Subscribe
В дневния ред на конференцията, организирана от партията ECR в Кипър между 28 и 31 март, екологичните политики, налагани от Европейската комисия на държавите членки, бяха обсъдени от членовете на ECR пред внушителна аудитория в Никозия в рамките на „Европейския културен уикенд – Предизвикателствата пред енергийната сигурност на Европа“, където тази чувствителна тема предизвиква противоречиви мнения сред европейските лидери.
Екологичният преход, който представителите на ЕК искат за една зелена Европа в бъдеще, се основава главно на намаляване на въглеродните емисии, но за съжаление политиките в Брюксел не подкрепят всяка държава-членка поотделно. Защо казваме това? Защото, ако вземем за пример Кипър, въпреки че тази страна е в състояние да произвежда енергия с помощта на фотоволтаични панели и има слънчеви дни 365 дни в годината, основният източник на енергия, използван в домакинствата, се основава на изкопаеми горива, т.е. енергийните нужди на кипърската държава се произвеждат от петрол. Затова повечето от ораторите заявиха, че политиките за преход трябва да бъдат съобразени с особеностите на всяка страна. Същевременно беше поставена под въпрос зависимостта на Европейския съюз от вноса предимно от Китай. Добре известно е, че по-голямата част от технологиите (слънчеви панели, вятърни мелници и др.), които позволяват използването на възобновяеми енергийни източници, понастоящем не се произвеждат в страните от ЕС, а там, където тези технологии се произвеждат (в страните от ЕС), разходите са много по-високи от тези, идващи от азиатския пазар. Това се отразява на крайната цена, която обикновеният гражданин плаща в желанието си да използва възобновяемия енергиен източник. Едно от заключенията на дебата беше, че е добре да бъдем напълно независими, когато става въпрос за нови енергии, а не да зависим от други (страни извън ЕС).
Идеологическият подход на представителите на ЕК към този толкова прокарван проект „Зелена сделка“ и косвено към постигането на неутралност на Европа по отношение на климата води до много по-високи разходи в трети страни. Тук става дума за разходите за експлоатация на суровините, необходими за изграждане на технологията за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници. Тези суровини се вземат от слабо развити страни и често имат отрицателно въздействие върху околната среда. С други думи, Европа е зелена, неутрална по отношение на климата, докато африканските и азиатските страни увеличават глобалното си замърсяване. Тези африкански и азиатски страни са и основните източници на мигранти, които европейците са длъжни да подкрепят с финансова помощ.
Ето защо е необходимо да се разбере, че всяка държава-членка на Европейския съюз има различен капацитет за възобновяеми енергийни източници. Това се дължи главно на географските различия. Страните в южната част на ЕС биха могли да произвеждат електроенергия чрез фотоволтаична система, докато страните в северната част на Европа и тези по атлантическото крайбрежие трябва да произвеждат възобновяема енергия чрез вятърна, водна и геотермална система. Терминът „геотермална енергия“ означава как топлината от земните недра може да се превърне в енергия, която може да се използва за отопление на жилища или за производство на електроенергия в геотермални електроцентрали.
Заключението от конференцията в Никозия за енергийната сигурност на Европа е, че бъдещите евродепутати не само трябва, но дори са задължени да гарантират чрез бъдещите закони, които ще бъдат приети в ЕП, икономическата и социалната устойчивост на мерките, прилагани от Европейската комисия, така че наистина да има баланс между всички държави-членки.
Снимка: Facebook / Партия на европейските консерватори и реформисти