Subscribe
Пленарните сесии на Европейския парламент в Страсбург винаги дават повод за политически дискусии и анализи. Миналата седмица основната, на практика единствената, тема на обсъждане беше конкурентоспособността, след като преди две седмици беше представен Компасът на конкурентоспособността. Няма да говоря отново за него, тъй като му посветих четири дълги обяснителни статии.
Във вторник Комисията публикува работната си програма за 2025 г., а в сряда дебатите вече бяха в ход. Това е нелепо. Три часа дебати с участието на десетки членове на ЕП по документ, публикуван само няколко часа по-рано. Всеки, който знае поне малко за начина, по който работят нещата в Брюксел, ще каже, че това е нормално. Вече едва ли дори привлича вниманието, но е очевидно, че това е единственият парламент в света, който работи по този начин. Или по-скоро не работят. Това означава, че нито един от депутатите, които участваха – може би нито един е преувеличено, но не е далеч от истината – не беше прочел документа, който трябваше да се обсъжда. Не бива да се забравя, че пленарната сесия започна в понеделник и че членовете на ЕП – между заседанията, пленарните заседания и изказванията в комисиите – не разполагат с много време. Следователно може да се заключи, че хората, които са прочели и работили по работната програма на Комисията, са били асистентите и съветниците, останали в Брюксел.
Казвам това, защото това е ужасяващ начин за правене на политика. Представянето на документи, които ще бъдат обсъждани на следващия ден, а участниците в дебата са прочели най-много резюметата, които техните съветници са написали за тях. И затова е разбираемо, че има толкова много парламентарни сътрудници, една брутална структура, която е част от брюкселския балон и бюрократите. Отговорност на евродепутата е да попречи на своя асистент да го въвлече в глобалистката вълна.
Úrsula не присъства на дебата. Тя дори не се появи, въпреки че всички очакваха – и изискваха – нейното присъствие. Някои от изказванията имаха за цел да критикуват този начин на работа на Комисията, тази липса на уважение към Европейския парламент и отсъствието на Фон дер Лайен. Всичко това е вярно, макар че социалистите бяха тези, които го подчертаха най-много.
След дебата по работната програма на Комисията за 2025 г., продължил около 3 часа, Председателският съвет включи в дневния ред безумно, умопомрачително и неоправдано разискване относно „заплахите за конкурентоспособността на съюза между консерваторите и крайната десница“. Безумно, защото в действителност никой не се чувстваше засегнат от дебата. Понятието „крайно дясно“ се използва и злоупотребява от политическата левица и медиите дотолкова, че вече никой не знае дали е вътре или вън от нея. Същото се случва и с понятието „консерватор“.
Интервенциите бяха почти сюрреалистични. Можеше да се види как Зелените, социалистите и либералите обвиняват Патриотите за нарастващото отхвърляне на Зеления нов курс и самоубийствените социалдемократически икономически политики; тези от Европейската народна партия призовават за запазване на съюза със социалистите, като същевременно критикуват Патриотите, протягат ръка на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и повтарят като мантра, че никога няма да сключат пакт с FPÖ (Австрия) и AfD (Германия). Въпросът е, че ако Европейската народна партия е „консервативна“, ЕКР се превръща в крайнодясна, в една лодка с патриотите и суверенистите; но ако само тези, които наричат себе си консервативни, са консервативни, понятието крайнодясно ще бъде запазено за патриотите и суверенистите.
Европейската левица и евродепутатите от Европейската народна партия, които живеят от етикетиране и класифициране на противниците си, са доста объркани по този въпрос. Така едни смятат ЕКР за крайно дясна, твърдят за „флиртовете“ на ЕНП (които са само козметични, защото когато се стигне до тях, няма никаква промяна) и изискват да не се излиза от голямата коалиция; други, напротив, разбират, че ЕНП все още е на правилното място и това, което изискват, е да не прави „странни“ ходове.
За да разберете, всичко се свежда до предложението, отправено от Йордан Бардела (председател на парламентарната група „Патриоти за Европа“) към ЕКР, суверенистите и Европейската народна партия да работят заедно за спиране на действието на т.нар.Зелена сделка. Изглежда, че ЕКР е била отворена за разглеждане на тази алтернатива на работната програма на Комисията и това предизвика тревога в Брюксел. Тревогата все още продължава. ЕНП затвори редиците си за един вид трети път: нито изменението на климата, нито конкурентоспособността. С други думи, те не знаят къде се намират.
В същото време обаче Народната партия прекрати преговорите с FPÖ за съставяне на правителство в Австрия, което изглежда показва, че тя знае къде се намира. Те все още са на същото място. За политиците трябва да се съди по действията им, а не по думите им.