Subscribe
Денят на встъпването в длъжност на 20 януари 2025 г. беше много важна среща за консерваторите и за най-важните международни представители на десните партии и движения. Всъщност Денят на встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Доналд Тръмп привлече няколко личности от десницата и от консервативния свят, оставяйки настрана други лидери и международни институции, които са по-малко близки до магната и неговия екип. ПРИСЪСТВАЩИТЕ ЛИДЕРИ
Важното в този момент за присъстващите лидери беше да изпратят послание за абсолютна близост до 47-ия президент на Съединените щати. Сред тях беше и президентът на Аржентина Хавиер Милей: именно негова беше идеята за създаване на „интернационал на консерваторите“ – както припомниха различни органи на пресата през последните дни – може би по импулс на президентството на Тръмп. Абсолютно забележително беше присъствието на италианския министър-председател Джорджия Мелони, единственият европейски лидер, който присъстваше в САЩ. Непосредствено след церемонията италианският премиер пусна видеоклип (незабавно подет от всички американски медии), в който обяснява смисъла на присъствието си. Мелони говори за Италия и близките ѝ отношения със САЩ, както и за желанието да засили тази връзка в такъв специален момент в международен план. Погледът на Мелони със сигурност е насочен към световния пазар, но също така и към войната на прага на Европа и мирните преговори между Русия и Украйна, които биха могли да наберат скорост с втория мандат на магната. Макар че италианският министър-председател беше единственият европейски лидер, който присъстваше на церемонията, не липсваха представители на консервативните и десните партии на стария континент. Сред тях бяха лидерът на Реформаторската партия Найджъл Фараж и съпредседателят на Afd Тино Хрупала, както и испанецът от Vox Сантяго Абаскал. Отсъстваше – макар и да беше в списъка с гостите – унгарският министър-председател Виктор Орбан. Унгария обаче беше представена от евродепутата Кинга Гал. Делегацията на европейските консерватори също беше добре представена. Всъщност ЕКР беше представена – освен от напускащия председател Мелони – от президента Матеуш Моравецки, лидера на АУР Джордж Симион, французойката Марион Марешал и, отново за Италия, от Антонио Джордано и Карло Фиданца. ЕВРОПА, ГОЛЯМАТА ОТСЪСТВАЩА СТРАНА
Отсъствието на лидерите на големите европейски държави със сигурност не остана незабелязано. Премиерът Мелони все повече се конфигурира като събеседник на Тръмп и неговата администрация в Европа. Роля, която не е маловажна (и най-вече не е лесна), ако се замислим за една от темите, споменати от магната в речта му, която се следи най-внимателно от европейските канцеларии. Става дума, разбира се, за желанието за налагане на мита върху търговията с чужди държави (съобщението вече дойде с 25% мита за Мексико и Канада от 1 февруари). Тема, скъпа на сърцето на Мелони не само заради ролята ѝ на европейската сцена, но най-вече защото самата Италия би била силно засегната от подобна мярка, предвид тесните ѝ търговски връзки със САЩ. От гледна точка на европейските институции председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори за желанието си да запази „прагматичен“ подход към САЩ. Тя добави, че няма по-интегрирани икономики от американската и европейската.
ПРОБЛЕМИТЕ И СЦЕНАРИУМЪТ
Освен изявленията относно имиграцията или контрола върху Панамския канал и Мексиканския залив, през следващите месеци ще натежи начинът, по който новата администрация на САЩ ще се справи със стабилизирането на конфликта в Газа, иницииран от бившия президент Байдън. Но също така и колко може да се направи, за да се сложи край на военните действия в Украйна. Всъщност сред големите отсъстващи на церемонията не може да се забрави украинският президент Зеленски, който само поздрави магната чрез социалните мрежи. Въпреки че в речта си той така и не спомена Украйна, въпросът остава в центъра на интересите на САЩ. Не на последно място, защото Тръмп беше заявил, че може да реши въпроса за 24 часа. Изявление, което през последните седмици вече беше понижено, но което Тръмп искаше да припомни, като заяви, че иска да се срещне с Путин възможно най-скоро. От гледна точка на Европейския съюз председателят фон дер Лайен заяви, че територията на Украйна трябва да остане суверенна и че нацията трябва сама да реши бъдещето си. Това е централен въпрос, който ще бъде много актуален в дневния ред на европейските канцеларии през следващите месеци, особено във връзка с действията, които новият президент на САЩ възнамерява да предприеме по пътя към разрешаване на конфликта.