Subscribe
Европейската федерация за услуги за физически лица (EFSI) е представителен орган на ниво Брюксел на 21 национални федерации и дружества, работещи в сектора на личните и битовите услуги (ЛБП). Секторът на ПХС обхваща дейности като грижи в ситуации на зависимост и инвалидност, грижи за деца и услуги за подпомагане на домакинствата (поддръжка, градинарство, почистване и др.)
Във връзка с европейските избори EFSI публикува меморандум, в който отправя пет препоръки за така наречената „Европа на социалните грижи“.
На първо място, Федерацията настоява за данъчни стимули в подкрепа на сектора. Всички държави членки предлагат някаква степен на социална защита в натура и/или в пари, но в сравнение с 30-те процента от средния БВП, изразходвани за пенсии за старост, подкрепата за услугите по ПЗС понастоящем се оценява на едва 8 % от средния БВП.
Белгия, Швеция и Франция са посочени като добри практики. В Белгия системата за ваучери за услуги позволява да се възстановят 50 % от разходите. С удръжката в Швеция се покриват 90 % от услугите, а удръжката във Франция позволява на системата за социална сигурност да намали разходите си с 19 %. Според ЕФСИ всяко евро, похарчено за услуги за дългосрочни грижи, е свързано с национална добавена стойност от 1,7 евро, плюс 0,7 евро данъци и социални вноски.
От друга страна, данъчните стимули биха намалили процента на хората, които нямат достъп до услуги за ПЗС по финансови причини, който понастоящем се оценява на 35,7 %.
Втората препоръка е свързана със справянето с по-възрастното население и неговите нужди от грижи. Например ЕФСИ призовава за подходящо регулиране на работата по предоставяне на грижи на живо, което е важно направление в дългосрочните грижи. Въпреки това, от гледна точка на ЕКР може да се твърди, че премахването на регулациите е на първо място по-ефективен лост за привличане и задържане на работниците в областта на здравеопазването и социалната политика.
Предлагат се редица инициативи за привличане на мигранти в сектора на ПХС, но ако условията на труд се подобрят, повече граждани на ЕС ще могат да навлязат на този пазар като търсещи работа. Мерките за подобряване на признаването на квалификацията ще допринесат за повишаване на възприеманата от обществото стойност на услугите за ПЗС. Въпреки това законодателят следва да запази свободата на лицата да се обръщат към членовете на семейството си, за да извършват ППС, ако и когато пожелаят.
По данни на Европейската комисия ПХС е третият сектор с по-висока степен на недеклариран труд след строителството и HORECA (хотели, ресторанти и кетъринг). Според оценки на ЕФСИ 3,5 млн. от общо 10 млн. работници по ТПБ в ЕС не са декларирани.
Нейната политическа препоръка за справяне с недекларирания труд е да се увеличат правомощията на Европейския орган по труда. Това изглежда по-скоро в разрез с принципа на субсидиарност. Националните органи следва да извършват мониторинг за потенциални нарушения и да налагат санкции. Но преди всичко добре функциониращият пазар на труда, на който търсенето и предлагането си взаимодействат, е подходящ саморегулиращ се фактор, при който недекларираният труд намалява, особено ако има недостиг на предлагане.
Четвъртата препоръка е свързана с моделите на заетост. От 6,5 милиона декларирани работници по ПМС 2,2. милиони (т.е. 34%) са пряко заети в частните домакинства. Според EFSI както този модел, така и междинната система, при която работниците се наемат от трета страна, упълномощена от клиентите, трябва да бъдат третирани еднакво. Това е разумно и справедливо.
И накрая, в меморандума на ЕФСИ се критикува предполагаемата разлика между мъжете и жените, свързана с броя на часовете, посветени на неплатени дейности в областта на здравеопазването и социалната политика. И отново, свободата на семействата да организират личния си живот по своя преценка не бива да бъде обект на социално инженерство, независимо дали то идва от браншово сдружение или от държавните органи.
Допълнителен източник на сравнение между половете е този на работниците, ангажирани в областта на здравеопазването и социалната политика: 91 % от тях са жени, а на здравеопазването и социалната политика се падат почти 7,5 % от общия брой на заетите жени. Още веднъж, професионалното призвание не се нуждае от определяне отгоре, а е легитимен път за жените. Ако това представлява определена социална тенденция, нека бъде така. Също толкова свободни са и решенията в семейството да се работи на непълно работно време. Публичните органи обаче следва да оценяват непаричния принос на членовете на семейството, които са се посветили на грижите.
Източник на изображението: www.milehighhomecare.com