
Европейският съюз ускорява процеса на финансова интеграция със създаването на Съюза на спестяванията и инвестициите (СИИ), представен от Европейската комисия на 19 март в Брюксел.
Тази нова рамка има за цел да централизира контрола върху големите управители на активи, да премахне пречките пред трансграничните инвестиции и да направи спестяванията по-продуктивни. Една от основните цели на СИП е да засили надзора на финансовите пазари. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) изглежда е най-подходящият кандидат да поеме тази задача. Преходът към единен надзор обаче ще бъде постепенен. През четвъртото тримесечие на 2025 г. Европейската комисия ще представи предложение за прехвърляне на някои компетенции от националните органи на европейско равнище. Тази мярка ще се отнася особено за управителите на активи със значително трансгранично присъствие, които трудно могат да бъдат контролирани само от органите на една държава. Този подход напомня модела, който вече е възприет за банковия надзор, като целта е да се осигури равнопоставеност на участниците на пазара.
Настоящата фрагментация на европейския пазар възпрепятства растежа на дружествата, които работят в няколко държави-членки. Поради тази причина вторият стълб на СИП предвижда премахване на регулаторните и надзорните бариери, като по този начин се улесняват трансграничните финансови операции. Това ще подобри синергиите между европейските дружества и ще засили тяхната конкурентоспособност в световен мащаб. Успоредно с това се работи и по банковия съюз, който е ключов елемент за създаването на по-интегриран и конкурентен кредитен сектор. Една по-силна и по-единна банкова система би подобрила достъпа на дружествата до капитал, като им помогне да финансират иновациите и разширяването на дейността си. Един от основните проблеми на европейския финансов пазар е трудността на предприятията, особено на стартиращите, да получат финансиране, без да прибягват до финансиране извън континента. За да реши този проблем, Комисията има за цел да стимулира капиталовите инвестиции от страна на пенсионните фондове и застрахователните дружества, с особен акцент върху сектора на рисковия капитал. Това стимулиране на частния капитал може да осигури на дружествата основни ресурси за растеж и иновации. Един от най-важните аспекти на СИУ е свързан с оптимизирането на европейските спестявания. Понастоящем в банковите сметки на европейците са депозирани около 10 трилиона евро – огромна сума, която може да бъде използвана по-добре. Комисията не възнамерява да принуждава гражданите да инвестират, но иска да насочи част от тези спестявания към европейските дружества, за да насърчи икономическия растеж и да намали зависимостта от външен капитал. За да постигне тази цел, Брюксел обмисля въвеждането на спестовни сметки с данъчни облекчения, които да улеснят достъпа на дребните спестители до капиталовите пазари. Друга област на интервенция се отнася до фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, като целта е да се създадат по-изгодни и сигурни финансови инструменти за посрещане на предизвикателствата на пенсионирането и важните житейски събития. Според изчисленията на Комисията тези мерки биха могли да гарантират 470 млрд. евро допълнително финансиране годишно за европейските предприятия.
В допълнение към финансовата реформа Европейската комисия очерта амбициозен план за укрепване на общата отбрана. Урсула фон дер Лайен изчисли, че ЕС би могъл да мобилизира 800 млрд. евро за европейско превъоръжаване с цел засилване на възпирането срещу Русия. Според комисар Андрюс Кубилюс „ако искаме да избегнем войната, трябва да сме готови за нея“, като подчерта значението на адекватната военна подготовка до 2030 г. Стратегията включва приемането на общи обществени поръчки за военни доставки, за да се намали фрагментацията между държавите членки и да се осигури оперативна съвместимост между европейските оръжия. Освен това ще се дава предимство на компании от континента, като компании като Leonardo ще бъдат признати за лидери в отбранителния сектор.
Създаването на Съюза на спестяванията и инвестициите е ключова стъпка за финансовата интеграция на ЕС. Засилването на надзора на пазара, премахването на пречките пред инвестициите и оптимизирането на европейските спестявания могат да направят континента по-конкурентоспособен в световен мащаб. В същото време Европа се подготвя да посрещне предизвикателствата пред сигурността с амбициозен план за превъоръжаване, който цели да укрепи общата отбрана и да намали зависимостта от неевропейски доставчици. През следващите години успехът на тези инициативи ще зависи от способността на ЕС да намери баланс между регулирането, икономическия растеж и международната сигурност.