Малгозия Бартошик: „В крайна сметка конкурентните и произведени в страната възобновяеми енергийни източници осигуряват истинска енергийна сигурност за Европа“

Малгозия Бартошик е един от водещите европейски експерти по въпросите на бъдещето на възобновяемите енергийни източници. В продължение на 20 години Бартошик е част от Wind Europe, където сега е заместник главен изпълнителен директор. С повече от 500 регистрирани членове от всички участници във веригата на доставки и присъствие в повече от 35 държави, Wind Europe е един от най-влиятелните защитници на вятърната енергия в Брюксел.

Бартошик участва в последния културен уикенд на ЕКР в Кипър като участник в дискусия за предизвикателствата в областта на сигурността и енергетиката, пред които трябва да се изправи Европейският съюз в близко бъдеще.

Разговаряхме с Малгозия Бартошик, за да се запознаем по-задълбочено с вътрешните и външните заплахи за енергийната сигурност на Съюза, както и с регулаторните предизвикателства, на които трябва да обърнат внимание политиците и вземащите решения, за да осигурят гъвкавост на мрежата и финансиране на проекти за възобновяема енергия.

Две години след началото на войната в Украйна как бихте описали състоянието на енергийната сигурност в ЕС?

Европейският съюз превърна енергийната сигурност в свой основен приоритет. Тя стартира програмата REPowerEU, която е отговорът на енергийната ѝ политика на руската инвазия в Украйна. REPowerEU има три основни стълба: диверсифициране на маршрутите за доставка на газ в Европа, енергийна ефективност и икономия на енергия, и може би най-важното: увеличаване на вътрешното производство на електроенергия от възобновяеми източници в Европа.

Нивата на съхранение на газ са високи и Европа изглежда подготвена за предстоящата зима. Но светът е по-непредсказуем и по-несигурен, отколкото е бил. Не можем да приемаме нещата за даденост. Трябва да си вземем поука, за да не повтаряме грешките си. В крайна сметка конкурентните и местни възобновяеми енергийни източници осигуряват истинска енергийна сигурност за Европа.

С оглед на това, че други форми на производство на енергия (като ядрената енергия) излизат на преден план и стават основни в политическия дискурс, виждате ли заплахи или възможности за производството на вятърна енергия?

Целите за разширяване на вятърната енергия са ясно определени. Днес Европа разполага с 220 GW инсталиран капацитет за вятърна енергия. ЕС иска до 2030 г. този показател да достигне 425 GW, а до 2050 г. – 1300 GW. Последната ни прогноза показва, че започваме да се доближаваме до целта за 2030 г. Необходимо е обаче да продължим да разширяваме европейската верига за доставки на вятърна енергия и производствения капацитет. Нуждаем се от повече и по-разширени фабрики. И повече хора да работят в зелени сектори като вятърната и слънчевата енергия. Нуждаем се и от големи инвестиции в съпътстващата инфраструктура като електрически мрежи, пристанища, плавателни съдове и квалифицирани работници. Но индустрията започва да прави тези спешно необходими инвестиции.

Всички сценарии очакват общото търсене на електроенергия в Европа да се увеличи значително. До 2050 г. вятърната енергия трябва да осигурява поне 50% от цялото потребление на електроенергия в Европа. Но в бъдещия енергиен микс има достатъчно място за други чисти технологии като слънчевата, водната и ядрената енергия. Едно нещо обаче е ясно. Ядрената енергетика няма да увеличи значително приноса си за постигане на целите на ЕС за 2030 г. в областта на енергийната сигурност и климата. Ако решите да построите нова ядрена централа днес, тя няма да бъде построена до 2030 г. Това е голямото предимство на вятърната и слънчевата енергия. Те са евтини и лесно мащабируеми.

В условията на увеличен внос на първични и вторични енергийни продукти и на ангажимента на Съюза за постепенно спиране на използването на енергийни източници от изкопаеми горива, могат ли възобновяемите енергийни източници да компенсират намаляващото производство на енергия в ЕС?

