израз на съвременната ирландска идентичност.

Тази промяна в политиката последва интензивно лобиране от страна на известни ирландски езикови организации като Conradh na Gaeilge, чиито застъпнически кампании ставаха все по-сложни и с международен обхват. Движението набра решителна скорост с мобилизирането на големи публични митинги през 2004 г., на които присъстваха десетки хиляди участници под знамето на STÁDAS – коалиция, съставена от ирландскоезични организации, преподаватели, студенти и юристи. Основното им искане беше ясно: пълно езиково равенство на ирландския език в правния и политическия механизъм на ЕС.

Тези усилия в крайна сметка завършиха с официалното искане на правителството през 2005 г. за признаване на ирландския език като официален и работен. Искането беше формулирано не само като символичен жест, но и като необходима стъпка за укрепване на езиковия и културния суверенитет на Ирландия в рамките на разширяващия се ЕС.

Европейският съвет постигна съгласие за предоставяне на този статут чрез прилагането от 1 януари 2007 г. на Регламент (ЕО) № 920/2005. Това беше знаков момент за защитниците на ирландския език. Регламентът на Съвета обаче предвиждаше и преходен период, като отбелязваше, че макар да е уместно да се отговори положително на искането на ирландското правителство, по практически съображения институциите на Европейския съюз няма да бъдат обвързани незабавно със задължението да изготвят и превеждат всички актове – включително решенията на Съда – на ирландски език.

Тази така наречена дерогация трябваше да се прилага за период от пет години, до 2012 г., като през 2010 г. беше насрочен официален преглед. Тя беше замислена като прагматичен компромис, който да балансира амбициите на ирландското правителство с оперативните реалности на многоезичната бюрокрация на ЕС.

В отговор на това ирландското правителство се ангажира да създаде условия за обучение на достатъчен брой квалифицирани висшисти, които да отговорят на нуждите на ЕС от набиране на персонал. Това трябваше да бъде крайъгълен камък на по-широката 20-годишна стратегия за ирландския език 2010-2030 г., която се стремеше да интегрира езиковото планиране в основните области на националната политика.

За да постигне тези цели, държавата разшири финансирането на езиковото образование и обучението на преводачи, особено чрез институции като Националния университет на Ирландия. Подкрепени бяха специализирани програми за следдипломна квалификация, за да се създаде ново поколение юридически и технически преводачи, владеещи както ирландски език, така и институционалния език на ЕС. До 2008 г. тези инвестиции осигуриха около 15 преводачи за институциите на ЕС, което е скромно начало, но далеч не е достатъчно за постигане на необходимите резултати.

Въпреки тези усилия скоро стана ясно, че Ирландия изостава в набирането на достатъчно ирландски устни преводачи, като остава доста под приблизително 100+ специалисти, необходими за поддържане на пълен езиков паритет. Изоставането е особено голямо в сравнение с по-добре познатите езици на ЕС с по-голяма база от говорещи и по-дълбоки институционални традиции.

В резултат на това през 2011 г. Европейската комисия, след като оцени постигнатия напредък, препоръча удължаване на дерогацията до 31 декември 2015 г. Макар и разочароващо за участниците в кампанията, удължаването позволи по-нататъшно разширяване на инициативите за обучение и наемане на работа.

До 2015 г. беше постигнат известен напредък. Приблизително 60 ирландски писмени и устни преводачи вече бяха на разположение за работа по дебатите и документацията на Европейския парламент. Окуражено от това, ирландското правителство отправи официално искане към Съвета на ЕС да разгледа възможността за намаляване на обхвата на дерогацията с оглед на нейното пълно премахване до 1 януари 2022 г.

Макар че това беше постепенен подход, той беше посрещнат радушно от ирландскоезичните активисти. Тогавашният председател на Conradh na Gaeilge Койлин О Сирбхайл похвали този ход, като отбеляза, че той отразява дългогодишния призив на организацията му за поетапен план за прекратяване на дерогацията и че подчертава подновения ангажимент на Ирландия да осигури ирландския език като пълноправен работен език на европейско равнище.

За съжаление, до настъпването на крайния срок през декември 2015 г. Съветът на ЕС заключи, че институциите все още не са в състояние да прекратят дерогацията. Това означаваше, че преходните разпоредби трябваше да бъдат удължени още веднъж, този път до 1 януари 2022 г. Все пак тонът на обсъжданията се беше променил – сега имаше по-ясни очаквания, че дерогацията в крайна сметка ще бъде прекратена.

