Левицата в безпорядък по отношение на имиграцията

В Италия консервативната десница управлява от една година насам. От 25 септември 2022 г. насам италианската левица не е направила нищо друго, освен да каже „не“ на всяко направено предложение. В повечето случаи поради простия факт, че е в опозиция. Нищо ново. Разбира се, никой не очаква предложенията на едно дясно правителство да бъдат подкрепени от лявата опозиция. В същото време обаче, ако не обмислите и не анализирате предложенията, преди да атакувате политическите си опоненти, рискувате да си създадете лоши впечатления не само на национално, но и на международно равнище.

Точно това се случи през последните дни с италианските леви партии по въпроса за имиграцията. Всъщност Джорджия Мелони се срещна с албанския премиер Еди Рама, за да сключи историческо споразумение за имиграцията. В обобщение, това споразумение предвижда възможността Италия да доставя в Албания, в някои структури под италианска юрисдикция, мигранти, спасени в Средиземно море от италиански кораби. В замяна Италия се ангажира Албания да стане член на Европейския съюз. В рамките на няколко часа след подписването на споразумението опозиционните партии в Италия веднага отправиха остри критики към текста.

Има и такива, които като Никола Братояни, национален секретар на италианската левица, говори за „преместване“ на имиграцията, като освен това добавя опасения за евентуални „мегацентрове“ в Албания, наричайки ги „със съмнителен правен характер“.

Секретарят Ели Шлейн и ръководителят на миграционната политика на Италианската демократическа партия Пиерфранческо Майорино нарекоха споразумението „опасна бъркотия, много неясна“. Добре е да не забравяме, че партията, на която Рама е лидер, и италианската ДП са част от една и съща парламентарна група. И накрая, има и такива, които са още по-необичайни, като Рикардо Маги, секретар на „Повече Европа“, който сравнява ситуацията с „италианско Гуантанамо“. Последният заяви, че няма да има възможност да се проверят условията на хората, които са ограничени в центровете.

Наистина нестандартни изказвания, които показват липсата на визия по важни въпроси, ги карат да изглеждат зле. Това е видно от факта, че дори Олаф Шолф, германският канцлер и лидер на социалдемократите, многократно е заявявал, че моделът Италия-Албания трябва да бъде внимателно наблюдаван, тъй като може да бъде добродетелен пример за борба с незаконната имиграция. Г-н Шолц също така подчерта необходимостта от целенасочени и ясни мерки срещу неконтролираната имиграция. Намирането на партньори извън ЕС за провеждане на процедури за предоставяне на убежище е ефективен начин за решаване на предизвикателствата и проблемите на „европейското семейство“. Германският министър на вътрешните работи Нанси Файзер, също социалдемократка, също потвърди необходимостта от сключване на споразумения със страните на произход на мигрантите, за да се репатрират нелегалните имигранти и да се улесни имиграцията на квалифицирани работници. Тук е мястото на „албанския италиански модел“.

Карло Фиданца, ръководител на делегацията на Fratelli d’Italia-ECR в Европейския парламент, веднага коментира: „Правителството на Шолц всъщност изглежда възнамерява да продължи по пътя на споразуменията с трети страни за намаляване на миграционния натиск. Бедната Шлейн, политически ударена по въпроса за имиграцията от собственото си политическо семейство, разполага само с обичайния болезнен рефрен от странни обвинения срещу Джорджия Мелони и италианската десница“.