Те могат и вече го правят. През 2023 г. чистите енергийни източници ще генерират рекордните две трети от електроенергията в ЕС. Вятърната енергия е 19%, водната – 12%, слънчевата – 8%, а биоенергията – още 6%. Същевременно производството на енергия от изкопаеми горива спадна до най-ниския си дял в историята – едва една трета от общото производство. За първи път вятърната енергия генерира повече електроенергия, отколкото газ.

Трябва да говорим повече за нея, за да накараме хората не само да знаят за нея, но и да се възползват от нея. Общностите, които живеят в близост до вятърни паркове, трябва да бъдат част от проектите, като има много начини те да бъдат включени. Работните места: само в сектора на вятърната енергия е необходимо почти да се удвои броят на служителите през следващите 6 години – това са висококачествени работни места, които могат да бъдат чудесен вариант за западащите сектори като въглищния например. В европейските страни имаме много програми за преквалификация на миньори, рибари, пенсионирани военни. Имаме програма за училищата, за да могат младите хора да разберат кризата с климата и защо е необходимо да се извърши преход.

В доклада на WindEurope „Максимизиране на мощта на вятъра чрез гъвкавост на мрежата“ се обяснява, че регулаторите ще трябва да позволят „далновидни разходи“ за инвестиции в гъвкава енергийна система, която подпомага интегрирането на големи количества възобновяеми енергийни източници. Какви политики бихте препоръчали на членовете на ЕП и на националните правителства, за да се улесни този процес и същевременно да се защитят потребителите?

Няма смисъл да се строят вятърни паркове, ако те не могат да бъдат свързани с мрежата. Европа иска възможно най-много нови възобновяеми енергийни източници – възможно най-скоро. Трябва да избягваме забавяния, дължащи се на затруднения в мрежата. Ето защо операторите на мрежи следва да имат възможност да правят изпреварващи инвестиции.

Този далновиден подход към сградната мрежа не трябва да се отразява на сметките за електроенергия. В Плана за действие на ЕС за мрежите ясно се посочва, че икономическите загуби от забавянето на мрежите, необходими за свързването на нови вятърни паркове, са по-големи от разходите за изпреварващи инвестиции. Необходимо е тясно сътрудничество между регулаторите, операторите на мрежи и индустрията, за да се определи къде трябва да бъдат направени тези инвестиции.

През декември миналата година 26 министри на енергетиката подписаха Европейската харта за вятърната енергия. Наскоро Испания подписа специална испанска харта за вятърна енергия по време на годишното събитие на WindEurope 2024 в Билбао. В Хартата са заложени шест амбициозни насоки за действие, които да ускорят разширяването на производството на вятърна енергия. Какви краткосрочни мерки трябва да предприемат Брюксел и държавите членки, за да дадат старт на тези ангажименти?

Хартата е отлична. Той има всички необходими мерки. Някои от тях са в компетенциите на ЕС, други – на Европейската инвестиционна банка, а трети – на държавите членки. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) вече започна. Те обявиха схема за насрещни гаранции в размер на 5 млрд. евро за производството на вятърна енергия. Насрещните гаранции ще подобрят достъпа до финансиране на производителите на вятърни турбини, като им осигурят необходимата подкрепа за повишаване на енергийната сигурност и конкурентоспособността на Европа. Европейската комисия също се отнася сериозно към ангажиментите си по Хартата. Неотдавна те обявиха, че провеждат разследване на потенциално несправедливо субсидирани китайски доставчици на вятърни турбини. Това води до създаване на лоялна конкуренция между европейските производители на турбини и международните им конкуренти. Някои държави членки също напредват. Германия бързо подобри разрешителните за вятърна енергия. Резултатите са видими веднага: през 2023 г. са разрешени 7,5 GW нови проекти – със 70% повече в сравнение с 2022 г.