Имаше някои обнадеждаващи признаци. През 2016 г. ирландското правителство обяви, че до 2022 г. ще бъдат обучени повече от 700 души, които да превеждат неофициални документи на ЕС на ирландски език. Тогава в ирландските медии беше съобщено, че в резултат на тези усилия ще бъдат превеждани хиляди страници годишно, като същевременно ще бъдат създадени около 180 работни места на пълно работно време със заплати, често надхвърлящи 100 000 евро годишно.

Последната точка щеше да се превърне в център на критиката. Някои определиха целия процес като проява на езиков елитаризъм. През 2022 г. медиите отново коментираха обвинението, че докато ирландските лингвисти, работещи за институциите на ЕС, получават заплати от 50 000-70 000 евро или повече – финансирани поне отчасти от ирландските данъкоплатци – общностите в районите на Гаелтахт, където ирландският все още се говори като роден език, продължават да страдат от хронично недостатъчно инвестиране и икономическа маргинализация. Медианните доходи в някои от тези региони остават под 30 000 евро.

Подобни критики често се отправят от ирландски говорители и писатели извън институциите на ЕС, много от които се питат дали фокусът на ниво ЕС върху статута и престижа не е за сметка на практическата подкрепа за ирландския език като жив език на общността.

Всъщност Ирландия се отличава с устойчивостта на културната критика, която разглежда ирландските говорители не като маргинализирано малцинство, а като самозадоволяващ се елит, ползващ се с държавно покровителство и претендиращ да бъде жертва. Както се казва в една язвителна статия на Irish Times през 2018 г., „ирландското езиково лоби“ е станало „твърде мощно, за да бъде игнорирано, но твърде непоследователно, за да бъде реформирано“.

Допълнителни критики бяха отправени от политически фигури и защитници на ирландския език, които изтъкнаха опасения относно съотношението между качество и цена. Беше изчислено, че постигането на статут на пълноправен работен език е струвало на ирландската държава над 20 милиона евро от началото на процеса през 2005 г. Някои критици твърдяха, че тези средства е било по-добре да бъдат изразходвани за подпомагане на Gaelscoileanna (начални училища с ирландски език) или за подобряване на достъпа до услуги на ирландски език в областта на здравеопазването и социалната защита.

Противниците на този аргумент твърдяха, че двете цели могат и трябва да се преследват паралелно: да се засили използването на ирландския език на равнище ЕС, като същевременно се инвестира в оцеляването и разширяването на ирландския език в ежедневието. За тях кампанията на ЕС не е отвличане на вниманието, а източник на национална гордост, който може да повиши престижа на езика в международен план и да вдъхнови нов интерес у дома.

Това, което е безспорно, е, че стратегията за интегриране на ирландците в работата на ЕС никога не беше оттеглена, въпреки неуспехите и критиките. В доклад на Комисията до Съвета на ЕС от 2022 г. се потвърждава, че институциите на ЕС постоянно увеличават обема на съдържанието на ирландски език и успешно управляват постепенното намаляване на дерогацията.

В същия доклад се подчертава, че от 2016 г. насам обемът на документите на ЕС, преведени на ирландски език, се е утроил. Най-същественото увеличение е настъпило на етап 2021 г., което, макар и ограничено до Комисията, е довело до 70 % увеличение на превода на законодателство на ирландски език. Това отбеляза важен административен и символичен крайъгълен камък.

Подобни усилия най-накрая гарантираха постигането на дългоочакваната цел – ирландският език да бъде официално признат за пълноправен работен език на ЕС на 1 януари 2022 г. Постижението увенча почти две десетилетия на постоянни усилия и показа способността на една малка езикова общност да формира езиковата политика на ЕС чрез постоянство и политическа стратегия.

Като се има предвид, че в ЕС има 23 други официални езика и над 60 регионални или малцинствени езика, издигането на ирландския език до статут на работен език остава забележително постижение. То е свидетелство не само за устойчивостта на ирландските езикови активисти, но и за стратегическото използване на националните и европейските институции за популяризиране на културното наследство.

Макар да има критики относно разходите, целта и класовата политика на инициативата, широко се признава, че защитата и насърчаването на ирландския език като говорим и жив език е обща национална цел – независимо от това, какво е мнението за достойнствата на този конкретен политически курс.