Ловът на вълци: мисията е невъзможна?

В дългоочаквано изявление и за облекчение на европейските земеделски стопани Урсула фон дер Лайен призна, че присъствието на сивия вълк в европейските страни „…се е превърнало в реална опасност за добитъка, а потенциално и за хората…“. По-важното е, че председателят на Европейската комисия обяви и намерението си да преразгледа и евентуално да промени статута на защита на вълка, както и да увеличи гъвкавостта на правната рамка предвид ситуацията. Сивият вълк, чиято популация нараства главоломно, застрашава поминъка на животновъдите в цяла Европа. От Швеция до Германия и напоследък до Испания неконтролируемото нарастване на популацията на вълците, съчетано със строгата защита на вида, остави фермерите беззащитни пред нападенията на кучетата срещу добитъка. По-лошото е, че, както предупреждават наблюдателите, тези животни са забелязани многократно в близост до селски градове, което излага на риск живеещите в тях.

Съгласно Директивата за местообитанията от 1992 г. на фермерите е забранено умишлено да залавят и убиват вълци в дивата природа. По онова време строгият статут на защита на вълците е бил оправдан: Популацията на вълци в Европа намалява, като единствените стабилни популации се намират в Испания и Гърция, които по това време имат гъвкав режим на защита. Оттогава насам популациите на вълците нарастват експоненциално, като в повечето държави-членки успяват да установят стабилна популация. Проблемът? Нарастването на населението е последвано от все повече нападения срещу животновъдни ферми, които причиняват големи загуби на фермерите в цяла Европа, чиито ръце са вързани от законодателството. Основно правилото за опазване забранява необходимото бракуване и други политики за управление на популацията. През ноември 2022 г. с резолюция Европейският парламент призова Комисията да подкрепи селскостопанския сектор, като осигури по-голяма гъвкавост на фермерите при защитата на добитъка им от нападения на вълци. Сега Комисията обяви намерението си да преразгледа законодателството.

По-конкретно, Комисията поиска от местните общности, учените и заинтересованите страни да качат актуални данни за размера и местоположението на популациите на вълците. Въз основа на актуализираните данни Комисията ще вземе решение за евентуално предложение за изменение на директивата и за въвеждане, където е възможно и необходимо, на по-голяма гъвкавост за земеделските стопани. Данните могат да се качват до 22 септември по електронна поща([email protected]). И политиците, и земеделските стопани приветстваха решението. Така например докладчикът на Европейския парламент по въпросите на бъдещето на прехраната и селското стопанство подчерта, че „трябва да възприемем цялостен подход към опазването на биологичното разнообразие, като не само осигурим защита на други видове, но и вземем предвид екологичните, селскостопанските и социално-икономическите фактори“.

Съобщението обаче разпали отново интензивния дебат между природозащитниците и земеделските производители. Екологичните групи твърдят, че по-ниският статут на защита няма да допринесе за решаването на проблема, а отговорът трябва да се търси в мерките за предотвратяване на щетите от добитъка. Освен това по-рано тази година 12 министри на околната среда от ЕС подписаха писмо до европейския комисар по околната среда Виржиниус Синкевичюс, в което го призовават да не „отслабва правната защита на вълка“.

При наличието на над 19 000 вълка в 27-те страни членки на ЕС и доказаната опасност, която те представляват както за добитъка, така и за хората, необходимостта от намаляване на защитата на вълка е от решаващо значение. Стъпката, предприета от Комисията, трябва да бъде само първата от многото, при които интересите на земеделските общности стават приоритет. Опазването на дивата природа не бива да става за сметка на поминъка на общностите, които съставляват ядрото на ЕС.